През март 2017 г. си проправях път по улиците на северния сирийски град Кобане, който две години по-рано бе освободен от окупацията на Ислямска държава от бойците от Отрядите за народна отбрана (YPG) и женските отряди за отбрана (YPJ).
Макар в някои части на града да протичаше бавно възстановяване, други изглеждаха сякаш все още са фронтови зони.
Изгорели автомобили, използвани за самоубийствени атаки. Воня на вчерашни трупове, заровени под развалини, които все още не са разчистени. Графити, отбелязващи местата на легендарни битки и имената на загинали герои върху стени, осеяни с дупки от куршуми.
Същата вечер слушах разказите на командир от YPG и бойци от YPJ, участвали в мъчителната битка.
Когато попитах за ролята, изиграна от Съединените щати – които със закъснение се бяха притекли на помощ с въздушни удари след огромен международен натиск – кюрдските бойци не изказаха пренебрежение към важността на тази помощ. Те обаче намираха разбирането, че тази победа е резултат от водачеството на САЩ, за откровено неуважително, както и като опит за пренаписване на историята – не само защото YPG и YPJ са тези, които са се били и са умирали, но и защото до онзи момент САЩ са били основен поддръжник на много от сирийските опозиционни фракции, които спомогнаха за възхода на Ислямска държава.
Четири години по-късно Хилари Клинтън – която служеше като държавен секретар на президента Обама до 2013 г. – обяви, че заедно с дъщеря си Челси ще продуцира мини сериал за YPJ.
На пръв поглед е простено ако човек си помисли, че това начинание е съвсем логично. През последните няколко години Клинтън се разглежда като модел за либералния, буржоазен феминизъм. А пък YPJ привлякоха много световно внимание, защото демонстрираха какво може да постигне женската еманципация с оръжие в ръка.
Ако обаче разчовъркаме под повърхността, този ход на Клинтън изглежда не просто като опортюнистки, но и като опасен проект, който цели да пренапише истината за нейната роля в сирийската кървава баня, както и да санитаризира YPJ като ги обвие в либерална облицовка, изпразнена от всякакво значимо идеологическо съдържание.
Да оставим настрана факта, че две бели американки ще продуцират телевизионен сериал за кюрдски жени, което намирисва на културно присвояване. Това е ясно. Далеч по-лошо е, че водещата фигура зад този проект е ключова част от либералния империалистически естаблишмент, който използва прикритието на “хуманитарните интервенции”, за да прокарва политики, които винаги отговарят на интересите на Уолстрийт.
Сериалът ще се снима на основата на предстоящата да излезе следващия месец книга “Дъщерите на Кобане: История за бунт, смелост и справедливост”, написана от Гейл Цемач Лемън.
Авторката не е просто журналист, а сътрудник в Съвета по външни отношения – тинк-танк който е толкова преплетен с вашингтонската бюрокрация, че десетки държавни секретари са били негови членове.
Има нещо дълбоко притеснително – и изобличаващо – в ревютата на книгата, включително много внимателно подбраните думи на генерал Джоузеф Вотел, който беше командир на Централното командване на САЩ между 2016 и 2019 г. Той пише следното: “Женските отряди за отбрана (YPJ) доказваха своя героизъм отново и отново през цялата кампания срещу Ислямска държава. Винаги съм се опасявал, че нашите сирийски кюрдски партньори няма да получат пълно признание; тази отлична книга на Гейл Цемач Лемън документира техния принос по идеален начин. Силно я препоръчвам”.
Пламенната рецензия на Вотел би могла да накара човек да си помисли, че преди тази книга не са съществували никакви прилични издания за историята на YPJ. Всъщност има десетки подобни книги – някои страхотни, други не толкова – които разглеждат YPJ, революцията в Рожава, както и кюрдското движение за освобождение в по-широк план.
Защо тази конкретна книга заслужава такова признание, а другите явно не?
Санитаризиране на кюрдското женско движение
Човек няма как да не се зачуди каква част от книгата се фокусира върху идеологията на YPJ и кюрдското освободително движение, и каква част е посветена вместо това на индивидуализирани случаи на героизъм, отделени от по-широкия им контекст.
Когато посетих Рожава, един ключов аспект от участието ми бе едноседмичен курс по политическо образование, фокусиран върху движението на кюрдските жени и неговата идеология – джинеология, или “наука за жените”.
Централно място в дискусията заемаше въпросът как джинеологията няма много общо със западните индивидуалистични концепции за феминизма, които целят да изтласкат жени на лидерски позиции, без фундаментално да изменят тъканта на тези институции.
Клинтън, разбира се, е първостепенен пример за това, тъй като почти стана първата жена президент на САЩ през 2016 г.
Още по-важна тема бе това, че джинеологията се корени в колектива и разглежда борбата срещу патриархалното потисничество като неразривно свързана с движението срещу капитализма.
Клинтън бе любимка на банкерите и директорите от Уолстрийт, които непрестанно лобират политиците да прокарват неолиберален дневен ред, който причинява невероятни вреди на работещите хора, и особено на жените.
Поради това съвсем не е параноично да се опасяваме, че едва ли нещо от идеологията на YPJ ще стигне до екрана.
Нима Клинтън ще окуражава жените по света да се надигнат срещу същата система, която тя непрестанно защитава? Това е меко казано слабо вероятно.
Има някои дори по-важни въпроси – за идеологическия вдъхновител на YPJ и за системата на демократичен конфедерализъм, която отстояват те.
Тази фигура е Абдула Йоджалан, затвореният лидер на Кюрдската работническа партия (ПКК).
Щатските длъжностни лица изпаднаха в паника когато видяха издигнатото знаме с лика на Йоджалан в бившата столица на Ислямска Държава Ракка след освобождението на града през септември 2017 г., отчасти защото той е лидер на организация, която Съединените щати обозначават като терористична.
Но истината е, че YPJ нямаше да съществуват, ако не бе 40-годишната борба, водена от ПКК. Всъщност много от бойците, които се сражаваха така героично в Кобане, всъщност бяха кадри на ПКК и нейните Свободни женски отряди (YJA Star).
Дали филмът на Клинтън ще спомене това при положение, че докато бе държавен секретар тя постоянно обещаваше на турските управници, че Вашингтон ще продължи да им помага да избиват партизани от ПКК?
Всъщност осигуряваните от САЩ оръжия и разузнаване са убили много кюрдски жени, които са се сражавали в Кобане и из цяла Рожава. Дали тези жени имат значение за Клинтън?
Освен това, дали Хилари ще признае, че съпругът ѝ Бил е допуснал голяма историческа грешка, когато през 1999 г. администрацията му работеше ръка за ръка с Турция и Израел, за да залови Йоджалан?
Двадесет и две години по-късно, той продължава да е затворен в изолатор на остров Имрали.
Няма обелена дума от Клинтън или който и да е друг за бруталните условия на неговото затворничество, въпреки че неговата визия за женско освобождаване направлява YPJ.
Изпиране на историята на Хилари Клинтън
Стремежът на Хилари да изглежда като герой на женските движения има съмнителни основания.
Що се отнася до насърчаването на правата на жените по света, от едната страна е реториката, а от друга реалността.
Няма как да забравим, че по време на мандата си като държавен секретар, Клинтън бе пламенен поддръжник на операциите за смяна на режими не само в Сирия, но и в Либия, което в крайна сметка имаше катастрофални последици за жените.
Както в либийския, така и в сирийския контекст, обсесията на Съединените щати да свалят насилствено буржоазни националистически правителства, поддържащи зависимост от тяхната орбита, накара Вашингтон – и Клинтън – да влизат в едно легло с жестоки ислямистки сили.
Независимо какво смята човек за бившия либийски лидер Муамар Кадафи, вече няма как да отхвърля казаното от него относно значителната роля на ал-Кайда в т.нар. бунтовническо движение, опитващо се да го свали.
Тогава тези му коментари бяха посрещани с присмех, но днес в Либия върлуват не само групировки, свързани с ал-Кайда, но и с Ислямска държава.
Онази либийска държава, в която жените имаха права отдавна не съществува, и не изглежда че има шанс скоро да се завърне.
По отношение на Сирия Клинтън призна, че програмата на администрацията на Обама “Timber Sycamore”, целяща да екипира “Свободната сирийска армия”, е довела до попадане на оръжия в ръцете на ислямистки фракции, включително клонът на Ал-Кайда, тогава известен като Ан-Нусра.
Това изигра немалка роля и за възхода на Ислямска държава, с всички последствия от нейната антиженска идеология и практика.
Изглежда очевидно, че Клинтън би искала ретроспективно да позиционира себе си – както и цялото либерално крило на империалистическия естаблишмент, в чието ядро е тя – като защитник на правата на жените в Сирия, вместо като техен опонент.
Най-добрият начин да постигне това, разбира се, е да пренапише историята така, че да изглежда, че САЩ винаги са били на страната на YPJ.
Санитаризиране във и извън екрана
САЩ искат да санитаризират кюрдското движение не само на екрана, но и извън него, в реалната мрежа от преплетени интереси, която характеризира днешна Сирия.
Моментът, в който идва този пореден опит за деидеологизация на кюрдското женско движение не би могъл да е по-удобен за тези като Клинтън.
След четиригодишната безтегловност на хаотичната администрация на Доналд Тръмп, чиято външна политика често следваше неясна и спорадична посока, либералните ястреби се завърнаха.
В някои отношения наблюдаваме втора администрация на Обама, този път предвождана от бившия му вицепрезидент.
Много от лицата около Байдън настояват за задълбочаване на ролята на САЩ в Сирия, най-вече Брет Макгърк, който бе избран за член на Националния съвет за сигурност, наблюдаващ Близкия Изток и Северна Африка.
Автономната администрация на Рожава е наясно какви са амбициите на САЩ, и че те са диктувани от геостратегически мотивации, а не от хуманитаризъм или загриженост за благополучието на кюрдския народ.
Поводите за притеснение обаче са много. Несигурното и отчаяно положение на Рожава я тласка към по-силна зависимост от САЩ, които очевидно се стремят към “разнообразяване” на политиката в региона. Това се прави най-вече чрез настояване автономната администрация да прави отстъпки на реакционерския Кюрдски национален съвет (ENKS) – политически блок, подкрепян от Турция.
Това бе разиграно и чрез честно казано незащитимия договор между автономната администрация и щатската петролна компания Delta Crescent – сделка, която някои елементи от ръководството на ПКК осъдиха с думи, които не се различаваха много от критиките, идващи от страна на сирийското правителство.
Тези от нас, които живеят в империалистическите центрове, трябва на първо място решително да се противопоставяме на машинациите на собствените си правителства, когато те заговорят за налагане на възвишени хуманитарни идеали. Виждали сме какво следва от тези лъжи отново и отново.
Ние също така трябва да се надяваме кюрдските ни другари да се върнат към по-революционен курс, доколкото обстоятелствата го позволяват. В крайна сметка това е единственият начин, по който може да се противодейства на кампанията за изпиране и пренаписване на историята, независимо дали идва от противните филмови упражнения на Клинтън или сделки за сирийски петролни полета.
About The Author
