Извънредните мерки, предприети под натиска на събитията, рядко водят до идеални политики. Все по-истеричното поведение на Доналд Тръмп след загубата на президентските избори, като се почне от баража лъжи за откраднати избори и се свърши с подстрекаването на тълпата, нападнала Конгреса миналата седмица, доведе до рязка промяна на поведението на интернет гигантите, които преди толерираха – и директно се облагодетелстваха от – огромния трафик, генериран от расистката и заплашителна реторика на президента на САЩ.
Тръмп получи забрана да публикува в Twitter, Facebook, Instagram, Snapchat, Reddit, Twitch, а от вторник и YouTube. Миналият четвъртък главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг заяви, че “Шокиращите събития ясни демонстрираха, че президентът Доналд Тръмп възнамерява да използва оставащото си време на позицията, за да подкопава мирното и законно прехвърляне на властта на избрания си наследник”. Някои от наложените ограничения са временни, но поне едно – в Twitter – е за постоянно.
Няма причина да роним сълзи за смъртта на Twitter профила на Тръмп. Той използваше тази и другите платформи, за да подклажда пламъците на насилието. Но Тръмп и поддръжниците му веднага възнегодуваха срещу цензурата. В Twitter Доналд Тръмп-младши написа: “Светът се смее на Америка и Мао, Ленин и Сталин се усмихват. Технологичните големци са способни да цензурират президента? Свободата на словото е мъртва и контролирана от левичарски владетели”. Това изявление е абсурдно на всяко ниво. Мао и компания трудно могат да бъдат определени като фенове на частни индустрии, ограничаващи словото на политически лидери. Нито пък компании като Twitter са “леви” по какъвто и да е смислен начин.
Възмущението на десницата, че Тръмп е цензуриран, е пропито с лицемерие. В крайна сметка политическата десница обикновено се възхищава на нерегулирания свободен пазар. Личният интерес прозира съвсем ясно, ако позицията ти е че пазарът трябва да е господар, освен когато това накърнява собствената ти политическа кауза.
Но онези в ляво, които са подозрителни към концентрацията на икономическа власт, имат по-принципни основания за притеснение. Разправата на социалните медии с Тръмп е случай, в който на подпалвачите се позволява да се представят за пожарникари. Цялата политическа кариера на Тръмп бе подхранвана от социалните медии. Twitter му позволяваше да се представя като безочлив аутсайдер, който не се страхува да бълва обиди срещу по-конвенционални политици като “Порочната Хилари”, “Мудния Джеб” и “Заспалия Джо”. Facebook бе безразличен към това, че се е превърнал в оранжерия, където процъфтяват безброй тръмпистки конспиративни теории, на първо място Q-анон фантазии.
Има нещо своеволно и дори страхливо в това, че тези платформи се обърнаха срещу Тръмп в самия залез на президентството му. Лесно е да правиш геройски пози, когато залогът е нисък. Но през цялата досегашна политическа кариера на Тръмп, тези компании бяха щастливи да печелят от него по многобройни начини: той бе надежден генератор на кликове, кампанията му бе щедър купувач на реклами, а данъчните му облекчения направиха милиардерите от Силициевата долина дори още по-богати.
Закъснялото обръщане срещу Тръм е чист цинизъм. Компаниите, които някога се облагодетелстваха от Тръмп, вече не се нуждаят от него. Няма защо и да се страхуват, че той ще отприщи регулации, които могат да навредят на бизнеса им.
Няма причина Тръмп да бъде баннат точно миналата седмица, след като е бълвал лъжи, расизъм и заплахи през цялата си политическа кариера – да не говорим за предишната му кариера като магнат с недвижими имоти и телевизионна звезда в реалити предаване.
Както отбелязва New York Times през миналия август, Тръмп “има дълга история на използване на език, който подстрекава и демонизира”. “Тръмп се възползва от уличната реакция на полицейската жестокост срещу чернокожи мъже и жени, за да подсили кампанията си за преизбиране, използвайки провокативен и понякога подстрекателен език и изображения, за да подбуди последователите си, да демонизира опонентите си, или и двете едновременно”, пише вестника. Тръмп многократно използват социалните медии, за да прави увертюри към вярващите в QAnon и белите националисти.
Ако Тръмп заслужава да бъде баннат сега, то той е заслужавал да бъде баннат и преди много години. Решението да бъде блокиран сега е напълно самоцелно, демонстрация на грубата корпоративна власт, а не принципна позиция. Това е един моментен каприз, мотивиран изцяло от бизнес съображенията на социалните медии. Този случай само подчертава защо важните решения не трябва да бъдат оставяни в ръцете на няколко много големи фирми.
Германският канцлер Ангела Меркел, тя счита забраната на Тръмп да използва Twitter за “проблематична”. Според нейния говорител свободата на изразяване е фундаментално право, “в което може да има намеса, но според закона и в рамката, определена от законодателите – а не според решенията на ръководството на социалните медийни платформи”.
Ако подстрекателската реч наистина застрашава демокрацията, то това е твърде важно решение, за да бъде оставено в ръцете на частни компании, а не на държавата. Социалните медии разчитат на обществената инфраструктура, точно както е с телевизията и радиото, и могат да бъдат регулирани по същия начин.
Руският политик Алексей Навални твърди, че забраната на Тръмп може да се превърне в лош прецедент, използван срещу политическата реч в други страни, и вместо това препоръчва процесът на вземане на решения в социалните медии да стане прозрачен. Вместо самоволните решения кой да бъде цензуриран и кой не, той предлага Twitter да създаде “някакъв комитет, който може да взема такива решения. Трябва да знаем имената на членовете на тази комисия, да знаем как тя работи, как нейните членове гласуват и как можем да обжалваме техните решения.“
Отвъд конкретният въпрос как да се определя кое е недопустима реч, съществува по-големият проблем, че интернет гигантите са фактически монополисти. Както отбелязва колумнистката на New York Times Мишел Голдбърг, “Способността на технологични компании, действащи в хлабава координация помежду си, да запушат устата на най-шумния човек в света, е забележителна, и показва колко са ограничени аналогиите с традиционните медии. Истина е, че Тръмп може когато си пожелае да организира пресконференция или да извика Fox News. Но отнемането на достъпа му до инструментите на социалните мрежи, с които разполагат повечето други хора по света, го принизява по начин, по който дори импийчмънта и изборната загуба не успяха”.
Ако тези фирми са толкова силни, че могат да контролират основния канал на комуникация между президента и публиката, те вече са се разраснали отвъд демократичния контрол. Тук е мястото на ролята, която може да бъде играна от държавата. Предложението на сенатор Елизабет Уорън антитръстовите закони да бъдат използвани за раздробяване на тези фирми днес изглежда по-актуално отвсякога.
Като краткосрочна мярка, блокирането на Тръмп от социалните медии може и да е за добро. Но Тръмп скоро ще си отиде. Facebook, Twitter и другите интернет левиатани ще останат. Те трябва да станат обект на дълбока реформа.
