Сред жертвите, които Covid-19 продължава да взима и през новата 2021-ва, на 2 януари се оказа и легендарният кино- и театрален актьор на СССР и Русия Владимир Коренев.
Още с първата си голяма роля в киното – на дишащия и под водата с присадени му хриле на млада акула Ихтиандър от заснетата през 1961 г. съветска екранизация на повестта на фантаста Александър Беляев „Човекът-амфибия” – едва 21-годишният тогава Коренев е връхлетян от шеметна слава. Буквално на следващия ден след излизането на филма на екран той се „събужда знаменит”.
Едновременно романтичният, приключенски, научно-фантастичен и екологичен сюжет на филма завладява широката публика и с изключителната визуална атрактивност, с която е заснет. Сложните, уникални за времето си и дори рисковани подводни снимки са допълнени и от впечатляващата физическа привлекателност на главните герои Ихтиандър и Гутиере, изиграни от Коренев и 16-годишната тогава Анастасия Вертинская, вече блеснала в ролята на друга романтична героиня – Асол от излязлата също през 1961 г. екранизация на повестта на Александър Грин „Алените платна”.
Но ако невръстната Вертинская вече е спечелила възторга на публиката с първата си роля, Коренев все още е напълно неизвестен на зрителите, когато го канят да изиграе Ихтиандър в „Човекът-амфибия”. По онова време той е в последния курс на държавния театрален институт ГИТИС. Открива го асистент на режисьора на филма Владимир Чеботарьов, комуто е възложено да търси напълно непознат изпълнител, способен да завладее публиката с екзотично и загадъчно излъчване. Известна е заръката на Чеботарьов, който така описва желаните от него актьори за ролите на Ихтиандър и Гутиере: „Трябва ми момче с очи, побрали морето, и момиче с очи, побрали небето”. Коренев и Вертинская се оказват наистина идеалните попадения, омагьосали публиката.
Съветската кинокритика обаче е безжалостна към филма – атакува го за „прекалена красота”, която увличала съветския зрител към „западния начин на живот”. Но въпросният зрител нехае за догматичните оценки – през 1962 г. „Човекът-амфибия” става лидер по зрителски успех в СССР, само през тази година го гледат 65 милиона души. Същата година филмът печели и сребърна награда на фестивала за филми с фантастичен сюжет в Триест.
Интересното е, че още в края на 40-те Холивуд също е проучвал възможността да екранизира ефектната повест на Александър Беляев. Но никой там не се наема с трудните и скъпи подводни снимки. А когато в края на 50-те става известно, че с това се кани да се захване съветското кино с неговата крайно скромна в онези времена техника, бликват подигравки и пророкувания какъв голям провал предстои. Само че се оказва точно обратното, а тъкмо подводните снимки са една от перлите на филма.
За осъществяването им са ползвани консултациите на специалисти и шампиони на СССР по подводно плуване. Край актьорите, които трябва да играят на голяма дълбочина, постоянно има леководолази с допълнителни акваланги, които са в готовност да им подадат мундщука за вдишване на всеки 1-2 минути. Снимките тогава прекъсват, за да вдишат изпълнителите, и продължават след това.
Стига се и до различни рискови ситуации. Когато трябва да се снима епизодът със спускането на 20 метра под водата на пленения от „лошите” Ихтиандър, завързан за веригата на котва, операторът на филма Едуард Розовски заедно с още един от членовете на екипа се опитват да изпробват върху себе си такова спускане, но още на 5 метра дълбочина напорът на водата ги откъсва от веригата и ги изхвърля на повърхността. Затова по-късно самото спускане е снимано с манекен, завързан за веригата, а Коренев се появява в едър план, когато вече е на 20 метра под водата, а край него зад кадър стоят в готовност леководолазите с мундщука на аквалангите за него.
Случва се и друг инцидент. При снимането на друг епизод въпросният мундщук блокира и не подава въздух на актьора. Тогава незабавно реагира главният консултант на филма, бившият шампион по подводно плуване на СССР Рем Стукалов, който постоянно бди на подводната снимачна площадка. Той веднага дава на Коренев да диша от собствения си акваланг, а сам много бързо изплува на повърхността. Това обаче, както знаят всички леководолази, е крайно опасно и причинява тежки баротравми, увреждайки непоправимо кръвоносните съдове заради бързата промяна в налягането. Именно тази беда се случва и на Стукалов. Но на Коренев разказват как е пострадал консултантът, чак след края на снимките, за да не го доведат до емоционален срив насред работата по филма…
Всъщност, и самият Владимир Коренев почти като своя герой Ихтиандър е „дете на водните стихии”. Роден е във военноморското пристанище Севастопол на 20 юни 1940 г. – точно една година преди нападението на нацистка Германия над СССР – в семейството на военноморския офицер и бъдещ контраадмирал Борис Коренев. Ранното си детство прекарва в град Измаил на брега на река Дунав, където е изпратен да служи баща му. До пристанището там стигат и морски кораби от Черно море. По-късно таткото е прехвърлен в естонската столица Талин – също пристанище, но на Балтийско море. Там Владимир завършва гимназия.
Неговата съученичка Лариса Лужина, станала по-късно също много известна съветска актриса, го увлича да се включи в училищния драмсъстав. А след това пак двамата заедно с други участници в състава кандидатстват и в московския театрален ГИТИС. Владимир с неговата ярка външност е приет веднага, а Лужина чак на следващата година.
Като студент той веднага се влюбва в своята съкурсничка Алевтина Константинова – и това се оказва любовта на живота му. Двамата се женят малко преди началото на снимките на „Човекът-амфибия” през 1961 г., които преминават из красиви морски места в Баку и в Крим. Снимачният период на филма де факто се превръща в техен меден месец – Алевтина е до мъжа си през цялото време.
По-късно, когато се надига небивалата вълна от слава на мъжа ѝ, в чийто екранен образ масово се влюбват милиони жени и момичета из целия СССР, на Алевтина ѝ се налага да преглъща преследванията на пламенни поклоннички. Но семейството все пак остава сплотено и здраво цели 59 години, до самата кончина на актьора, за разлика от много други, минали през подобни изпитания. Коренев неизменно повтаря до края, че за него няма други жени, освен неговата Алевтина.
През 2016 г. обаче в шоу-предаване по една от руските телевизии се появява жена, която твърди, че в началото на 70-те е била в същия почивен дон, в който бил отседнал и Коренев. Там между тях имало мимолетна любовна връзка, а по-късно жената родила дъщеря от актьора, но без да го търси за бащинство и без въобще да го уведомява за детето. Чак 43 г. по-късно решила да покаже публично и дъщеря си, и порасналата междувременно внучка – като и двете действително доста приличат физически на Коренев.
Нито актьорът, нито семейството му обаче реагираха на „сензацията”. Владимир и Алевтина имат и голяма вече дъщеря – Ирина Коренева, която също е актриса. Само тя направи някои коментари, в които изрази скептицизъм относно достоверността на историята със случайната младежка връзка на баща си, като добави, че дори и да е вярно, това няма да я накара да го осъжда, нито ще наруши покоя и любовта в семейството. Част от фамилията Кореневи е и порасналият им внук, който е направил крачка встрани от „семейната” актьорска професия – той е икономист.
Що се отнася до Владимир Коренев, той остава също толкова верен, колкото на жена си, и на „своя” драматичен театър „Станиславски”, в който играе още от 1961 г. Създава там запомнящи се роли и доказва таланта си и на театралната сцена. А в киното след шеметния успех на „Човекът-амфибия” упорито бяга от повторения на романтичния образ, като след него се хвърля да играе и предизвикателно отрицателни персонажи. Коренев се снима много и плодотворно дори и в постсъветския период на руското кино. Наистина, никога повече не се повтаря фойерверкът от слава с ролята на Ихтиандър, но това не го и блазни толкова – той уверява във всички свои интервюта, че като актьор за него е много по-важно да играе противоречиви и сложни характери, отколкото безспир да жъне лаври на масовия успех. Също така никога не пропуска да посочи, че смята за свое най-голямо постижение пълноценния и щастлив живот със семейството си.
Владимир Коренев отбеляза през отминалата 2020-та своя 80-годишен юбилей, но не успя да дочака 60-годишнината от брака си със своята любима Алевтина, която предстоеше да се отбележи през 2021-ва. Уви, коронавирусът завинаги затвори неговите „очи, побрали морето”…
