Хората, които имат специфични промени в гените, свързани с имунната система, са подложени на по-висок риск да бъдат поразени от по-тежка форма на Covid-19. Това е установило изследване, извършено в Обединеното кралство върху пълния геном на 2244 души, чиито резултати бяха публикувани наскоро в списанието Nature. Така е направена важна крачка към изясняване на въпроса, на който досега не можеха да си отговорят лекари и изследователи – защо при едни заразени коронавирусът предизвиква леко или дори безсимптомно протичане на заболяването, а при други дори може да доведе до смърт.
Ключът към разгадаването на това е в проучването на поне две от функциите на имунната система. Едната се проявява при директната защитна реакция срещу проникването на вируса в началните стадии на Covid-19. А втората – при възпалителните процеси, които влошават заболяването в по-късните фази.
„Генетичната характеристика има пряко влияние върху тежката или леката форма на Covid-19,” категорична е цитираната от испанския в. „Ла Вангуардия” Ерола Пайро-Кастиниера, специалистка по компютърна биология, родом от Барселона, която в момента работи в Университета в Единбург. Тя е и водещата авторка на изследването.
В работата по това изследване са участвали 208 медицински центъра за интензивно лечение в Обединеното кралство, или над 95% от всички, съществуващи в страната. Учените са направили съпоставка между геномите на пациенти в критично състояние и геномите на средни представители на населението на Острова като цяло. Това е позволило да се откроят 7 гена, в които са забелязани разлики при двете групи.
Четири от тези гена, наречени IFNAR2, OAS1, OAS2 y OAS3, са важни в първата фаза на заболяването, когато в организма бързо се натрупват големи количества от вируса. Промените, установени в гена IFNAR2, намаляват активността на интерфероните – група протеини, които участват в началната фаза на отговора срещу вируса. Изследването сега стига до изводи, че третиране с интерферон в началото на инфекцията би могло да е ефикасно, за да се предотврати развитието на Covid-19 до тежко положение. Посочва се още, че съществуват експериментални препарати, които могат да въздействат върху протеините, произвеждани от гените от типа OAS.
Тук „Барикада” трябва да вметне, че още през март тази година българската аудитория научи от нашето издание за успешното прилагане в Куба срещу Covid-19 на разработения от кубинския учен Луис Ерера кубински препарат Interferon ALFA 2b, съдържащ именно интерферон. Препаратът се прилага също така много успешно и във Венесуела, и в Китай, където дори е изградена фабрика за съвместното му производство с Куба. За това разказа в интервю пред „Барикада” на 23 март т. г. посланичката на Куба у нас Каридад Ямира Куето Милиан.
Защо ли на британския екип изследователи стигането до важната роля на интерфероните е отнело още 9 месеца?… Нали уж човечеството трябваше единно и солидарно да се изправя срещу пандемията? Или заради политически предубеждения постиженията на кубинската медицина и наука ще остават недостъпни за медици, учени и пациенти в „първия” свят?…
Впрочем, в контекста на актуалната световна треска и около предлаганите ваксини срещу Covid-19 може да се напомни още, че Куба е разработила три такива свои ваксини (първата е обявена през август т.г.), за които също сме писали. Защо ли в обсъжданията по темата в Европа за тях дори не се споменава?…
Но да се върнем към британското изследване относно гените. Другите три от откроените в доклада 7 гена, назовани TYK2, CCR2 y DPP9, се включват в напредналите фази на заболяването, когато организмът отговаря с понякога прекомерно силни възпалителни процеси, поразяващи самия него и рискуващи да доведат до летален изход.
Има и препарати, способни да помогнат в тези случаи – те са създадени за овладяване на ревматоидни артрити и въздействат върху гените TYK2 и CCR2. Един от тях вече е бил използван в комбинация с нашумелия антивирусен „Ремдесивир” при лечение на пациенти с Covid-19 в тежко състояние. Според данни, публикувани миналата седмица в The New England Journal of Medicine и цитирани от „Ла Вангуардия”, смъртността при пациенти, третирани и с двата препарата, е с 35% по-ниска, отколкото при онези, които са получавали само „Ремдесивир”. А пък при излекуваните времето, необходимо за преборването им с болестта, е намаляло от 10 на 8 дни при използването и на двата препарата.
Само при една малка част от от хората, страдащи от тежки усложнения от Covid-19, са установени въпросните генетични промени. Но даденото изследване е „важно за всички хора с тежки форми на Covid-19, защото разкрива механизми на молекулярно ниво, които водят до усложненията,” пише в мейл в отговор на „Ла Вангуардия” Кенет Байли, директор на проучването в Университета в Единбург. Той добавя: „Обнадеждени сме, че установеното при това изследване ще ни помогне да намерим подобаващи медикаменти за лечението на всички пациенти в критично състояние”.
На свой ред Ерола Пайро-Кастиниера уточнява, че фактори извън генетиката като възрастта или наднорменото тегло имат по-голямо влияние от генетичните за риска от тежка форма на Covid-19.
Хроничните възпаления, съществуващи при хора с наднормено тегло, се смятат за едно от възможните обяснения защо именно при тази група пациенти има най-висок риск от тежко протичане на Covid-19. Но същевременно не са открити доказателства затлъстяването да води до допълнително влошаване на състоянието, когато са налице рискови молекулярни механизми, свързани с гените TYK2, CCR2 y DPP9, казва още Ерола Пайро-Кастиниера. От наличните до момента данни също така все още не е ясно каква е връзката на възрастта с гените, извадени на фокус при изследването.
About The Author
