Вече и в България се разгръща международната инициатива, която през цялата 2020-та се разрастваше из различни страни по света – за удостояване с Нобелова награда за мир за 2021 г. на кубинската медицинска бригада „Хенри Рийв”. Нейни лекари и здравни работници се раздават всеотдайно за нуждаещи се хора по цял свят, включително и в тежката битка с Covid-19.
Професорът по икономика в Атинския Политехнически университет Янис Мелиос, депутатът лейбърист от британския парламент Греъм Морис, независимият депутат във френското Национално събрание Франсоа-Мишел Ламбер, аржентинският скулптор, правозащитник и нобелист за мир от 1980 г. Адолфо Перес Ескивел... Това са само част от известните международни дейци, всеки от които е внесъл в Нобеловия комитет в Осло през септември и октомври т. г. от името на инициативни комитети в своите страни официални номинации за награждаването с „Нобел” на кубинските медици.
Всяко от тези предложения е подкрепено и от събрани многохилядни подписки – в гръцкия случай подписите са над 100 000.
Във Фейсбук действа Балканска група за солидарност с Куба, координирана от ръководителя на гръцката инициатива за „Нобел” за кубинските лекари Велисариос Косивакис. Част от нея е и ФБ-страницата на български (има такива на всички балкански езици) под надслова „Нобелова награда за мир 2021 за медицинската бригада „Хенри Рийв” от Куба”. В нея вече десетки българи с различни професии и с различни възрасти са се подписали, за да бъде внесена и официална номинация от България за кубинските лекари. Сред подписалите се са например проф. Искра Баева и журналистката Анна Заркова. Инициатор и координатор на българската група е бившата евродепутатка Костадинка Кунева.
От своя страна активно действащата от десетилетия Асоциация за приятелство „България-Куба” с председател Тамара Такова и почетен председател Станка Шопова също е декларирала подкрепата си за номинирането на кубинските лекари за „Нобел” за мир и е стартирала подписка.
Също така дейно в тази кампания в страната ни участва и Българският антифашистки съюз, който на свой ред събира подписи в подкрепа на инициативата за удостояване на лекарите на Куба с Нобелова награда за мир.
Кубинската медицинска бригада „Хенри Рийв”, която носи името на млад американец, сражавал се за независимостта на карибския остров в Освободителната война на Куба срещу Испания през 19-и век, е учредена на 19 септември 2005 г. Идеята е на Фидел Кастро. Именно той предлага сформирането на контингент доктори и здравни кадри за солидарни мисии в чужбина при епидемии, бедствия и аварии. Медиците се мобилизират в рамките на 24 до 48 часа. Участието в бригадата е напълно доброволно. Целта ѝ е да помага на пострадали народи по света в тяхното основното човешко право на здравеопазване.
Трябва да се знае, че кубински лекари и преди сформирането на тази бригада са изпълнявали свои интернационални мисии по света. Първата е още през май 1963 г., когато току-що освободилия се от френския колониализъм Алжир моли Куба да му помогне с медици – повечето френските лекари са си тръгнали и 11-милионната новородена арабска република е останала само с 600 доктори. Въпреки че по онова време и на самата Куба още ѝ е трудно със здравните кадри, тя не се колебае да помогне на братския алжирски народ, изпращайки му като доброволци 29 свои лекари, четирима стоматолози, 14 медицински сестри и 7 медицински техници.
Друг емблематичен епизод е и помощта на кубински медицински контингент в преодоляването на последствията от жестоко земетресение в Чили през 1969 г.
През 70-те и 80-те години на ХХ век кубински лекари работят всеотдайно и в редица държави в Африка, разътрсвани от войни и стихии.
Конкретният повод за създаването на бригадата „Хенри Рийв” е опустошителният ураган „Катрина”, връхлетял през август 2005 г. американския щат Флорида и предизвикал тежка хуманитарна криза особено в Нови Орлеан. Куба незабавно предлага своята помощ на пострадалото американски население, но тогавашното правителство на Джордж Буш-младши отказва да я приеме.
Първата извънредна ситуация, с която трябва да се справя „Хенри Рийв”, стават страховитите наводнения в Гватемала през октомври 2005 г. 688 кубински медици оказват тогава неоценима помощ на общо над 477 000 души и спасяват над 1300 живота.
Друго сериозно изпитание на кубинската медицинска бригада е голямото земетресение в Пакистан пак през октомври 2005 г., отнело живота на над 70 000 души и оставило над 100 000 ранени и над 3 милиона бездомни. В продължение на около 8 месеца над 2000 кубински медици се грижат за над 1 милион и 700 000 пациенти, извършвайки около 14 000 операции.
След още много тежки мисии из различни страни по света, като през 2010 г. се откроява битката на кубински лекари срещу епидемията от холера, разразила се в бедно Хаити след страшното земетресение там. Кубинците лекуват над 400 000 хаитяни, спасяват живота на около 76 000.
Друг емблематичен епизод привлича всеобщото внимание и през 2014 т. – тогава самоотвержените медици на Куба печелят специални благодарности плюс високо отличие на Световната здравна организация, съумявайки да овладеят епидемията от ебола в Западна Африка. За участие в тази мисия, въпреки целия ѝ риск, в Куба се явяват над 5000 доброволци, които държат да участват. От тях са подбрани и са изпратени на здравния африкански „фронт” 256. Това са героите, спрели тогава нашествието на ебола в Сиера Леоне, Либерия и Гвинея. Един от тях също се заразява с ебола, но успява да се възстанови, а двама, уви, умират от малария…
И през настоящата 2020-та, белязана от жестокото глобално изпитание на пандемията от Covid-19, кубинските медици от бригадата „Хенри Рийв” отново откликнаха на нуждите на всички народи, които ги потърсиха помощта им. За пет месеца участваха в мисии в 39 държави, обгрижвайки около 560 000 души и спасявайки живота на 12 488 от тях. В тези мисии се включиха 3800 кубински медици. 61,2% от тях – жени.
43 от 52-те подразделения на бригадата „Хенри Рийв”, сформирани за борба с пандемията, и сега продължават да работят в 33 страни.
Европа също можа пряко да опознае всеотдайността и хуманизма на кубинските лекари чрез участието им битката с коронавируса в тежко поразената от него италианска област Ломбардия през март т. г. Сърдечното изпращане, което в края на мисията им устроиха италианците, говори само за себе си за следата, която те са оставили у хората и с професионализма си, и с човещината си.
През август т. г. Националният конгрес на Хондурас награди работилия в тази страна контингент на бригадата „Хенри Рийв” с най-висшето хондураско отличие за постигнатите резултатите в борбата срещу Covid-19.
Общо за 15-те години от сформирането си кубинската медицинска бригада „Хенри Рийв” е осъществила мисии в 46 държави и в пет територии. В тях са участвали над 9000 лекари и друг медицински персонал. В резултат на работата им пряко е спасен животът на над 89 000 души.
И най-важното – навсякъде, където са работили кубински медици, те са оставили изключително топъл спомен със своята съпричастност и отзивчивост, с отношението си към пациентите не просто като към поредната „бройка”, а като към човешки същества. Няма национална или местна общност по света, в която да са работили кубински лекари и която да не настоява те да дойдат пак на нова мисия. Разбира се, изключения правят политическите решения за прогонване на кубинските медици, каквито приложиха след идването си на власт десният президент Жаир Болсонаро в Бразилия или превратаджийското правителство на Жанин Аниес в Боливия. Това обаче остави големи общности сред народите на тези страни без никакви медицински грижи, защото преди кубинските лекари, които без скрупули стигат и до най-затънтените селища, при тях просто не бяха стъпвали никакви други медици… И след като кубинците си тръгнаха – това изоставяне се върна…
Ето какво отговаря посланичката на Куба в България Каридад Ямира Куето Милиан на въпроса откъде идва този феномен на особената обич, която будят кубинските медици от „Хенри Рийв” навсякъде, където са работили:
„Това е комбинация от различни фактори е. Тук влиза и нашата етика на солидарността, на алтруизма, завещана ни от Фидел, както и още нещо важно, на което пак той много държеше – да се облягаме на силата на науката. Освен това след революцията в Куба сме изградили ефекасна здравна система, която е безплатна и достъпна за всички. Разбира се, че и тя си има недостатъци, а и американската блокада ѝ нанася щети, но у нас никой не остава без медицински грижи. От 1 януари 1959 г., когато побеждава революцията ни, до миналата година у нас са обучени 376 608 медици, като 171 362 от тях са лекари. Имаме достатъчно кадри, за да осигурим качествено здравеопазване за нашия народ, а и да помагаме в това на други народи. Нашите хора винаги са там, където е най-трудно, и не отказват помощ на никого. Искам да отбележа също, че Куба е дала безплатно медицинско образование и на 35 613 души от 138 страни”.
Има още една много важна страница от историята на топлата връзка между кубинската медицина и народите по света, която все се „забравя” от големите световни медии. Това е изключителната програма „Децата на Чернобил”, която Куба поддържа изцяло със свои средства в продължение на цели 25 години – от 1990 г. до 2016 г. Тя е за безплатно приемане в кубинския лечебно-рехабилитационен крайморски комплекс „Тарара” на деца от зоните, пострадали при аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г. За 25-те години оттам преминават 25 000 деца. 20 000 от тях – украинчета, а останалите – русначета и беларусчета. Всички те и семействата им – завинаги признателни на невероятната кубинска медицина, която се гради не само върху научни и технически постижения, а най-вече върху човешкото отношение към пациента и топлата лична връзка с лекаря.
Много от пристигащите по тази програма деца са били в такова състояние, че лекарите у дома им са ги „отписвали”. А Куба ги е поемала. И със сложни операции и терапии, а също и с много обич, им е подарила живот…
Общата стойност на лечението се изчислява на около 350 милиона долара, което е огромна сума за страна в условията на блокада като Куба. Освен това трябва да се има предвид, че в началото на 90-те, когато покрай разпадналия се соцлагер Куба губи основните си пазари и източници на горива, икономиката ѝ е на ръба на оцеляването, а БВП пада с 34%… Но програмата „Децата на Чернобил” не е прекратена. А какво е коствало това на кубинското общество, може да се разбере от съпоставката, че дори през 2000 г., когато отворилият се вече за чужди инвестиции в туризма остров започва да се съвзема, за „Децата на Чернобил” са били отделени цели 70% от тогавашния кубински бюджет за здравеопазване и социални нужди… Лесно е да дадеш, когато имаш, но да дадеш, когато нямаш – за такъв жест май няма измислени други измерения, освен кубинския характер…
Крещящ цинизъм е очернящата кубинските медици и мисиите им в чужбина кампания, подета в последните години от амбицираното да задушава Куба с все по-ожесточени санкции правителство на американския президент Доналд Тръмп. То целенасочено тласка свои съюзни правителства – като в споменатите Бразилия или Боливия – да прекъсват договорите за работа на кубинските лекари, наети чрез Панамериканската здравна организация. Нещо повече – самата тази организация е рекетирана с оттегляне на американската вноска (най-голямата) от бюджета ѝ, ако не прекрати да осигурява такива договори. Пропагандният мотив е, че кубинската държава „крадяла” чуждестранните заплати на своите медици, като им удържа голям процент от парите, и така ги превръщала в „роби”, нарушавала човешките им права. Истината е, че въпросният процент отива в държавния бюджет и е предназначен да поддържа безплатното здравеопазване за гражданите на Куба. Провокирайки проамерикански правителства да прекъсват договорите, а Панамериканската здравна организация – въобще да ги спира, Вашингтон всъщност цели да прекъсне важен канал за финансиране на кубинската здравна система. И това е пряк удар по здравето и живота на кубинския народ, какъвто е ефектът и на цялата блокада на САЩ..
Само за последната година в резултат на блокадата Куба е претърпяла щети в размер на 5,6 млрд. долара, което е с 1,2 млрд долара повече, отколкото за предходната година. А за близо шестте десетилетия американска блокадна политика натрупаната сума на щетите надхвърля 144 млрд. долара.
Това може да се сравни с истински геноцид особено сега, в условията на глобалната пандемия от Covid-19, въпреки която Вашингтон не спира да издига още по-големи пречки пред достъпа на Куба до лекарства и медицинска техника на международния пазар.
На този фон още по-значимо изпъкват постиженията на Куба в науката и в медицината, които са резултат само на нейните собствени усилия и изобретения. Въпреки всички пропагандни премълчавания, дори в България са известни редица успешни кубински медикаменти против определени видове рак, против диабет, против виталиго и т.н.
След разразяването на Covid-19 се оказа, че Куба разполага и със свой препарат, който дава много добри резултати в преборването на коварния коронавирус – Interferon ALFA 2b. Той се използва на острова от 1986 г. при широк спектър заболявания.и оттогава насам е усъвършенстван многократно. Това е протеин, който възпира размножаването на съответния вирус. „Баща” на Interferon ALFA 2b е кубинският учен Луис Ерера, който през март т. г. замина да споделя своя опит и помага във Венесуела. Китай също използва Interferon ALFA 2b и дои е издигнал фабрика за производството му съвместно с Куба.
А през август т. г. Островът на свободата обяви, че в Института по ваксини „Финли” в Хавана е разработена и първата кубинска ваксина против Covid-19, като започват нейни клинични изпитания. Това е двукомпонентният препарат Soberana 01 („Суверенна 01”), който се прилага с две мускулни инжекции. Предвидено е проучванията върху ефекта на Soberana 01 да приключат до 11 януари 2021 г., а на 1 февруари ще бъдат разгласени всички установени резултати. На 15 февруари ще се публикува и подробен отчет.
В края на октомври Куба официално регистрира и втора своя ваксина срещу Covid-19 под наименованието Soberana 02. Както и първата, тя също е внесена в списъка на Световната здравна организация с предложени досега от цял свят 47 вида ваксини срещу жестокото заболяване. Но Куба не спира дотук. Вече е в ход разработването и на трета нейна ваксина. Този път става дума за препарат, който ще се впръсква в носа и така ще се избягват инжекциите.
Що се отнася до развитието на самата пандемия от Covid-19, в Куба тя е под строг контрол и страната е една от най-добре справящите си с тежкото изпитание. При 11 милиона население към 5 ноември т.г. там има общо малко над 7000 активни случая и само 129 починали. Излекуваните са 6374.
А ето за сравнение и данните за България към същата дата: 7 милиона население, 64 591 активни случая, 1466 починали, 21 947 излекувани…
Куба и нейните медици заслужават Нобелова награда за мир не само заради високите професионални, хуманни и социални постижения на кубинската медицина, не само защото това ще е високо международно признание за достойнството и солидарността на поставения в неимоверно трудни блокадни условия кубински народ, но и дори по чисто прагматични причини. Това ще бъдат най-полезно вложените 1,1 милион долара (толкова е паричната стойност на наградата) на Норвежкия нобелов комитет. Защото едва ли някой се съмнява, че ако ги получи, бригадата „Хенри Рийв” ще ги влее в кубинската здравна система. Същата, която „завладява света” със своята „армия” в бели престилки. С лекари и медицински сестри. И към чиято самоотверженост човечеството сигурно пак ще се огледа утре, пред лицето на някоя нова ебола или нов covid…
