Гражданското сдружение „Солидарна България“ изпрати писмо до президента Румен Радев, в което го призовава да върне за ново разглеждане приетите поправки в Кодекса на труда, определени от граждани, синдикати и БСП като „закон за робския труд“.
На 9 декември мнозинството в парламента окончателно успя да прокара промените в Кодекса на труда, с които се дава възможност за двойно увеличение на извънредния труд от 150 на 300 часа годишно и двойно увеличение на периода на прилагане на сумираното изчисляване на работното време.
Опозицията в лицето на БСП дълго време бойкотираше кворума в парламента именно заради тези промени, в крайна сметка те бяха приети с едва 99 гласа „за“.
„Солидарна България“ посочва, че за да бъде преодоляно ветото, управляващите ще се нуждаят от 121 гласа – задача, която в настоящия момент не изглежда никак лесна.
„Обръщаме се към Вас с молба да наложите вето на човеконенавистните поправки в Кодекса на труда, които бяха приети на 9 декември от Народното събрание. Вие останахте последната бариера пред влизането в сила на двойното увеличение на извънредния труд и двойното увеличение на периода на прилагане на сумираното изчисляване на работното време. Да, в Кодекса на труда има и полезни поправки, но правото на работещите на почивка и възстановяване следва да е неприкосновено“, пишат от „Солидарна България“ до президента.
От организацията припомнят в подкрепа на искането си поредица от нещастни случаи и произшествия, които се случиха благодарение на тежкото изтощение на работещите – случаят с пребитото от акушерка бебе, произшествията в столична градски транспорт с преуморени шофьори и други.
„Г-н Радев, можем да продължим и да направим списъка безкраен, но едва ли се налага. Не е нужна особена прозорливост, за да е ясно, че експлоатацията и преумората са пагубни, че човек има физически лимити, че извънредният труд коства не финансови средства, а човешки животи“, пише още в писмото.
В искането за налагане на вето са приложени и съображения на КТ „Подкрепа“, които се обявиха категорично срещу поправките и организираха протест пред парламента преди няколко седмици, който за известно време, заедно с действията на опозицията, осуети приемането на закона.
Аргументите:
1) Предвидено е действието на т.нар. еднодневни трудови договори (чл. 114а), които по същество вече превърнаха в часови договори, да бъде разпростряно и в тютюнопроизводството. Сдружение „Солидарна България“ публикува статии и позиции за това още през 2015 г., когато за пръв път бяха въведени тези псевдотрудови договори, които не носят трудов стаж. Те са аналог на zero-hour contracts, които се прилагат за пръв път във Великобритания. Там нулевите договори са въведени първо в земеделието и за работа на студенти. Впоследствие се разпространяват във всички икономически сектори и по отношение на всички работници. Напомняме, че Европейската комисия изработи документ, чиято цел е ограничаване прилагането на тези порочни практики. Вместо България да върви в посока осигуряване на устойчивост на работното място, с тази поправка се внася още по-голяма несигурност за работника.
Впрочем, за пет години МТСП не успя да направи анализ за ефекта от този тип договори. А междувременно злоупотребите, експлоатацията и недекларираният труд в сектор земеделие продължават да се разрастват.
2) Депутатите от управляващата коалиция отмениха и задължението на работодателя да бъде осигурявана „топла“ храна в чл. 140, ал. 3. Под „топла храна“ следва да разбираме готвена храна, която е подходяща за специфичните натоварвания на нощния труд. Премахването на това определение ще доведе до осигуряването на некачествена, нездравословна храна, което обезсмисля тази социална по своя характер разпоредба.
3) Сумирано изчисляване на работното време (чл. 142) – от една страна, проектът коригира дългогодишното нарушаване на европейската директива, която дава възможност за прилагане на СИРВ само до 4 месеца. От години КТ „Подкрепа“ настоява българското законодателство да се съобрази с европейските норми, които са задължителни. От друга страна обаче, законопроектът позволява периодът на СИРВ да бъде определян за срок до 12 месеца (1 година) за определени браншове и отрасли. Директива 2003/88/ЕО категорично ограничава прилагането на сумираното изчисляване на работното време без никакви допълнителни условия само до 4 месеца. Никакви уговорки, че това може да се случва при сключване на колективен трудов договор, не са приложими – отдавна изтече възможността за дерогация, останалите ограничения са описани в чл.19, ал.2 от Директивата. Така дефинираната в чл.142, ал.4 възможност би била поредно нарушение на европейското законодателство в областта на регламентиране на СИРВ чрез националните правни норми. Смятаме, че тази промяна е достатъчна причина да бъде сигнализирана и Европейската комисия.
4) Извънреден труд (чл. 146) – през този, вече приет в Народното събрание, ЗИД на КТ се дава възможност чрез колективно трудово договаряне на ниво бранш/отрасъл да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, като ограничението от 150 часа годишно, да се договаря до 300 часа на годишна база. Трудовото законодателство на Република България, подобно това на всяка съвременна, прогресивна и развита държава, прогласява принципното правило за ЗАБРАНА на извънредния труд. Неговото полагане се допуска в точно и императивно определени случаи, като в тази посока вече бе допуснато сериозно отклонение в полза „гъвкавостта” на работното време, т.е. в полза на бизнеса. Абсурдни са мотивите и аргументите на МТСП, според които тази правна възможност би била в интерес както на работодателите, така и на работниците и служителите. Ако служител иска да полага извънреден труд, то в огромната част от случаите това е следствие от изключително ниската цена на труда в България, която не позволява дори простото физическо възпроизводство.
„Солидарна България“ посочва още, че „извънреден труд в размер на 300 часа годишно означава 9 часов работен ден за служителите, които ще бъдат обхванати в тези клаузи“. Несъстоятелни са според организацията и аргументите, че това е полезна промяна, защото „ще става само през колективни трудови договори, т.е. работниците ще са съгласни“.
„Напомняме, че нашето законодателство е меко казано несъвършенно в тази област. Напомняме също, че при разпростиране на КТД в определен бранш на тези клаузи ще се подчиняват и работещите, които не са част от синдиката, който евентуално е подписал този договор. Напомняме, че освен национално представителни синдикални структури има и т.нар. жълти или работодателски синдикати. Не на последно място – колективните трудови договори са механизъм за извоюване на по-добри, не на по-лоши условия на труд“, пишат те до Радев.
„Господин президент, вето се преодолява с мнозинство от всички депутати. На управляващите са им нужни 121 гласа, които в този момент трудно могат да съберат. Именно затова опозицията в лицето на БСП и бившите депутати от БСП, вече независими, успяваха няколко седмици да задържат приемането на скандалните поправки в Кодекса на труда. Вашата намеса може да бъде ключова!“, завършва писмото.
До този момент президентът е налагал вето 26 пъти, а в 2 от случаите парламентът не успя да го преодолее.
