В категории:Румъния / Трудови права

Възникването на прекариата – румънският случай

Въпреки че за все повече хора трудът не носи удовлетворение, а бедност, стрес и изтощение, темата за прекаризацията рядко намира място в обществения и политически дебат

(снимка: Pixabay,CC0)

Прекаритетът – изчезването на предвидимостта и сигурността в живота на работещите – не означава само бедност. На европейско ниво още от 70-те години започна да се оформя разбиране за прекаризирането на труда като социален феномен с много измерения. Той не само носи рискове за уязвимите групи (жени, младежи, възрастни хора, етнически малцинства, имигранти, хора с увреждания и т.н.)., но оказва влияние и върху хората, считани често за „привилегировани“ в обществото. Ето защо изследователят Гай Стендинг започна да говори за новата социална класа – прекариатът.

Изследванията показват, че несигурният труд става все по-често срещан. Трудовото законодателство е неспособно да даде защита на уязвимите групи заради значителните промени на социалните и икономически политики. От една страна има хора, които получават големи заплати, имат сигурно и „качествено“ работно място, но страдат от професионално изчерпване и от дългосрочен стрес. Тяхното психическо и физическо здраве също страда. От друга страна има хора, които получават ниско заплащане около установения минимален праг. Те нямат сигурност за работното си място и за утрешния ден. Често работят извънредни часове, нямат социална и здравна защита. За нито една от тези групи не може да се каже, че има щастлив работен живот. При втората група трудещи се обаче има има по-голям риск от прекаритет.

Измеренията в прекаритета се виждат на първо място в данните на Евростат, отнасящи се за качеството на заетостта. Понякога тези статистики са непрецизно дефинирани или показват количествени показатели, несвързани с теоретичните постановки. Прекаритетът предполага различия, провокирани от неравенството на доходите, създаващи поляризация в обществото, невъзможност да се гарантира сигурността на труда и социална защита. Работещите несигурен труд са по-узявими в случаи като неправомерно уволнение или на липса на колективно представителство на техните интереси пред работодателите. В много случаи прекаритетът е в близка връзка със сивата икономика.

В Румъния прекаритетът заема маргинално място в публичното пространство и в научните изследвания. Не ми е известно някой въобще да е полагал усилия да изследва как управленската програма на румънските правителства разглеждат темата за труда. Достатъчно е да кажем, че тя липсва напълно от политическия дневен ред на страната. Научните среди в Румъния също заобикалят съзнателно дебатите по теми като прекаритет. Те се стремят да се позиционират „неутрално“, поради което не се отклоняват от неолибералните механизми за непризнаване на влошаването на качеството на професионалния живот в Румъния. Винаги се акцентира върху тезата за отговорността на индивидите за тяхната собствена житейска ситуация. Но самите научни и преподавателски среди в Румъния също могат да служат за нагледна илюстрация на тенденциите към прекаризация на труда.

Критичното разглеждане на темата за труда е изолирано явление сред онези групи, които са отговорни да повдигат темата в обществото. Качеството на труда често се обсъжда само в частни разговори, за предпочитане между приятели. Явлението на несигурният труд ни застигна под формата на допълнителните часове работа, които ние или някой наш близък е полагал, на ежедневния стрес на работното място, на трудовите договори на минимална работна заплата. Бъдещето ни на пенсионери е още прекалено далечно, за да ни тревожи в работното ни ежедневие.

Ако прелистим публичните доклади за развитието на заетостта в Румъния от последните две години, ще видим, че с изключение на силно популяризираните в медиите изследвания на Асоциация „Конект“, на „Синдекс Румъния“ и на Фондация „Фридрих Еберт“, не се намират нито статистически данни, нито критични анализи, чрез които можем да си изясним феномена на прекаритета в Румъния. При това положение няма как да осъзнаем и оценим конкретните социални и икономически рискове, които той представлява. Използваните от Евростат и Европейското трудово изследване (LFS) данни показват, че през 2016 г. само 2,6% от трудещите се в ЕС са имали несигурно работно място. Това обаче не казва почти нищо за множеството измерения на неравенството на доходите, на властовите отношения, на несигурността на работното място, за уязвимостта на трудещите си пред работодателите, за ограничаването на гласа на работещите и на тяхното колективно представителство.

От друга страна не може да се игнорира и изчезването на работни места, проличаващо си от постепенния спад на броя на трудещите се в Румъния от 1990 г. до днес. Това е пряка последица на радикалните и драматични трансформации – на деиндустриализацията, на значителното разрастване на сектора на услугите, но и на трудовата миграция като следствие от прекаризацията. Концепцията за несигурен труд може да убягва на статистиките, но създава все по-големи рискове за много категории работещи.

Институтът за изследване на качеството на живота организира през декември 2018 г. заедно с други колеги изследователи кръгла маса по темата за бъдещето на нетипичния (нестандартен) труд. Дискутирани бяха практическите решения, които са били намерени, за да се предотвратят ситуациите на нарушения на трудовите права при съществуването на „гъвкави“ работни договори. Виктория Стойчу от Фондация „Фридрих Еберт“ се опита да отговори на някои от критичните точки за дискусия, представяйки серия от конкретни случаи, в които трудът върви заедно с експлоатацията и нарушенията, които тя е популяризирала в кампанията „Герои на капиталистическия труд“. В дискусията участваха още Чечилия Гостин, която изрази гледната точка са синдикатите относно кампанията на проекта „Лека служба“, наречен „Като работник си „съблечен“ от своите права“, и Михай Василе, който разказа за опита си на терен в уязвимите общности в Румъния и за кампанията „За какво работим?“ на платформата „Демос“, която координира самият той.

Макар да не произведоха конкретни предложения, тези дискусии предизвикаха медиен и академичен интерес. Дебатите показаха и че темата за труда засяга всички и че има плодородна почва за диалог и сътрудничество между изследователи и експерти от областта на труда. 

Един от въпросите, които изникват, е как точно може да се дефинира „нетипичния“ труд в Румъния. Основната характеристика на това явление е несигурността, произтичаща от ниското заплащане, обикновено на нивата на МРЗ. Работниците с нетипични договори са по-бедни и по-несигурни на пазара на труда в сравнение с работещите на стандартни трудови договори. Прекаризирането се изразява и в по-трудните условия за работа, в честата липса на социален диалог, в напрегнатите отношения между служители и работодатели, в неплатените допълнителни часове и отпуски, както и в сивата икономика.

Според официалните статистики, в Румъния броят на нетипичните трудови договори е много под средното за ЕС. На пръв поглед ситуацията не би трябвало да поражда грижи, защото засяга сравнително малък брой хора (например заетостта на непълно работно време е 5,7% за мъжете и 6,9% за жените в Румъния при 8,8% при мъжете и 31,7% от жените на ниво ЕС28). Освен това голямата част от договорите се сключват за пълна работна норма и/или за неопределен период (стандартна заетост имат 71,8% от мъжете и 55,8% от жените в Румъния, спрямо 72,8% от мъжете и 62,4% от жените средно за ЕС). Трудно е да нарисуваме пълната картина на атипичния труд, защото има проблеми при разчитането на данните. Те изглеждат лишени от точност – например по отношение на законодателните промени в Закона за социалния диалог, влезли в сила след началото на икономическата криза през 2009-2010 г.

Какви рискове създават гъвкавите работни договори?

На първо място трябва да се вземат предвид ситуациите, в които служителите се съгласяват на нетипични договори, за да намалят определени разходи за социални осигуровки и данъци. Освен това в случаите, когато трудовото законодателство го позволява, се появяват и привидно законосъобразни практики, които са обаче нарушение на трудови права. Определени работодатели обявят своите трудови договори за нетипични, докато всъщност договорите се отнасят за работа на пълна трудова норма. Така заплащането се поддържа ниско, а печалбите се максимализират. Друг пример е несигурният труд, извършван на свободна практика от зависими хора, наричан в европейското законодателство „фалшиво самонаемане“. Тези случаи не се отразяват в официалните статистики.

Според оценките на Инспекцията по труда, 40% от трудовите договори в Румъния са на минимална работна заплата. Според наскоро публикуван доклад доклад на „Синдекс Румъния“, въпреки подобряването на някои показатели на пазара на труда, като например спадът на безработицата (4,8% през 2018 г.), няма измеримо подобряване на качеството на работните места.

Основните проблеми на пазара на труда са следствие от това, че действащото законодателство е неблагоприятното за социалния диалог и за синдикализацията. Отделният служител няма никаква сила за преговори по трудовия си договор и не е защитен в случай на неправомерно уволнение. Какво можеш да направиш, когато си млад, искаш да упражняваш професията си, пенсионирането ти изглежда далечно, а работодателят ти заявява, че трудовият ти договор ще е на минимална работна заплата, а останалото ще получаваш в плик?

Систематично разпространяваният мит за предимствата на новите „гъвкави“ форми на труд дискредитира критичния поглед към несигурния труд, прехвърля вината за трудовите проблеми към синдикатите и разубеждава общественото мнение от нуждата от конструктивен диалог, който предполага преговори и взаимно отваряне на двете страни – на служителите и на работодателите. Работниците мълчат. Нямат колективен глас в публичното пространство. Устите им са запушвани дори от онези, които трябва да ги защитават и да представляват интересите им – от правителство, твърдящо, че е „ляво“. Липсата на политически интерес по темата за труда не е новост, а в много случаи законодателството не осигурява защита от нарушенията на работното място. Колкото до идеята, че концепцията за труда може да се предефинира така, че нарасналата „гъвкавост“ да се съчетава и с някаква компенсация за сигурността на работещия, то тя си остава утопия от „предложенията за публична политика“ в докладите на Европейската комисия.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар