В категории:България

Кабинетът готви вредни промени за работещите

КТ „Подкрепа“ алармира в остро становище до управляващите, че предложените от тях поправки в Кодекса на труда представляват ново отстъпление от извоювани трудови права

Снимка: Николай Драганов“, „Барикада“, 27.11.2019 г.

Нови промени в Кодекса на труда, подготвени от управляващите, представляват поредно отстъпление от вече извоювани трудови права, сигнализират от КТ „Подкрепа“. Предвижда се възможност за двойно увеличаване на извънредния труд – от 150 на 300 часа годишно, разширяване на обхвата за т.нар. „еднодневни трудови договори“, по-дълъг период за прилагане на сумирано работно време в нарушение на европейски директиви и други, посочат синдикатите в свое остро становище до правителството.

„Полезността на част от предложените промени, залегнали в проектозакона, не компенсира щетите, които биха били нанесени при евентуалното разширяване на сумираното изчисляване на работното време, извънредния труд, еднодневните трудови договори. Призоваваме вносителят да премахне текстовете, които са в ущърб на интересите на работещите, и едва тогава Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда да бъде придвижен към Народното събрание“, пишат от КТ „Подкрепа“ до вицепремиера Марияна Николова, която е председател на Националния съвет за тристранно сътрудничеството.

Синдикатите призовават и българските депутати „да не се поддават на лобизъм за сметка на работниците и служителите, защото в противен случай ще загубим и малкото хора, които са склонни да работят и живеят в България“.

Какво се предлага и къде са проблемите?

Законопроектът на кабинета „Борисов“ 3 предвижда действието на т.нар. еднодневни трудови договори (чл. 114а от Кодекса на труда), които по същество вече са се превърнали в часови договори, да бъде разпростряно и в тютюнопроизводството. Синдикатите припомнят, че са алармирали за това още през 2015 г., когато за пръв път бяха въведени тези „псевдотрудови договори, които не носят трудов стаж“.

Те са аналог на т.нар. „нулеви“ (zero-hour) договори , които се прилагат за пръв път във Великобритания. Там нулевите договори са въведени първо в земеделието и за работа на студенти. Впоследствие се разпространяват във всички икономически сектори и по отношение на всички работници.

„Напомняме, че Европейската комисия изработи документ, чиято цел е ограничаване прилагането на тези порочни практики. Вместо България да върви в посока осигуряване на устойчивост на работното място, с тази поправка се внася още по-голяма несигурност за работника“, пишат от КТ „Подкрепа“.

И добавят, че „за пет години Министерството на труда и социалната политика не успя да направи анализ за ефекта от този тип договори“. Междувременно „злоупотребите, експлоатацията и недекларираният труд в сектор земеделие продължават да се разрастват“.

Синдикалната конфедерация настоява, че продължава да има твърда и последователна отрицателна позиция относно еднодневните трудови договори и предлаганото поредно разширяване обхвата им.

В проекта на управляващите за промени в Кодекса на труда се предлага за пореден път предвиждане на възможност чрез колективно трудово договаряне на ниво бранш/отрасъл да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, като ограничението от 150 часа годишно, да се договаря до 300 часа на годишна база.

„Трудово законодателство на Република България, подобно това на всяка съвременна, прогресивна и развита държава, прогласява принципното правило за ЗАБРАНА на извънредния труд. Неговото полагане се допуска в точно и императивно определени случаи, като в тази посока вече бе допуснато сериозно отклонение в полза „гъвкавостта” на работното време, т.е. в полза на бизнеса. КТ „Подкрепа” не може да сподели мотивите и аргументите на МТСП, според които тази правна възможност би била в интерес както на работодателите, така и на работниците и служителите“, пишат синдикатите в своето официално становище до властта.

Ако служител иска да полага извънреден труд, то в огромната част от случаите това е следствие от изключително ниската цена на труда в България, категорични са те.

„Ние, като синдикат и обществено отговорна за действията и твърденията си организация, вярваме, че у нас отдавна приоритетно приложение намира принципа, че работещите не следва и не могат да се стимулират финансово на принципа „пари за здраве”. Работниците и служителите в рамките на трудовото правоотношение престират своя труд, в качеството си на човешки същества, чиито чисто физически възможности се лимитират в определени допустими рамки, съобразени с физиологичните потребности от време за почивка и възстановяване“, подчертават синдикатите.

И добавят, че предложеният текст противоречи на основния принцип, на който се основава същността на колективното трудово договаряне – съгласно чл.50, ал.2 от КТ, „колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан”.

На трето място, законопроектът позволява периодът на сумирано работно време (СИРВ) да бъде определян за срок до 12 месеца за определени браншове и отрасли. Директива 2003/88/ЕО категорично ограничава прилагането на сумираното изчисляване на работното време без никакви допълнителни условия само до 4 месеца, посочват синдикатите.

„Никакви уговорки, че това може да се случва при сключване на колективен трудов договор, не са приложими, а така дефинираната възможност би била поредно нарушение на европейското законодателство в областта на регламентиране на сумираното работно време чрез националните правни норми. В случай, че този текст от проекта не бъде оттеглен от вносителя, по пътя си към Народното събрание и вследствие на лобизма, който ще бъде упражнен там, тази поправка бъде приета, КТ „Подкрепа“ ще се обърне към съответните европейски институции, след като не остава друга възможност“, предупреждават синдикатите.

В КТ „Подкрепа” са озадачени от факта, че в предложения законопроект липсва каквото и да е предложение за промяна в режима на въвеждане на СИРВ в частта допустимост на същото само в конкретно и ясно лимитирани случаи на непрекъсваем процес. Многократно през годините синдикатите предлагат „категорично и окончателно решение на този проблем“ чрез включване на императивен текст в Кодекса на труда, който да ограничи прилагането на СИРВ.

„Отново настояваме да се премахне възможността да се заобикаля закона и да се полага извънреден труд, който не се заплаща“, пишат те.

Синдикатите имат още две конкретни забележки към готвените промени:

  • Не сме съгласни с предложението по чл. 139, ал. 5 от КТ, насочено към отстъпване на изпълнителната власт от правомощието да бъдат определени категориите работници и служители, за които са приложими институтите на дежурството и разположението.
  • Няма как да подкрепим отстъпването от задължението да бъде осигурявана „топла“ храна в чл. 140, ал. 3. Под „топла храна“ следва да разбираме готвена храна, която е подходяща за специфичните натоварвания на нощния труд. Премахването на това определение ще доведе до осигуряването на некачествена, нездравословна храна, което обезсмисля тази социална по своя характер разпоредба.

В становището по законопроекта, представено на Тристранния съвет на 14 юли, се обръща внимание и на част от проблемите в полагането на труд от административните служители, като от КТ „Подкрепа“ припомнят, че те са основата на държавността, а по време на тежки кризи като настоящата заради COVID-19 се е видяла ключовата им роля.

„КТ „Подкрепа“ категорично не приема начина, по който бе реализирана т.нар. „реформа Дянков“, стартирала през 2012 г., по отношение на формиране и актуализиране на заплатите на заетите в държавната администрация, както по трудово, така и по служебно правоотношение. Резултатът от тази реформа е дългогодишен застой на възнагражденията, обезкървяване на институциите, увеличаване на средната възраст на заетите в тях. За пореден път се правят опити да се пенсионират насилствено заетите в администрацията, но не са създадени предпоставки тези работни места да станат привлекателни. Обръщаме внимание също, че заетите по трудово правоотношение не са държавни служители по смисъла на закона. Считаме, че предвид стартиралата процедура по изменение и допълнение на Кодекса на труда, първата и неотложна стъпка в тази посока е предложеното възстановяване на начисляването и изплащането на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит“, пишат до Министерския съвет от синдиката.

И предлагат текст на закона, който гласи, че „При изпълнение на служебните си задължения задължения служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, имат право на представително облекло“, а „средствата за представителното облекло се осигуряват ежегодно от съответните бюджети и се предоставят на служителите при условия и по ред, определени от Министерския съвет.“

Синдикатите посочват, че такъв текст е присъствал в законопроект, подложен на обсъждане през миналата година, като е бил приет с пълен консенсус, но по необясними причини днес е отпаднал.

„В много от административните структури към днешна дата, чрез вътрешни актове или заповеди са наложени изисквания, респ. ограничения по отношение на външния вид и облеклото на служителите, включително на тези, работещи по трудово правоотношение. Осезаема в тези случаи е липсата на реципрочност в задълженията на работодателя, чрез която същия да осигурява и финансира изпълнението на тези изисквания, като по този начин те се явяват допълнителна тежест за служителя, която не е регламентирана при възникване на трудовото правоотношение“, завършва становището.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар