Питър Оборн , Ян-Петер Вестад, Middle East Eye
Преди две години и половина Армения стана поредната страна от бившия СССР, която свали про-московско правителство.
През април 2018 г. Никол Пашинян, бивш журналист и политически затворник, поведе ежедневните протести, които в крайна сметка доведоха до мирното сваляне от власт на подкрепяното от Русия правителство на Серж Саркисян. Пашинян и поддръжниците му в Армения описваха това като “кадифена революция”.
В онзи момент това бе разглеждано като славен момент в историята на страната, който възвестява нова ера на демократична политика и нанася решителен удар върху корупцията, процъфтявала при управлението на Републиканската партия. Позицията на Пашинян като министър-председател бе подсигурена на изборите през декември 2018 г., когато неговият парламентарен блок спечели над 70% от гласовете.
Две години по-късно тази смяна на властта изглежда различно в очите на много арменци. Те се чудят дали са платили висока цена за това под формата на загубата на подкрепата на руския президент Владимир Путин в спорния регион Нагорни Карабах.
Когато новата война за региона избухна на 27 септември, Турция застана с цялата си тежест на страната на Азербайджан, осигурявайки оръжия, стратегическа подкрепа и бойци на терен, включително стотици бунтовници от Сирия.
В остър контраст с това, Русия остана видимо безпристрастна, като Путин заявяваше пред медиите, че поддържа постоянна комуникация както с Пашинян, така и с азербайджанския президент Илхам Алиев, и че няма да заема страна в конфликта.
“Основните действащи лица в региона трябва да бъдат Турция или Русия. Глобалните сили трябва да се съобразяват с тях”, коментира пред Middle East Eye Арман Абовя, депутат от опозиционната Партия на просперитета в арменския парламент. Явният намек в думите му е, че Армения няма друг избор освен да прави същото.
След като Пашинян пое правителството обаче отношенията между Армения и Русия се обтегнаха. В опита си да се справи с корупцията, неговото правителство изправи пред съда бивши “големи клечки”, включително Юрий Хачатуров, който е генерален секретар на Организацията на договора за колективна сигурност – предвожданият от Русия военен блок.
Руските медии критикуваха Пашинян за многократните му визити на Запад и подчертаваха връзките на някои негови висши държавни служители със САЩ. Това може да помогне да се обясни защо Русия, която традиционно е била най-близкия регионален съюзник на Армения и основен съперник на Турция, се намеси толкова късно в конфликта.
Първата голяма интервенция дойде когато Путин обяви сделката за примирие съвместно с Алиев – сделка, която арменците виждат като изключително унизителна заради загубата на значителна част от териториите, които контролираха в Нагорни Карабах.
Макар според международните норми Нагорни Карабах да е признат за част от Азербайджан, населението му е предимно арменско, а регионът бе контролиран от подкрепяни от Ереван сепаратисти от 90-те години насам. Още преди подписването на примирието азербайджанските сили бяха успели да изтласкат арменците от много от тези територии.
Освен яростната подкрепа на Турция за Баку и пасивността на Русия, важна роля в конфликта изиграха и доставяните от Израел военни дронове за Азербайджан. Някои високопоставени арменски фигури, интервюирани от Middle East Eye, заявяват, че няма как да критикуват Израел, тъй като на Армения е било предлагано да купи същите технологии. Други арменски източници обаче посочват, че за позицията на Тел Авив е изиграло роля схващането, че Азербайжан е съюзник срещу Иран.
В същото време залитането на Армения към демокрация и икономически либерализъм не ѝ е осигурило почти никакви позиции на Запад. Европа и САЩ не предприеха никакви съществени мерки да подпомогнат Армения в тежката война срещу значително превъзхождащ я враг.
Това обяснява и трупащият се гняв срещу Запада, на който станахме свидетели в Ереван. В качеството ни на двама британски журналисти, ние не бяхме добре дошли сред протестиращите срещу правителството, събрали се пред сградата на националната опера в арменската столица.
Гневът на протестиращите бе насочен главно към Пашинян и мирното споразумение. Често се чуваха скандирания срещу “предателят Никол”.
Но премиерът не бе единствената цел. Един протестиращ се провикна “Майната ѝ на Великобритания”, докато интервюирахме местни жители. Друг няколко пъти ни намира из тълпата, за да обясни категорично, че “Великобритания е подвела Армения”. Нашият гид намираше за нужно да обяснява на много от протестиращите, че ние сме журналисти, отразяващи събитията, а не представители на британската държава.
Една учителка, която сама се обърна към нас, ни разказа за отчаянието си от неуспеха на Запада да покаже подкрепа за Армения. Носейки маска против Covid-19 насред протестиращата тълпа, че каза, че е присъствала на много международни конференции и семинари, възхваляващи свободата и демокрацията. “Ние молихме за помощ. Ние плакахме, но никой не отговори. Как можем сега да учим децата си за толерантност и човешки права? Преподавах тези ценности в продължение на 25 години. Тези ценности са в кръвта ни, но ние сме тези, които се оказаха наказани. Онези, които не ни помогнаха, трябва да се срамуват”.
“Светът ни наказва”
Ануш Василий Атаджанян, юристка в Ереван, която произхожда от Нагорни Карабах, обобщава така дилемата, пред която е изправена Армения: “Когато имаме отношения с Русия, светът ни наказва. Когато имаме отношения със Запада, Русия ни наказва”. Неин братовчед е бил убит при атака в дрон в скорошния конфликт. По думите ѝ той е загинал, докато е помагал на ранени войници. “Толкова сме разочаровани. Не ние започнахме тази война, а сега сме изправени пред тази трагедия“.
Много арменци смятат, че нямат никакви приятели по света. Тези настроения бяха изразени много силно пред нас от Армине Алексанян, говорител на Република Арцах, признатото от Армения сепаратистко правителство в Нагорни Карабах.
Когато я посетихме в офиса ѝ в Ереван, попитахме какво послание иска да отправи към света. Тя отговори: „Срам за всички. Всяка държава поотделно и светът като цяло. Те стояха на първия ред, наблюдаваха избиването на цивилни и не направиха нищо.
„Международни организации като Обединените нации и Европейския съюз, които съществуват, за да са надзорници на човешките права, не направиха нищо, за да предотвратят страданията на цивилното население. Срещу цивилните бяха използвани оръжия, включително произведени в Израел и Турция дронове и касетъчни боеприпаси, които са забранени от международното хуманитарно право”, казва тя.
Според доклади на Human Rights Watch, има доказателства, че както азербайджанските, така и арменските сили са използвали касетъчни муниции срещу цивилни. Използването на израелски касетъчни бомби от Азербайджан е документирано и от Amnesty International.
Армине Алексанян казва, че в резултат на международната инертност, враговете на Армения “могат да правят каквото си искат”.
Какво може да се очаква в бъдеще? Армения ще преживее сегашната криза. Страната има силно усещане за национална идентичност и корени, които се простират хиляди години назад. Но малко правителства могат да преживеят военна загуба с такива мащаби, така че позицията на премиера Никол Пашинян не е гарантирана.
Горчивият урок, извлечен в тази най-скорошна национална трагедия е, че в бъдеще Армения ще е по-малко вероятно да се довери на Запада или да рискува да разстрои президента Путин.
About The Author
