Изборите в САЩ са присъда за ръководството на Демократическата партия

Нейтън Дж. Робинсън, Current Affairs

Към момента на написване на тази статия Джо Байдън има преднина в достатъчно щати, така че, ако тези тенденции се запазят, той да спечели на косъм президентската надпревара. Това би било огромно облекчение, защото Доналд Тръмп е чудовищен, и още четири години негово управление биха били пълна катастрофа за работници, имигранти и климата. Ще почувствам огромно облекчение, ако Джо Байдън стане президент, не защото смятам, че управлението му  би било добро по какъвто и да е начин, а защото предотвратява възможно най-лошата катастрофа.

Но дори да приемем, че Байдън ще поеме длъжността, изборите за президент на САЩ представляват грубо събуждане за демократите, много от които се надяваха Доналд Тръмп да бъде категорично отхвърлен от електората. Това не се случи.

Избирателната активност се увеличи драстично на тези избори (гласуваха по-висок процент от избирателите, отколкото при всички избори след 1900 г.), но това не беше защото обществеността се вдигна в унисон, за да се опълчи срещу Доналд Тръмп. В действителност милиони хора, които не гласуваха за Тръмп през 2016 г., този път гласуваха за него. Всъщност изглежда, че Байдън се е представил  много по-зле сред определени части от електората, отколкото Хилари Клинтън през 2016 г. Някои населени предимно с испаноговорящи части на Южен Тексас, които подкрепиха категорично Клинтън, сега са гласували по-равномерно за Байдън и Тръмп. Тръмп успя да навлезе сред цветнокожите избиратели по начин, за който съм сигурен, че кампанията на Байдън не е считала за възможен.

Фактът, че тези изборни резултати са такива, каквито са, представлява сериозна присъда за ръководството на Демократическата партия. Стотици хиляди хора са мъртви в резултат на  пандемия, която администрацията на Тръмп управлява по тотално некомпетентен начин. Колежката ми Ели Мейси обобщава нещата много точно:

“Дори ако Байдън в крайна сметка изстиска победа, тези толкова близки резултати са тежка присъда за него, неговата кампания и политиката, която той представлява, след като [230 000] души загинаха, икономиката се срина и последните 4 години бяхме управлявани от фашистки водещ на тв шоу.”

Щом Байдън не успя да смаже Тръмп при тези обстоятелства, един бог знае как би могъл да спечели, ако не се беше случила пандемията. Тръмп бе ужасен президент. Неговият подход към изменението на климата застрашава живота на безброй човешки същества. Аргументът срещу него би трябвало да е очевиден и приключен. Въпреки това обаче Демократическата партия изгуби от него веднъж и се доближи на косъм да го направи отново. Как?

Вече видях някои демократи в социалните мрежи да обвиняват избирателите. Американците просто трябва да са се оказали по-непоправимо глупави и расисти, отколкото си мислех, казват те. Не мисля, че това отношение е правилно или полезно. Защо испаноговорящите в Маями и Южен Тексас са по-малко ентусиазирани за Байдън, отколкото са били за Хилари? Трябва ли просто да ги обвиняваме, че не разбират собствените си интереси?

Отговорът на въпроса какво се случва всъщност не е голяма мистерия. Левите го повтарят отново и отново до прилошаване: Демократическата партия не успява да предложи убедителна алтернатива. Джо Байдън е невдъхновяващ, корумпиран, корпоративен кандидат. Колкото и да е невероятно, той е по-некомпетентен политически дори от Хилари Клинтън. Той се противопоставя на политики, които са изключително популярни сред избирателите. Той е неспособен да генерира ентусиазъм – макар с право да критикувахме Тръмп, че организира огромни митинги насред пандемия, но също така знаем, че Тръмп бе прав за това, че Байдън не би могъл да организира огромни митинги, дори да обещае да плати на хора да дойдат.

Деморатите приемаха цветнокожите гласоподаватели за даденост. Това бе очевидно. В статията си “Цветът на икономическото безпокойство” колежката ми Малайка Джабали документира как чернокожите избиратели в Уисконсин се чувстват напълно незабелязани и нечути от Демократическата партия. Друга моя колежка – Бриана Джой Грей, през целия избирателен цикъл предупреждаваше, че Джо Байдън се отнася към цветнокожите избиратели сякаш те са задължени да гласуват за него. Усилията на кампанията на Байдън да достигне до латино-избирателите бяха пословично слаби и ужасни, понякога не можеха да събудят дори снисхождение. Тези усилия бяха мързеливи и обидни, като например случая, в който Байдън извади своя iPhone и пусна песента “Деспасито” за 15 секунди. Появиха се информации, че кампанията му дори не счита тези избиратели за част от “пътя към победата”, макар да бяха предупреждавани, че това може да донесе проблеми:

“Кампания на Байдън на вътрешните избори имаше дистанцирана, ако не и „напрегната“ връзка с латино-избирателите, тъй като той не само не си направи труд да ги достигне, но никога не изрази съжаление за „връзката си с агресивната политика на депортации на администрацията на Обама“, съобщава Politico. Байдън стана кандидат на демократите  „въпреки, а не заради“ отношението си към латиноамериканските гласоподаватели, но над 20 политически функционери от латино-произход казват, че късметът му може да му изневери на президентските избори.”

И наистина му изневери, защото се оказа, че е нужно нещо повече от късмет. Иска се и упорита работа, а през цялата кампания имаше малко сигнали, че екипът на Байдън полага необходимите усилия за постигане на убедителна победа над Тръмп. Кампанията на Байдън изглежда бе движена от чувство за самоувереност, от убеждението, че не е възможно Доналд Тръмп да бъде преизбран. Някои от нас бяха ужасени, когато разбрахме колко малко контакти с избирателите всъщност прави Байдън. Имаше период, в който кампанията на Тръмп чукаше на милиони врати всяка седмица, а тази на Байдън – на нула. Посланията на Байдън изобщо не бяха фокусирани. Той напълно прецака първия президентски дебат, на който звучеше слабо и непоследователно. Както и при Клинтън, нямаше ясен набор от неща, които Байдън да казва на избирателите, че ще направи за тях. Не познавам човек, който да може да посочи водещите обещания на Байдън, извън “няма да забраня фракинга”, “няма да одобря Зелен Нов Курс” и “не искам Медикеър за всички”. Само тези неща бяха повтаряни последователно.

Тръмп също не се справи добре на този първи дебат (и двамата се представиха по-добре на втория), и трябва да се отбележи колкото лоша беше и неговата собствена кампания. Неговото послание също бе непоследователно – Джо Байдън в крайна сметка влюбен в Антифа социалист ли е, или част от корумпирания вашингтонски елит? Освен това Тръмп пропиля напразно огромни суми от бюджета на кампанията. Той изостави мощната популистка реторика, която го изстреля към президентството, за сметка на атаки срещу сина на Байдън – нехранимайкото Хънтър. Странен избор на приоритет при електорат, който е фокусиран върху пандемията и икономиката. Тръмп правеше сериозни грешни стъпки и често изглеждаше отчаян. Победата над него трябваше да е като разходка в парка.

Беше наистина шокиращо да се види колко много демократи не са научили абсолютно нищо от 2016 г. Аз по принцип съм политически циничен, но това, нито един от тези уроци да не е научен, ми изглежда наистина забележително. Основните моменти, върху които хората отляво наблягахме отново и отново след онези избори бяха:

1 – Доналд Тръмп няма да се самоунищожи. Не можеш да разчиташ като на основен аргумент на това, колко е лош той. Много хора харесват Тръмп, колкото и да не е за вярване.

2 – Трябва да можеш да вдъхновяваш  хората със смел дневен ред и ясно послание, което им дава основание да гласуват за теб.

3 – Корпоративните демократи са слаби, корумпирани, и хората не ги харесват много. Трябва да имаме популистка Демократическа партия, която е готова да се изправи срещу Уолстрийт и застрахователната индустрия.

4 – Това, че според вас Тръмп не би трябвало да се представи добре на избори не означава, че той няма да се представи добре. Социологическите анкети могат да бъдат подвеждащи. Пилците се броят наесен. Самодоволството убива.

Последната точка бе един от най-важните уроци от 2016-та, когато на изборите Тръмп шокиращо се представи много по-добре, отколкото показваха предварителните проучвания. Но, невероятно, самодоволството от 2016-та се завърна през 2020-та. Аз самия бях шокиран, защото си мислех, че всички вече са наясно как проучванията могат да подценяват подкрепата за Тръмп, защото много негови гласоподаватели не искат да признаят, че са такива (а някои от тях са и привърженици на Qanon, поради което вероятно си мислят, че анкетьорите са част от социалистическата глобалистка педофилска завера). Месеци наред спорех с хора, които настояваха, че анкетите са “оправени” след 2016 г. И същото нещо не може да се случи два пъти. Чувах такива неща дори от някои леви хора, скептични към Байдън, и подозирам, че пожелателното мислене имаше някаква роля за това. Никой вляво нямаше желание наистина да помага за победата на Байдън, защото той е очевидно ужасен, поради което имаше стимул да не се поставят под съмнение прогнозите, които му даваха комфортна преднина.

Прогнозите обаче не бяха надеждни, точно както не бяха през 2016 г. Журналистът Дейв Васерман отбеляза, че социологията “рядко ни е подвеждала толкова много”. Последните прогнози на FiveThirtyEight за Флорида например даваха преднина на Байдън от 2.5 пункта. Последните резултати показват, че Тръмп печели щата с 3.4 пункта. Прогнозите даваха на Тръмп преднина от 1.1 в Тексас, но той печели там с 6.1. В Охайо прогнозираната преднина на Тръмп бе 0.8, а той печели с 8. Макар да изглежда, че Байдън ще спечели, резултатите са далеч от категоричната победа, която вещаеха проучванията. Вече е очевидно, че такъв сценарий не само е бил мираж, но и беше много безотговорно изобщо да бъде обсъждан. Когато хората погрешно предполагат, че Байдън е много напред, те могат също толкова грешно да решат, че демократите държат всичко под контрол и обикновения човек може просто да продължи да скролва в Twitter.

И преди съм предупреждавал хората да не слушат никога медийни експерти по социологически проучвания като Нейт Силвър, и тези избори показаха точно защо. Той предлагаше на хората успокояващи прогнози, че за победа на Тръмп ще е необходима сериозна грешка в анкетите, каквато едва ли ще се случи. Само че се случи сериозна грешка в анкетите, и макар че това може и да не е било достатъчно, за да осигури победа на Тръмп, е очевидно, че подобен тип заявления дадоха основа сериозно да бъде подценена вероятността той да се представи по-добре от очакваното. Силвър винаги внимателно се застрахова като казва, че коментира само какво е вероятно, но това всъщност показва колко е безполезна неговата работа. Той прогнозира, че всичко може да се случаи (включително сериозна грешка в проучванията), така че каквото и да се случи, той може да заяви “аз предрекох това”.

Когато го попитах директно дали победа на Тръмп ще означава, че анализът му е безполезен, той ми отговори, че няма, защото победата на Тръмп е едно от нещата, които е казал, че могат да се случат. Това означава, че той винаги внимава да не прави “фалсифицируеми” прогнози. Но това също така означава, че приемането на неговите “вероятности” като значими коментари за реалността е много, много опасно. Най-добрият подход към едни избори е да предположиш, че е вероятно да загубиш, и да направиш всичко по силите си, за да преобърнеш този резултат.

Нека го кажем ясно: Демократическата партия прецака сериозно тези избори. Тръмп всъщност се представи по-добре от 2016 г. в области с много смъртни случаи от Covid-19. Изглежда че членове на синдикатите в Охайо са гласували за него, както и повечето хора, които виждат икономиката като основен проблем, макар теоретично това би трябвало да е темата, по която Демократическата партия да има най-силни позиции.

Демократите няма да вземат мнозинство в Сената. Кандидатът, когото партийното ръководство подбра да излезе срещу лидера на републиканското мнозинство Мич МакДонъл (вместо прогресивния Чарлз Букър), се провали грандиозно. Огромните суми пари, които бяха хвърлени да бъде победен сенатор Линдзи Греъм не постигнаха нищо, което бе напълно предсказуемо. Демократите пропиляваха пари за срамно неубедителни послания в състезания, които би трябвало да могат да спечелят. Те не само не успяха да спечелят целените места в Камарата на представителите, но дори загубиха важни позиции там. Във Флорида избирателите масово гласуваха за прогресивната мярка за увеличение на минималната работна заплата, но много по-малко от тях подкрепиха кандидата на демократите.

Фактът, че във Флорида много хора са гласували едновременно за Доналд Тръмп и за повишение на минималната почасова надница би трябвало да повдига въпроси в главите на демократическото ръководство. Защо гласуват за кандидат, който се противопоставя точно на същото нещо, което те подкрепят? В навечерието на изборите Fox News публикува проучвания, които потвърждават, че голяма част от избирателите подкрепят управлявано от държавата здравеопазване, по-строги правила за притежанието на оръжие, запазване на правото на аборт, както и осигуряването на път за получаване на гражданство от нелегални имигранти. Как при това положение Доналд Тръмп, който прави точно обратното по всички тези теми, стигна толкова близо до победа в изборите?

Тук няма нищо изненадващо за човек, който например е чел “Слушай, либерал, или какво се случи с партията на хората” от Томас Франк, или е обърнал внимание на предупрежденията на Майкъл Мур и други през 2016 г., че Тръмп ще победи. Както отбелязва карикатуриста на Current Affairs Мат Любчански, “ако аз бях опозиционен кандидат, просто щях да възприема политики с широка обществена подкрепа, които могат да подобрят материалните условия на хората, и да го обяснявам с ясен и достъпен език”. Но точно това е което не се случи, и в Демократическата партия трябва да падат глави заради това. Партийните лидери като Пелоси, Шумър и Том Перес трябва да бъдат отстранени – те се провалиха. 

Ужасно се натъжавам когато се замисля колко различно можеше да е всичко. Имахме кандидат – Бърни Сандърс, който бе уникално добре позициониран да противодейства на посланията на Доналд Тръмп. Както казва журналистът Люк Савидж, “Демократическите елити изразходваха повече енергия, убеденост и усърдие, за да победят Бърни Сандърс, неговото движение и “Медикеър за всички”, отколкото за победата над Доналд Тръмп”.

Сандърс имаше страхотна организация на кампанията, програма, предназначена да отговори на основните материални проблеми на обикновените работещи хора, както и доказано добра стратегия за достигане на латино-избирателите. Аз и други като мен прекарахме изминалите четири години в предупреждения, че кандидати като Джо Байдън не само ще потопят дългосрочните електорални перспективи на Демократическата партия, но и че левицата има стратегия, която дава шанс за възстановяване на политическите шансове на демократите. Докато Джо Байдън (потенциално) се влачи и залита към финалната линия, а центристи демократи губят местата си в Камарата на представителите, 26 от 30 кандидата, подкрепени от Демократични социалисти на Америка (DSA), изглежда печелят състезанията. Кандидатите на  DSA често печелят на неочаквани места, защото работят здраво и имат послание, предназначено да се хареса на широка база избиратели. („Ако спечелим, няма да се притеснявате за пари, когато трябва да отидете на лекар“ е аргумент, който може да бъде представян по-ентусиазирано при разговорите с избиратели, отколкото „Ако спечелим, паразитната частна застраховка индустрията ще бъде запазена, но ще направим няколко важни промени в Обамакеър „)

Често се повтаря аргумента, че левицата не може да победи, защото за кандидатите на Демократическата партия е вредно, когато бъдат наричани “социалисти”. Това обаче е погрешно представяне на проблема. Да бъдеш наричан “социалист” вреди, ако признаваш, че да си “социалист” означава нещо лошо, и се защитаваш от тази гледна точка. Но абсолютно всеки демократ бива атакуван по този начин, дори когато очевидно не е социалист (като например Байдън). Най-добрият подход е да не се опитваме хрисимо да настояваме, че социалистическият етикет е лъжа, а да да го използваме, за да кажем „Какво от това?“, и да обясним защо социалистическата програма е разумна и умерена. Ако смятате, че това не може да се направи, просто погледнете как Бърни Сандърс разговаря с избиратели на Тръмп или с публиката на Fox News. Той не бяга от етикета, а обяснява какво означава това за него, и в крайна сметка публиката си казва: „Хм, това всъщност звучи доста разумно“.

Най-лошите моменти на Байдън и Харис по време на дебатите бяха когато те отбранително настояваха, че в никакъв случай не подкрепят “Зелен нов курс”, убиващ работни места. Те щяха да се справят много по-добре, ако отговаряха на тези атаки с: “Разбира се, че подкрепям Зелен нов курс, защото той всъщност създава работни места, и ако не разбираш това, значи си идиот. Вместо да искате да се отрека от Зеления нов курс, защо не попитате защо републиканците са така решени да оставят планетата да гори?”. Отбранителната реакция на демократите ги прави да изглеждат като нагаждачи, като признание, че републиканците са прави, че “социализма” и Зеления нов курс са нещо лошо. Отричането от социализма в този контекст те прави да изглеждаш слаб. Да го прегърнеш от друга страна, те прави да изглеждаш готин и жилав.

Не искам да задълбавам прекалено във фантазията за изборна надпревара между Бърни и Тръмп, но трябва да се подчертае, че провалът на Джо Байдън да се бори ефективно с Тръмп – човек, който приключи кампанията си с видео как танцува под звуците на песента YMCA – демонстрира спешната нужда от нещо свежо, ново, реално. Трябва да се спре с преструвки, че кандидатите, за които всички знаем, че са лоши, всъщност са компетентни и имат план. Трябва да се спре с преструвките, че неща като “ще опростим определена част от студентските кредити за хора, които ръководят бизнес в общности в неравностойно положение” представляват сериозен план за справяне с кризата със студентските дългове. Стига вече приповдигнати думи, прикриващи отвратителни дела. Хората могат да виждат оттатък тези глупости, и им е дошло до гуша. Няма мандат за центристки политики в тази страна. Няма да има вълна от републиканци, отричащи се от Тръмп и гласуващи за Байдън, колкото и пъти Байдън да се закълне, че обича фракинга.

Приемайки, че Байдън ще успее да се завлачи до финала, ние трябва да посветим следващите години на изграждане на много различна Демократическа партия, за да избегнем сценарий, при който някой ужасяващ неофашист като Том Котън или Дан Креншоу печели президентството през 2024 г. Байдън вероятно ще направи много малко и ще бъде относително непопулярен от момента на встъпването си в длъжност. Републиканското мнозинство в Сената ще го блокира, и той ще ги използва като извинение да не не направи дори малкото неща, които можем да се надяваме да направи. Това ще е някакъв вид липсващо президентство, което е тревожно в някои отношения, но изгодно в други. Тревожно е, защото спешно се нуждаем от действия по отношение на изменението на климата, а Байдън вероятно ще си седи безполезно, ставайки все по-непопулярен и постоянно напомняйки на хората защо не харесват Демократическата партия. Изгодно е, защото ни дава няколко години, за да се опитаме да изградим автентична лява алтернатива и да запълним вакуума на лидерството.

Това ще са критично важни години за лявото в САЩ. То трябва да изгради институционална сила. Трябва да оказва натиск върху администрацията на Байдън по всеки възможен начин. Трябва възможно най-много работни места да бъдат синдикализирани. Всеки, който го е грижа за бъдещето на тази страна, трябва да бъде привлечен като член на DSA. Трябва да бъдат изградени и подкрепени силни независими медийни организации, които могат да се борят с десните лъжи и да представят убедително леви аргументи пред масова аудитория. (В медии като Current Affairs и Jacobin правим всичко по силите си, за да запълваме тези нужди, но наистина ще се нуждаем от подкрепата на хората в идните години). Не разполагаме с много време: елеторалната карта ни показва, че президентството на Байдън е обречено, ако десницата се прегрупира, защото дори ако изборите свалят Тръмп, “тръмпизмът” е жив и здрав, и има масова подкрепа.

Върхушката на Демократическата партия няма фундаментална представа какво прави. Това бе доказано категорично още през 2016 г. През тази година научихме, че партийното ръководство е не само некомпетентно, но и непоправимо. То няма да се подобри, дори в отговор на това бедствие. Ако зависи от хората, които в момента са на върха на партията, през 2024 г. кандидатската двойка ще е Камала Харис/ Пийт Бътиджидж. Нищо няма да се промени, ако не бъде променено отдолу, което е наша отговорност. Президентство на Байдън е облекчение, но само минимално. То също така е и бреме, защото означава, че трябва да се действа много бързо за промяна на тази партия, преди да стане твърде късно. Няма място за отпускане и “ходене на брънч”. Има твърде много работа за вършене.