Полша има един от най-драконовските закони за борба с абортите в Европа от 1993 г. насам. На 22 октомври т.г. Конституционният съд във Варшава постанови, че едно от трите предвидени изключения от забраната – случаи на тежко увреждане на плода – противоречи на конституцията. Според съда аборт, при който „пренаталните тестове или други медицински показания показват висока вероятност от тежко и необратимо увреждане на плода или нелечимо животозастрашаващо заболяване“ представлява нарушение на конституционното право на живот.
Тези случаи, които католическите фундаменталисти наскоро започнаха да наричат „евгеничен аборт“, съставляват почти всички от общо взето малкия брой аборти, извършвани законно в Полша. Очакваше се, че Конституционният съд ще излезе с точно такова решение, тъй като управляващите крайнодесни от партия „Право и справедливост“ започнаха да подриват тази институция малко след победата си на парламентарните избори през 2015 г. и да я пълнят с послушни апаратчици. Някои от персонажите в това, което се предполага да е най-висшият съдебен орган в страната, са абсурдни ултраконсервативни мъпети, които биха изглеждали повече на място в сатирично представление, отколкото в която и да е правна институция.
Решението идва в момент, в който Полша се бори с втората вълна от коронавирус, като новите случаи доближават 15 000 души на ден, а законовите ограничения драстично свиват гражданските свободи, включително правото на събиране. Предвид най-скорошния лов на вещици срещу ЛГБТ общността в Полша и полицейското насилие, което бе използвано, е ясно, че всички прогресивни хора в страната са изправени пред много сериозна държавна репресия. Въпреки това, след като решението на съда бе оповестено в медиите в четвъртък следобед, хората започнаха спонтанно да се събират пред сградата му. По същото време друга група се събра пред централата на „Право и справедливост“ в центъра на Варшава, а трета отиде пред дома на Ярослав Качински, могъщия вицепремиер и председател на партията, който имаше пълен контрол върху вътрешнополитическите процес в Полша дори преди официалното си влизане в правителството.
Хиляди полицаи бяха разположени около дома му, за да го пазят. Протестът щеше да продължи до сутринта, ако не бяха многократните атаки срещу мирните демонстранти от страна на полицията, която използва лютив спрей и палки и арестува близо 20 души. За 24 октомври са предвидени протести във Варшава и всички големи градове в страната. Хората споделят в социалните мрежи съвети за безопасност, а адвокати предоставят телефоните си и обещават да са на линия цяла нощ, за да помагат на задържаните. В град Лодз е планирано „погребение за правата на жените“. „След няколко дни в тази страна ще настъпи Адът за жените“, се казва в описанието на протестно събитие във Facebook, организирано в град Гданск, участниците в което се насърчават да блокират големите кръстовища.
Очевидно полските жени са изправени пред сериозна битка. Твърде рано е да се каже дали ще успеят да наберат същата инерция като по време на прочутия „черен протест“ през 2016 г., когато Качински за пръв път се опита да въведе пълна забрана за абортите, но трябваше да отстъпи. И все пак не е изключено.
За „Право и справедливост“ също не е съвсем лесно, защото това, което те вършат през своите хора, инсталирани в Конституционния съд, представлява чиста проба корупция. Църквата и нейният авангард – различни фундаменталистки НПО-та – чакаха много дълго Качински да се отплати за подкрепата, която му осигуряваха по време на последните шест избора, спечелени от партията му.
Моментът, в който това се прави – на фона на огромния скок на заразените със SARS-Cov-2 и бруталните ограничения на личната свобода – прави нещата особено цинични. Не само към жените като цяло, не само към прогресивните хора, но и към цялото общество, 70-80 процента от което е против по-нататъшни регулаторни ограничения на абортите според различни социологически проучвания.
Но тук, в Полша, сме свикнали с циничното и отвратително поведение на Качински и другите лидери на партията му. Това, което често се изплъзва от вниманието на общественото мнение, е, че всичко това не е само заради „Право и справедливост“ – този процес е започнал отдавна и винаги е бил неразделна част от капиталистическата реставрация в Полша.
Епископатът започна първата си истерична кампания срещу абортите, които в „Народната република“ бяха безплатни и широко достъпни, още през 1988 година. Единствената цел бе подсигуряването на място в новото преразпределение на властта. Тази цел бе постигната. Пет години по-късно католическите фундаменталисти имаха представителство не само в мейнстрийма на политиката и медиите, но и в Министерски съвет. През 1993 г. министър-председателят Ханна Сухоцка, първия откровен фанатик начело на полско правителство след 1989 г., въведе забрана на абортите само с три изключения. След като новото решение на Конституционния съд влезе в сила, абортът ще е позволен само в случаи на изнасилване, кръвосмешение или риск за живота и здравето на майката. Само въпрос на време е и тези изключения да бъдат премахнати.
Откакто беше въведена, забраната от 1993 г. бива измамно наричана „компромис по отношение на абортите“, представяйки я като резултат от някакъв вид обществено споразумение, каквото никога не е била – по онова време хората бяха масово против. Този закон послужи на фундаменталистките фактори да избутат цялото политическо и обществено махало надясно.
Оттогава доминиращата пропаганда е, че абортът е греховен, зъл и изключително неморален, а жените, които възнамеряват да прекратят бременността си, биват публично охулвани като безразсъдни, нехайни, егоистични, незрели и провокиращи. Абортите бяха представяни така, сякаш единствено зли, изключително неморални жени биха могли да ги правят, камо ли да ги защитават. Полските жени систематично бяха патологизирани и им беше отказано основното право сами да взимат решения относно живота си. Тези, които се противопоставят на нарастващия католически фундаментализъм, биват наричани луди и екстремисти.
Това се отнася не само за предшествениците на „Право и справедливост“, но и за същите медии и политици, които днес се представят за защитници на демокрацията и прогреса – слабата полска имитация на New York Times в лицето на Gazeta Wyborcza, и партията на Доналд Туск „Гражданската платформа“.
Туск и Качински са еднакво отговорни за проектирането на този женомразски ад. След тридесет години така нареченият „мирен преход“ отново жъне реколта. Първо ни направи бедни, а сега фанатични.
About The Author
