Първите резултати от състоялите е на 18 октомври т. г. извънредни президентски избори в Боливия не оставиха повече съмнения за разположението на силите в страната, преживяла големи трусове през последната година. Въпреки дългото забавяне в разгласяването на данните от екзитполовете, те все пак бяха публикувани и показаха триумфална победа на Луис Арсе, кандидата на управлявалата допреди година партия Движение на социализъм на бившия президент Ево Моралес, свален с преврат през ноември 2019 г. Арсе получава 52,4% от гласовете и така печели още на първия тур. Той изпреварва с 20% следващия по резултат десен кандидат Карлос Меса, взел 32,5%.
„Възстановихме демокрацията!” – провъзгласи победителят в първите си изявления и обеща да работи усилено за възстановяване и на националното единство, и на икономическото развитие.
Победата на Арсе бе веднага приветствана и от намиращия се в изгнание в Аржентина Ево Моралес, който написа в Туитър: „Сестри и братя, волята на народа надделя. Получихме неоспорима победа на MAS-IPSP (пълното наименование на партията на Моралес е Движение към социализъм-Политически инструмент за суверенитет на народите – б. р.). Нашето политическо движение ще има мнозинство и в двете камари на парламента. С нас са милиони, сега ще възвърнем и достойнството, и свободата на народа”.
Победата на Арсе бе призната и от временната президентка Жанин Аниес.
57-годишният Луис Арсе бе дългогодишен министър на икономиката в правителствата на Моралес, откакто той за първи път бе избран за президент през 2006 г. Арсе е смятан за баща на „боливийското икономическо чудо” – преобразованията, основани на комбинация между национализации, привличане на инвестиции, развитие на индустрията, социални програми и разширяване на средната класа и нейното потребление, чрез които Боливия постигна впечатляващ растеж и икономическа стабилизация.
Луис Арсе, масово наричан в Боливия Лучо (умалително от Луис), е роден през 1963 г. в семейство на учители в Ла Пас. Завършил е икономика първо в Боливия, после е правил магистратура във Великобритания, а след това работи в Централната банка на Боливия, заемайки в нея различни постове. Търсен е и като преподавател в редица престижни университети в страната и в чужбина, включително в Харвард и в Колумбийския университет в САЩ, както и в Университета на Буенос Айрес в Аржентина. През 80-те и 90-те публикува няколко нашумели икономически разработки въз основа на своите социалистически възгледи, независимо, че по онова време управлението в Боливия следва неолиберален курс. Именно заради тях през 2005 г. е поканен от Ево Моралес да подготви и икономическата програма на MAS, която изиграва важна роля и за победата на партията и кандидата ѝ в президентските избори през 2006 г. Естествено, след това станалият вече президент Моралес кани Арсе за министър на икономиката и финансите. Арсе има едно драматично прекъсване в работата си на този пост – през 2017 г. му се налага да се подложи на дълго и тежко лечение в Бразилия, след като му диагностицират рак на единия бъбрек. Но успява да се възстанови и отново се връща като икономически министър, какъвто и остава до преврата срещу Моралес през ноември м. г.
Както е известно, превратът бе извършен от армията след провокирано от десницата улично насилие, последвало проведените на 20 октомври м.г. президентски избори. За победител още в първия им тур тогава бе обявен кандидатиралият се за нов мандат Моралес. Но дясната опозиция начело със съперника му за поста – състезавалия се и сега Карлос Меса, и с водача на ултрадесни формации от град Санта Крус Фернандо Камачо (той също бе кандидат и в сегашния вот, взимайки 14%), предизвикаха ожесточени улични сблъсъци, обвинявайки Моралес в дирижирани от него изборни измами. Тези твърдения бяха безкритично и без никаква фактологична аргументация подети и от наблюдавалата онези избори Организация на американските държави (ОАД). Така се стигна до намесата на армията, която излезе на улицата и принуди Моралес да подаде оставка и да замине в изгнание – първо в Мексико, а после в по-близката Аржентина.
Последваха още резки ходове от страна на десницата – включително самообявяването за „временен президент” на зам.-председателката на Сената Жанин Аниес и демонстративното ѝ влизане в стария президентски дворец в Ла Пас с размахване на Библията, в открит противовес с провежданата преди това от Моралес политика на даване на достойно място в обществото на традициите на представляващото мнозинство индианско и метиско население на страната.
Още с първите си действия Аниес хвърли армията и полицията да потушават брутално, включително и с бойно оръжие, избухналите протести срещу свалянето на Моралес, което причини десетки жертви сред мирното население. Конфронтацията продължи през цялата изминала година, която бе изпълнена с още протести, стачки, пътни блокади, окупации и репресии.
Наложителните извънредни избори за нов президент бяха неколкократно отлагани от Аниес под различни предлози, като от началото на тази година удобен параван за нежеланието ѝ да организира гласуване стана епидемията от Covid-19. След поредна серия от протести и пъти блокади обаче Аниес бе принудена да закове вота за 18 октомври, а също така и да оттегли собствената си кандидатура в него.
Партията на Моралес, която успя да се съвземе след удара от миналогодишния преврат и да се мобилизира, издигна като свой кандидат за президент Луис Арсе, а за вицепрезидент – Давид Чокеуанка, бивш външен министър. Самият Моралес отдавна беше заявил, че няма да се кандидатира. Той усърдно убеждаваше съмишлениците си, както и неутралните гласоподаватели, да се обединят зад двойката Арсе-Чокеуанка, която е единствената отговорна и отстояваща истинските интереси на Боливия алтернатива на фона на нагнетените от десницата хаос, икономическа разруха и конфронтация.
И в крайна сметка вотът постави всичко по местата му. Как ще бъде възстановявана страната от последната разрушителна година, тепърва ще видим. Но задачата на Луис Арсе със сигурност няма да е от лесните.
About The Author
