На 4 октомври, навръх деня на Св. Франциск Асизки, чието име взе като глава на Римокатолическата църква, папа Франциск I излезе със своя енциклика, която веднага стана световна новина. Посветена на това, какъв да е светът след пандемията от Covid-19, и озаглавена с цитат от Св. Франциск – „Fratelli Tutti” („Всички сме братя”), енцикликата отправя остри критики към капитализма и неолиберализма, отхвърляйки техни базисни принципи като дискредитирани. Отправен е апел за обръщане към нов тип политика, насочена към хората и солидарността, отхвърляща властта на парите и войната.
Предлагаме някои акценти от енцикликата на папа Франциск I, отдавна наричан „социалният папа”:
„Индивидуализмът не ни прави по-свободни, по-равни, повече братя. Простият сбор на индивидуалните интереси не е в състояние да създаде по-добър свят за цялото човечество”.
„Само едно братско общество може да развие образование на диалога с крайната цел да се надвие „вируса на радикалния индивидуализъм” и да се възнаградят онези, които дават всичко най-добро от себе си”.
„Напълно е възможно да се стремим към една планета, на която за всекиго ще има земя, покрив и работа. Това е истинският път към мира, а не безсмислената и недалновидна стратегия за всяване на страх и недоверие към заплахи отвън”.
„Истинският и траен мир е възможен само въз основа на глобалния морал на солидарността и сътрудничеството, служещ на едно бъдеще, изтъкано от взаимовръзки и съвместна отговорност между цялото човешко семейство „.
„Пазарът сам по себе си не решава всички проблеми, макар отново и отново да ни карат да вярваме в тази догма на неолибералната вяра. Става дума за една ограничена, непрестанно повтаряна идея, която предлага винаги едни и същи рецепти, независимо пред какво предизвикателство се изправя”.
„Неолиберализмът се самовъзпроизвежда, прибягвайки до магическото „просмукване” или „капене” като единствен път за решаване на социалните проблеми”.
„Финансовата спекулация с лесната ѝ печалба като нейна цел продължава да нанася щети”.
„Уязвимостта на световните системи пред лицето на пандемиите направи очевидно, че не всичко се решава чрез свободен пазар. Длъжни сме не само да реабилитираме необходимостта от отговорна политика, която да не е подчинена на властта на парите, но и да върнем централното място на човешкото достойнство. Това е стълбът, върху който трябва да се градят алтернативните социални структури, от които се нуждаем”.
„След преодоляването на санитарната криза най-лошото ще бъде да се отдадем отново на консуматорската треска и на новите форми на егоистично самопредпазване”.
„Болката, несигурността, страхът и осъзнаването колко малко можем, събудени от пандемията, отекнаха в нас с необходимостта да преосмислим нашите начини на живот, нашите отношения, организацията на нашите общества и преди всичко смисъла на нашето съществуване”.
„Все още сме далеч от глобалзацията на най-основните човешки права. Затова световната политика не може да се откаже да поставя сред своите най-важни и неотменни задачи ефикасното надвиване на глада. Защото, докато финансовата спекулация определя цените на храните, третирайки ги като всяка друга стока, милиони хора страдат и умират от глад. А същевременно се изхвърлят тонове храни. Това е истински скандално”.
„Гладът е престъпление. Достъпът до храна е неотменно право”.
„Затворените национализми изразяват в крайна сметка неспособността да се дава, грешката да се вярва, че можеш да се развиваш, загърбвайки бедите на другите, и че, затваряйки се за останалите, ще бъдеш по-защитен. Имигрантът е разглеждан като узурпатор, който не предлага нищо. По този начин се стига до опростенческото мислене, че бедните са опасни или безполезни и че богатите са щедри благодетели. Само една социално-политическа култура, която включва приемане, без да се чака отплата за това, може да има бъдеще”.
„Презрението към слабите може да е обвито в популистки форми, използвани демогогски за съответните цели, или в либерални форми, поставени на служба на икономическите интереси на силните. И в двата случая виждаме затруднения да се мисли за отворен свят, в който да има място за всички, който да включва най-слабите и който да уважава различните култури.“
„Лесно е да се поддадеш на изкушението за обръщане на страницата, казвайки си, че вече е минало много време, откакто нещо се е случило, че трябва да гледаме напред. Не, за Бога! Не може да се напредва без памет, не се еволюира без интегрална и просветена памет.”
„Трябва да се разкаже на съсипаните от болка семейства какво е станало с техните безследно изчезнали близки”.
„Надявам се, че в епохата, в която ни се е случило да живеем, признавайки достойнството на всяка човешка личност, можем да възродим общия световен стремеж към братство. (…) Нуждаем се от общност, в която взаимно да се подкрепяме, да си помагаме и да гледаме заедно напред. Колко е важно да мечтаем заедно!”
