
„Сигурно е, че става въпрос за координирана атака срещу папа Франциск“, съобщи наскоро американският седмичник „National Catholic Reporter“ – знаме на църковните прогресисти. „Враговете на Франциск поведоха открита война“, тревожно предупреждава Майкъл Уинтърс. По същия начин анализират ситуацията „прогресивните“ католически издания в Европа, като например френският „La Croix“: „Преминахме към нов етап: хората, които мислят, че Франциск представлява опасност за Църквата, вече нямат никакви задръжки“. И всичко това заради секса.
Най-общо казано „прогресивните“ обвиняват консерваторите в педофилия, а консерваторите обвиняват „прогресивните“ в хомосексуализъм. Разбира се, разделението само на консерватори и „прогресивни“ в католичестката църква е доста опростено и може да бъде подвеждащо, ако отчитаме всички подробности и детайли. Но войната между кардиналите направи разделението толкова изпъкващо, че го превърна в социална действителност на католическата църква, която е все по-разделена по тази въображаема линия. Така или иначе, това разцепление дразни голяма част от католиците, наскоро дори самият Франциск беше принуден да говори почти само за секс.
По време на посещението си в Ирландия през август той непрекъснато се извиняваше за педофилията на подчинените си. Разговаряше с жертвите, биеше се в гърдите, молейки за прошка, и осъждаше омертата на архиереите, които прикриват изнасилвачите. На връщане, в самолета, прелитайки над Франция, папата беше запитан какво мисли за евентуален процес срещу френския кардинал Барбарен, който изглежда е прикривал свещеници – педофили, и какво препоръчва да се прави, когато деца разкриват хомосексуални практики с тях… А що се отнася да разцеплението на консерватори и “прогресивни”, то се разкри отново дори по време на демонстрацията на хилядите жертви на сексуален тормоз от свещениците и на техните поддръжници в Дъблин. Там беше изобличена педофилията, но също така бяха разпространени листовки: „Църквата защитава педерастите“. Истинската бомба обаче избухна малко по-късно с отвореното писмо на италианския архиепископ Карло Мария Вигано, в което той призова папата да подаде оставка.
Пикантни подробности
Щом тази бомба избухна и се разпръсна на различни езици по екраните не само на католическите медии, и двете фракции слязоха в предварително изкопаните окопи. Самият Ватикан беше толкова втрещен, че нито пресата, нито папата бяха в състояние да отговорят на каквито и да било въпроси относно писмото.
Неговият автор – 77-годишният архиепископ Карло Мария Вигано, беше високопоставена личност в Римската курия, макар че не достигна до поста на кардинал (факт, с който враговете му обясняват появата на текста). Вигано изпълняваше ролята на важен дипломат, в продължение на пет години до 2016 г. той беше апостолически нунций в САЩ (тоест, посланик на Ватикана във Вашингтон.). Днес зад него стоят кардинали, които могат да бъдат определени в лагера на консерваторите. Самият Франциск, който е йезуит, се третира като прогресивен. Вигано не пропусна да напише, че мнозинството членове на Йезуитския орден са гейове.
Текстът му е преди всичко обвинение срещу самия Франциск. Ако Вигано описва в подробности как архиепископът на Вашингтон Теодор Маккарик редовно е канил във вилата си край океана поколения от семинаристи и млади свещеници, за да организира хомосексуални оргии, това е с цел да се припомни, че той беше в челните редици на онова крило на Колегията на кардиналите, което избра аржентинеца за папа. Преди месец Франциск свали кардиналската барета на 88-годишния Маккарик, което е изключително рядък акт в Църквата, заради изнасилването на 16-годишно момче, извършено през миналия век.
Църковното разследване разкри, че видният свещеник е изнасилил и 11-годишно дете, което според някои кардинали е поредното доказателство, че педофилията в Църквата е свързана с хомосексуализма и само гейовете я практикуват. Тук трябва да се позовем на учените, занимаващи се професионално със секса: фактът, че 81% от жертвите на свещенниците са от мъжки пол, се обяснява и с по-голямото присъствие на момчета и млади мъже в тази среда. Според различни изследвания, извън църквата между 60 и 91% от педофилите, извършващи сексуални престъпления, са с хетеросексуална ориентация.
„Сексапилът“ на кардинала
Архиепископ Вигано, както и много критици на Църквата, сравняват действията ѝ с прийомите на мафията, но не толкова по отношение на педофилията, а в контекста на премълчаването и прикриването на „хомосексуалното лоби“. Скандалното в писмото му се състои и в това, че то съдържа цяла поредица от кардиналски имена, носени според него от гейовете или от техни активни защитници. Архиепископът се е погрижил също старателно да обозначи разделителната линия между прогресивните и консерваторите. Предпазва например Йоан Павел II, който направи Теодор Маккарик кардинал, въпреки църковните донесения за поведението му, стоварвайки вината върху кардинал Содано, тогавашния „премиер“ на Ватикана, който бил скрил истината пред добрия и консервативен папа. Вигано също така похвали папа Бенедикт XVI, който в „2009-та или 2010-та г.“ най-накрая осъди Маккарик напълно да се оттегли от обществения живот. Проблемът обаче е, че това не се случи до намесата на Франциск през юли тази година, който факт поставя под съмнение реалността на санкцията, наложена от Бенедикт.
За някои семинаристи на прага на зрелостта и млади свещеници, които послушно са се отправяли към вилата на Маккарик, правенето на секс с кардинал би могло да се разглежда като елемент от „класическото“ кариерно развитие, но проблемът е, че някои от тях просто са били принуждавани. Особеният „сексапил“ на кардинала обаче се е състоял най-вече в умението му да привлича пари, което е високо оценявано във Ватикана. Поддържал е широки международни отношения – дори с бившия полски министър Антони Мачаревич чрез един от младите му сътрудници Едмунд Яннигер, чието семейство е в приятелски отношения с кардинала. Маккарик е участвал в заседанията на световната икономическа и политическа олигархия в Давос и преди всичко е основател на Папската Фондация, която до ден днешен е един от основните източници за финансиране на Ватикана. Взаимодействал е само с хора или с организации, които могат да дадат поне 100 000 долара годишно и по този начин е напълнил касите със стотици милиони.
Портфолиото на Ватикана
Вигано не задълбава върху финансовия аспект, а относно парите казва единствено, че „корупцията се е качила по върховете на Църквата“. И веднага обвинява Франциск и неговия държавен секретар (тоест, „премиерът“ на Ватикана) Пиетро Паролин в прикриване на престъпленията извършени от Маккарик. Вигано твърди, че през 2013 г. лично е информирал папата, че съществува „дебела папка“ във Ватикана за Теодор Маккарик, от което не е последвало нищо, тъй като според него се е включила в действие „мрежата на хомосексуалистите“. В същото време Вигано цитира чутото от Франциск, заради което смята, че папата идентифицира прогресивните с хомосексуализма: „(…) Американските епископи не трябва да се идеологизирани. Не би трябвало да са в дясното крило, като архиепископа на Филаделфия, а трябва да са само пастири. И не би трябвало да бъдат леви, а когато казвам леви, имам предвид хомосексуалисти“.
Вигано иска оставката на Франциск не толкова заради предполагемото прикриване на Маккарик и други „хомо-кардинали“, а най-вече заради „активното унищожаване на Църквата“. Част от кардиналите и преди са отправяли инсинуации, че Франциск неправилно идентифицира основния проблем на Църквата, но сега след писмото на Вигано, което обиколи целия свят, езиците им съвсем се развързаха. Папата е убеден, че причината за прикриването на сексуалните престъпления сред духовенството е „клерикализмът“ разбиран като „корпоративна политика“, докато консервативните кардинали я виждат в „хомосексуалната дейност“ в лоното на Църквата, по думите на южноафрикански кардинал Уилфрид Напиер в неговото последно публично изказване, което намери положителен отзвук в САЩ и в други страни. Така забелязваме стратегията за прехвърляне на вината от църквата върху определена група от хора.
Словесни битки
В Италия специализираният в сферата на католицизма „прогресивен“ портал „Il Sismografo“ смята, също както и други медии, че Църквата е станала жертва на „конспирация“, организирана от консерваторите. Вигано е определен като „тъмна фигура, лъжец и мошеник, разяждан от болна амбиция“, но освен броеницата отрицателни епитети няма нищо по същество, тъй като всичко трябва да се провери във файлове на Ватикана, а Ватикана мълчи по случая. За сега е известно само, че писмото на Вигано, което в сферата на католицизма е с ефект на „ядрена бомба“, е било написано с помощта на известния журналист от „La Stampa“ и консервативен критик на папата Марко Тосати. В Щатите главата на местната църква кардинал Даниел Ди Нардо предпазливо обяви, че обвиненията срещу Вигано изискват „бързо и пълно“ изясняване, особено когато става дума за „сериозни морални грешки, които са били толерирани толкова дълго време, и не са му попречили да напредва в кариерата“.
Първата последица от писмото на Вигано в Америка е искането за оттегляне на целия епископат, подкрепяно и от двете страни в конфликта. Тези искания и декларации не намират отзвук в Рим, защото се смята, че подобно действие би било твърде голям шок във всяко отношение. И отново ще подкопае позициите на Франциск.
Консервативните медии, и то не само католическите, твърдят, че папата „подкрепя хомосексуализма“ като в подкрепа на това използват думите, произнесени от Франциск през април, с които той се обърна към една от жертвите на сексуално насилие от католически свещеници в Чили: „Хуан Карлос, няма значение, че си гей. Бог те е направил така и такъв те обича. Би трябвало да си щастлив, такъв какъвто си“. Консерваторите цитират тези и други изявления на папата, които според тях са „чиста ерес“. Известният италиански експерт за Ватикана Марко Полити смята, че когато става дума за църковните служители в Рим, прогресивните представляват 20%, консерваторите 10%, а „останалата част е в очакване на новия папа“.