Организацията на обединените нации обявява през 1981 г. 21 септември за Международен ден на мира. Той традиционно предшества старта на ежегодното Общо събрание на ООН, на което се събират и произнасят програмни речи лидерите на всичките 193 държави членки на световната организация. ООН е основана през 1945 г., веднага след Втората световна война, като гарант за мирно развитие на света и инструмент за предотвратяване и решаване чрез диалог на войни и конфликти.
Тази година за първи път в 75-годишната история на ООН Общото събрание се провежда виртуално и всеки държавен ръководител говори видеоконферентно от страната си – заради извънредната обстановка с глобалната пандемия от Covid-19.
Така постъпи и президентът на Колумбия Иван Дуке, поел властта в Богота преди две години. Акцент в неговата реч бе мирът в страната му, като Дуке се представи за деен негов бранител.
Но е редно да се напомни, че още при сядането му в президентското кресло през 2018 г. вече бе налице повишено напрежение в Колумбия заради постоянно нарушаваното от несекващи убийства на социални лидери и леви активисти историческо мирно споразумение. То бе сключено през 2016 г. след около 50-годишна вътрешна война между правителството и партизаните от ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия) – формация, която сдаде оръжието си и се превърна в политическа партия, но не спря да дава жертви сред влелите се в мирния живот свои активисти, атакувани и избивани от ултрадесни групировки. По време на двегодишното управление на Дуке тези убийства са нараснали с 80%.
Зловещо потвърждение на тази черна тенденция дойде практически на фона на самото изказване на президента пред ООН. Съобщено бе за ново поредно такова убийство – в община Тумако в департамента Нариньо бе застрелян бившият партизанин от ФРАК и днешен участник в местен кооператив Нелсон Давид Санчес Сегура. Това е 299-ият бивш боец от ФАРК, убит от 2016 г. насам. И 246-атата цивилна жертва в Колумбия от началото на текущата 2020-та… Само два дни преди речта на Дуке имаше и друго групово убийство пак в същия департамент Нариньо, където бяха застреляни четирима души. И още преди да отшумят тези трагични новини, дойде и следващата, от днес – още трима души, близки до вече станалата партия ФАРК, са били убити в селска местност в южния департамент Уила…
Протестът срещу несекващото насилие, включително и полицейското, бе и поводът за обявената точно на 21 септември обща стачка в Колумбия. Масовото участие в нея бе подтикнато от продължаващото гражданско възмущение заради полицейското убийство с електрошоков уред на 44-годишния Хавиер Ордониес, загинал при арест на 8 септември т.г.
Няколко бяха основните акценти на стачката. Преди всичко – възпиране на полицейското насилие, ограничения в употребата на сила от репресивните органи и търсене на справедливост по случая с Хавиер Ордониес. Протестът срещу насилието имаше и по-широк обхват – бяха отправени искания и за спиране на жестоката вълна от избиванията на социални активисти и на бивши партизани, за защита и гарантиране на мирния процес в страната.
Във фокуса беше и още един изключително важен аспект – социално-икономическият. Колумбийците са гневни на правителството си и заради неговите драконовски социално-трудови орязвания под предлог за необходимост от „извънредни мерки” заради икономическите поражения от Covid-19. На 27 август бе приет правителствен указ, свалящ до минимум социалните гаранции за гражданите. И това се прави на фона на 20-процентна безработица – удвоена по сравнение с миналата година. Де факто се прилага „най-агресивната трудова и пенсионна реформа за последните 30 години”, както алармират организаторите на стачката.
Ето всичко това, събрано заедно, масово изведе колумбийците по улиците на градовете им на 21 септември. Вярно, доста от проявите, най-вече културните, бяха „разпилени” по паркове и с редуцирани участници заради сериозния риск от ширещия се в Колумбия Covid-19. При 50 милиона население в страната са регистрирани около 780 000 заразени и около 25 000 починали от коварния коронавирус. Правителството на Дуке е обeкт на остри критики и заради лошото си справяне с пандемията.
Общата стачка даде незабавен ефект поне по един от акцентите си – полицейското убийство на Хавиер Ордониес. Многозначително бе, че още в деня на стачката, съдийка от Богота постанови изпращане в затвора на двамата полицаи, пряко отговорни за смъртта на Ордониес. А също така и че при самото организиране на стачката властите поне в столицата се ангажираха по време на проявите ѝ силите на реда да не са оборудвани с поразяващи средства.
Вярно, в крайна сметка спецчастите, които са под разпореждане на министъра на отбраната, все пак бяха хвърлени срещу протестиращи на централния площад „Боливар” в Богота и употребиха срещу тях сълзотворен газ. Арестувани бяха 13 демонстранти, а 11 бяха ранени.
Незабавно от името на 49 участници в протестите беше подаден жалба до Гражданската касационна камара на Върховния съд на Колумбия. На 22 септември тя излезе с обширно решение в защита на основното човешко право на протест и с разпореждания към властта да зачита тези протести, да осигурява безпрепятственото им и безопасно провеждане, да не прилага сила срещу участниците в тях, като в рамките на 30-дневен срок представи стриктно съобразени с правозащитните норми правилници за действия на държавните структури при такива прояви.
Гражданската касационна камара на Върховния съд директно поучава властите: „Държава, която се стреми да възстанови и да съгради своята демократична идентичност, не може да поставя гражданството, което протестира законно, в диалектиката приятел-неприятел, десница-левица, добри и лоши, приятели и неприятели на мира, а напротив, трябва да го разглежда като като политически субект, допринасящ за отварянето на пространство за диалог, консенсус и ненасилствено възстановяване на конституционната правова държава“.
Нещо повече – Гражданската касационна камара на Върховния съд пряко разпореди на военния министър Карлос Холмс Трухийо в рамките на 48 часа да поднесе публични извинения заради прекомерната употреба на сила срещу участници в националната стачка на 21 септември, като извиненията бъдат разгласени от телевизиите и социалните мрежи.
Това е много важен сигнал от страна на съдебната система, потвърждаващ забелязващия се напоследък процес и на нейно „разбуждане” в защита на гражданските права – нещо, не особено типично за Колумбия в исторически план.
Тук трябва да споменем и още едно неотдавнашно емблематично съдебно решение – през август т.г. Върховният съд изпрати под домашен арест експрезидента Алваро Урибе, по онова време действащ сенатор от десния Демократичен център, постановявайки и разследване срещу него за подкупване на свидетели и измама на съда. Решението дойде като резултат от дело, заведено от самия Урибе още през 2012 г. срещу левия сенатор от Демократичния полюс, завършилия философия в Софийския университет през 1987 г. Иван Сепеда – остър критик на дясната политика на Урибе, на обвързаностите му с паравоенни формирования и наркоканали, на саботажа му срещу мирното споразумение. Урибе се опитваше да обвини Сепеда във връзки с „терористи” (ФАРК) чрез изфабрикувани показания на купени лъжесвидетели. Но макар и след проточил се много години процес, накрая бе установено, че именно Урибе е нарушил закона с всичките си фалшификации срещу Сепеда. Тогава Сепеда заведе контрадело вече въз основа на установените от съда закононарушения на Урибе – и експрезидентът отиде под домашен арест.
Това бе чудо невиждано в историята на Колумбия и направо зашеметяващ удар по Урибе, „урибизма”, чувствалата се винаги всесилна и недосегаем колумбийска десница и олигархия, а и по настоящата власт, защото всепризнат ментор и буквално кукловод на сегашния президент Дуке е пак вездесъщият Урибе.
Незабавният отговор отдясно беше обсипването на Сепеда със заплахи за физическа разправа. Трябва да припомним, че баща му – също левият сенатор Мануел Сепеда, е застрелян докато пътува в кола към Сената в центъра на Богота на 9 август 1994 г., при един тогавашен, продължил кратко уж помирителен процес в Колумбия, когато са избити и много други знакови фигури от левицата…
Попадайки сега под домашен арест, Алваро Урибе бързо намери с помощта на адвокатите си законова вратичка, за да се измъкне от възможността за безпристрастно разследване по повдигнатото му от Сепеда обвинение. Урибе подаде оставка като сенатор и се оказа в качеството си на „обикновен гражданин”. Така той изпадна от обсега на Върховния съд, ангажиран да разглежда делата само на „големци”. И разследването на случая му бе прехвърлено към главния прокурор Франсиско Барбоса – бивш съученик, личен приятел и доскорошен съветник на президента Иван Дуке. Същия Дуке, който винаги гордо е демонстрирал, че е „напътстван” от Урибе в политиката…
При несекващи заплахи срещу себе си, Сепеда се опита да изиска отстраняването на Барбоса от това дело поради очевидната лична пристрастност на главния прокурор, без обаче да постигне успех – Върховният съд не прие аргументите му. Но ето, че пак в последните дни настъпи неочаквано ново раздвижване по казуса. На 22 септември Урибе апелира пред съдийка от Богота да бъде променена мярката му домашен арест и да излезе на свобода. Съдийката обаче обяви, че случаят е от компетенцията само на Върховния съд и именно той трябва да се занимава с Урибе. Тя върна делото му там, като с това си решение всъщност анулира предходните.
Сега ще минат още седмици, преди Върховният съд отново да вземе отношение, а дотогава Урибе остава заключен у дома си…
Остава обаче и огромният риск за живота на българския възпитаник, сенатора Иван Сепеда, защото „урибистите” продължават да го засипват със закани за убийство…
Ето това е противоречивата картина на днешна Колумбия. Страната, която от една страна се е „събудила” за граждански натиск и правни действия в защита на човешките права и законността, но от друга – нищо от черната ѝ слава, свързана с правоенни главорези, полицейско и военно насилие и наркомафии, просмукали се до държавния и политическия връх, не е изветряло…
Съобщавайки за дистанционното изказване на президента Иван Дуке пред ООН, в което той се постара да се представи и като борец с наркотрафика, телевизия TeleSur многозначително напомня за съдбата на Самуел Ниньо Катаньо – пилот, обслужвал президентската кампания на Дуке и приближен на Алваро Урибе. Същият Ниньо Катаньо, който е бил и официален гост на встъпването на Дуке като държавен глава, загина в началото на август т. г., когато пилотираният от него самолет се разби, докато превозваше пратка с кокаин за картела Синалоа…
Въпреки всеизвестната си близост с такива лица, в своята реч пред ООН Дуке не се посвени не само да си припише заслуги в битката с трафика на дрога, но и нападна с обвинения правителството на съседна Венесуела, на което не за първи път се опитва да припише собствените си грехове и срещу което откровено прилага незаконни действия, подслонявайки на колумбийска територия и подкрепяйки действащи за държавен преврат в Каракас сили. „Диктаторският режим на Мадуро се издържа със средства от наркотрафика, дава убежище на терористи и е заплаха за мира в региона,“ обяви Дуке в речта си. Всъщност май всичко е точно обратното. Достатъчно е да си припомним дори само проникването във Венесуела в началото на май т. г. на наемници, дошли тъкмо от Колумбия, с целта да отвлекат или убият президента Николас Мадуро и неутрализирани от венесуелските сили за сигурност и народните милиции…
Естествено, външният министър на Венесуела Хорхе Ареаса реагира веднага, определяйки изявленията на Дуке като нарушаващи международното право и суверенитета на независима съседна държава. Нарече ги също „лицемерни – особено пред хуманитарната трагедия, от която страда Колумбия със систематичното избиване на социални лидери“…
About The Author
