Застой на колективното договаряне на браншово ниво, намаляване на заетите с всяка изминала година, ниско заплащане на труда, а оттам и липса на кадри.
Това са част от проблемите в сектор лека промишленост, очертани в два анализа, изготвени от Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост и Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) и от федерацията и Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК).
Те посочват и добрите практики в колективното договаряне и в дейността на предприятията, състоянието на отделните дейности от сектора, предизвикателствата и възможните решения чрез съвместни усилия на социалните партньори за преодоляването им.
Анализите са изготвени в изпълнение на проект „Подобряване адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Целта е укрепване на взаимодействието между синдикати и работодатели чрез определяне на съвместни предложения, мерки, подходи и дейности за разрешаване на проблемите и предизвикателствата пред браншовете на леката промишленост, постигане на ефективен социален диалог, социално партньорство и прилагане на нови добри практики по колективно трудово договаряне за излизане от икономическата криза и развитието на сектора.
Изводите и препоръките от секторните анализи бяха представени на два форума в края на август. На тях беше обсъдено и актуалното състояние на сектора и трудностите, произтекли от предизвиканата от COVID-19 световна криза.
Много сектори, като туризъм, хотелиерство, ресторантьорство пропаднаха, но вече и при по-стабилни такива се очертават негативни тенденции и задълбочаване на кризата. Общото очакване е за 5-6% спад на БВП на годишна база, като основен принос ще има това тримесечие и най-вероятно последното. Предизвикателствата стават все повече, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той отбеляза, че 200 хил. работни места са спасени благодарение на схемата 60/40. Докога ще успяваме да ги запазим, зависи от нашите стъпки, каза Димитров.
Кризата за нас започна още през пролетта на 2019 г. с фалити на голям брой международни фирми – наши клиенти, които в ситуацията на глобализация, започнаха да се затрудняват в резултат на свръх задлъжнялост. Не очакваме подобряване през следващите 6 месеца. Фирмите нямат поръчки и няма да имат поне до пролетта, каза на форума Радина Бранкова, председател на Управителния съвет на БАПИОТ.
Председателят на Федерацията на независимите синдикални организации от леката промишленост Цветелина Милчалиева посочи, че чрез съвместни усилия с работодателските организации могат да се постигнат много по-добри резултати за сектора. В същото време един от основните проблеми е представителността на браншовите организации. Дори при добре организирани синдикати срещу нас няма браншови работодателски партньор, каза Милчалиева.
От федерацията отбелязват в анализа, че повече от десетилетие колективното договаряне на браншово ниво в сектора е в застой. „Последните колективни трудови договори сключени в бранш шивашка промишленост и кожарската, кожено-галантерийната и обувна промишленост са изтекли през 2008 г., а в текстил и трикотаж през 2012 г. Такива колективни споразумения биха осигурили по-голяма защита на работниците и биха спрели надпреварата към дъното, чрез утвърждаването на минимални стандарти за сектора в цялата страна. Споразуменията с много работодатели, като тези, договорени в някои подсектори в определени страни, рядко съществуват в сектора текстил, облекло, кожа и обувки, и в целия Югоизточен регион на ЕС“, се казва в анализа „Социален диалог, колективно трудово договаряне и добри практики в сектор лека промишленост“.
В него е включен разработен Наръчник за обмяна на опит и разпростиране на добри практики в социалния диалог и колективното трудово договаряне от предприятия обединени в широк спектър от икономически дейности, включени в дейността на ФНСОЛП за сектор лека промишленост.
В анализа за състоянието, проблемите и перспективите за развитие на бранш „Текстил, облекло и кожи“, изготвен съвместно с БАТОК, пък са очертани основните тенденции и данни за развитието на дейностите Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло, поизводство на облекло и Обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм.
Според данните в тях също се наблюдава устойчив тренд за намаляване на наетите лица, като намалението е с 10 073 заети или близо 10% за 2018 г. спрямо 2016 г. Тази негативна тенденция продължава, като по предварителни данни на НСИ за 2019 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сектора е намалял до 96 200. От една страна демографската криза доведе до липса на кадри, от друга на пазара на труда няма много желаещи да работят в тази сфера и голяма част от търсещите работа са с ниско образователно-квалификационно ниво. Данните потвърждават, че недостигът на кадри се явява най-сериозният проблем, които стои пред сектора, като неговото решаване е възможно единствено с общите усилия на бизнес, синдикати и държава, се посочва в анализа.
Представители на шивашките фирми, членуващи в БАТОК споделят, че имат нужда не само от работници в производството, но все по-ярко е изразен недостигът от повече и по-добре подготвени инженери и организатори на производството, които биха помогнали да се подобри организацията в предприятията, като се съблюдават съвременните тенденции на развитие на технологично ниво в т.ч. дигитализация и от там – да се повишат производителността и качеството. Има недостиг също и на специалисти по поддръжката на машините.
Изпълнителният директор на БАТОК обясни, че заради кризата в момента над 90% от предприятията срещат трудности. Отливът на поръчки е сериозен, а ситуацията е тежка. Очакванията са, че през следващата година – година и половина се очакват фалити и намаляване на персонала. Отправени са предложения към държавата да подпомогне сектора като направи, например, поръчки на нови униформи за армията, полицията, държавната администрация.
About The Author
