В категории:България

2 млрд. лв. от икономиката изяжда сивият сектор в хранително-вкусовата промишленост

Секторен анализ на синдикатите показва, че само от намаляването наполовина на сивата икономика в сектора, биха се добавили около 2 млрд. лева към БВП годишно

Сивият сектор е сред основните проблеми в хранително-вкусовата промишленост. Само от намаляването му наполовина годишно ще се получат 1,5-2 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Това се посочва в Секторeн анализ на социалния диалог и колективното трудово договаряне в хранително-вкусовата промишленост, представен на форум в КНСБ в началото на септември.

Разработката е на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост към КНСБ с участието на работодателски организации от сектора – Съюз на производителите на захар и захарни продукти, Съюз на птицевъдите в България, Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, Сдружение на производителите на растителни масла и масло продукти и Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България.

Целта на анализа е да очертае основните проблеми в системата на социалния диалог и сътрудничество между партньорите на секторно и браншово равнище в процесите на колективното трудово договаряне, да идентифицира добрите практики. Той представя развитието и състоянието на сектора, предизвикателствата и възможностите за подобряване на диалога и обединяване на усилията на социалните партньори за развитието му.

В анализа се посочва, че до голяма степен решаването на проблема със сивия сектор е в ръцете на социалните партньори. „Налагането на някои антикорупционни мерки, ограничаващи сивия сектор, не изисква наличието на сериозни финансови ресурси от страна на държавата. В това отношение работодатели и синдикати имаме много общи предложения. На първо място е въвеждане на диференцирано ДДС за основни хранителни продукти. На следващо място е въвеждането на обратно начисляване на ДДС за стоки, „чувствителни” към ДДС измами.  По строг контрол върху продажбата на стоки на дъмпингови цени,  на качеството и етикетирането на предлаганите  хранителни продукти в големите търговски вериги , тези които се разфасоват и опаковат на място“, се казва в изследването.

В него се посочва още, че фирмите от сектора реализират социално-икономическата си дейност в условия на висока конкуренция на вътрешния и на международните пазари. За хранително-вкусовата промишленост са характерни и някои други общи проблеми в сектора, като цяло или в отделни браншове. Някои от тях са: недостиг на суровини за преработка /плодове, зеленчуци, месо/, недостиг на персонал /квалифициран и неквалифициран/, кражба на ДДС /особено при бързо оборотните стоки/ и др.

По време на форума бе очертано, че независимо от постигнатите добри резултати при колективното договаряне на браншово ниво. Подписани бяха 19 БКТД и 62 Споразумения за МОД. В определена степен, благодарение на това, средната месечна работна заплата в ХВП  нарасна от  245 лв. през 2003г.  на  728 лв. през 2015г., т.е. почти 3  пъти.

На ниво предприятие се подписват  КТД във всички фирми където има синдикални организации. С отпадането на много синдикални организации покритието на заетите в сектора намалява. Към настоящият момент покритите работници и служители с КТД в бранш „ производство на захар и захарни продукти” е 70%; в бранш „ производство на млечни продукти” – 12,2%; винарска промишленост – 9,7%; производство на растителни масла – 4,6% и мелнична промишленост – 2,3%.

През 2017 наетите лица в сектора са били 90 141, а през 2018г. – 86 041. Сравнявайки годишните работни заплати за 2018 г. в сектор „Хранително-вкусова промишленост” – средногодишната е нараснала на 11 236 лева, като увеличението е с 10,9 % спрямо предходната година.

Заради това, че ХВП е разделена в две министерства, тристранен социален  диалог с една част от браншовете е наличен само в икономическото министерството. Три от браншовете  към министерство на земеделието са лишени от участие в тристранен диалог.  Предлага се събирането на всички браншове от ХВП и създаването на общ Отраслов съвет за тристранно сътрудничество по хранителна промишленост в МЗХГ, което ще е от полза и за бизнеса, и за синдикатите.

От Федерацията посочват, че използват различни форми на двустранно сътрудничество и координация между социалните партньори в отделните браншове, въпреки липсата на  колективно договаряне, които осигуряват по-голяма синхронизация при постигане на общи стратегии и цели  в отделните браншове. Федерацията  има богат опит при решаването на много производствени секторни проблеми в партньорство с работодателите от съответния браншов съюз, свързани със съвместни предложения, за промени в нормативните уредби, касаещи отрасъла, като цяло или отделни браншове; съвместни протестни действия на ниво бранш или предприятие, срещу провеждани дискриминационни политики от отделни държавни ведомства; обучение по безопасни и здравословни условия на труд;  участие в съвместни международни и национални проекти; съвместни инициативи в битка срещу сивата икономика в хранително-вкусовата промишленост и дъмпинга на трудовия пазар; съвместни публични изяви и дискусии, свързани със социалния диалог и колективното договаряне.

В анализа са направени и предложения за законодателни промени:

– Приемане на Закон за браншовите организации – с  ясни критерии за членство и за представителност на структурите на работодателите на ниво бранш и по законодателен път да се гарантира  невъзможността за двойно членство. На тази база ще се подобри работата на Отрасловите тристранни съвети.

– С оглед насърчаване на Браншовото колективно договаряне държавата задължително да разпростира същите в целия бранш, с една основна цел – борба срещу сивия сектор и нелоялната конкуренция.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар