В категории:България

Секторен анализ: Химическата индустрия у нас загубва своята атрактивност

В момента в сектора има 27 предприятия с действащ Колективен трудов договор и обхват от 7675 работници и служители, което представлява 80% от предприятията, в които има синдикални организации и 14% от предприятията с над 50 заети. Като обхват на работещите с колективни трудови договори в сектора това са 16,7% от заетите

Химическата индустрия загубва своята атрактивност и привлекателност за младите хора, не на последно място поради ниското заплащане на труда в някои от браншовете на сектора. Настоящото и бъдещото развитие на химическия сектор ще изисква все повече висока професионална и интердисциплинарна подготовка на инженерни и изпълнителни работници и специалисти.

Химическият сектор в България създава заетост за 53 864 работници и служители. Това са 5,22% от заетите в индустрията. Основната част – близо 95 на сто от работещите в сектора, са квалифицирани специалисти. Със средно образование са 67,2 процента, а с висше – 27,2 на сто.

Това показва секторен анализ „Социалният диалог и колективното договаряне в химическия сектор за подобряване на адаптивността на заетите“. Разработен е от Национална федерация на труда ”Химия и индустрия“ – КНСБ в партньорство с Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) и Българска камара на химическата промишленост (БКХП). КНСБ бе домакин на форум, на който анализът бе представен в началото на септември.

Докладът характеризира индустриалните отношения в химическия сектор от гледна точка на социалния диалог и колективното договаряне и отразява специфичните условия на тяхното проявление за подобряване адаптивността на заетите. Той представя развитието и състоянието на сектора, предизвикателствата пред него и възможностите за подобряване на диалога и обединяване на усилията на социалните партньори за развитието му.

Химическата индустрия като цяло има високи изисквания към квалификацията на работещите и потребност от висши и средни квалифицирани инженери и специалисти, се посочва в анализа. Квалификационната структура на персонала през годините се запазва в относително еднакво съотношение, с изключение на производството на каучук и пластмаси, където преобладават заетите с по-ниско образование.

Заетите в сектора работят в общо 2393 предприятия. Най-много – над 31 хил. са в производство на изделия от каучук и пластмаси, над 13 хил. са в производството на химически продукти, близо 8 хил. – в производството на лекарствени вещества.

„Демографският проблем влияе както пряко, така и косвено върху развитието на химическата промишленост и това се отнася, както за общата потребност така и за качеството на работната сила. Химическата индустрия загубва своята атрактивност, привлекателност за младите хора, не на последно място поради ниското заплащане на труда в някои от браншовете на сектора. Настоящото и бъдещото развитие на химическия сектор ще изисква все повече висока професионална и интердисциплинарна подготовка на инженерни и изпълнителни работници и специалисти“, посочва анализът, представен от председателя на НФТ „Химия и индустрия “ Красимир Кръстев.

През последните години химическият сектор реализира близо 20 % от износа на страната. Преобладаващата част от предприятията са микро и малки, каза Кръстев.

В анализа е включено изследване на федерацията сред работещите в сектора за мотивацията, удовлетвореността на работниците и служителите на работното място, професионалната им реализация, екипната работа и участието им трудовия процес, вземането на решения и отношението към социалния диалог и колективното договаряне. Проведено е в 17 предприятия от химическия сектор и обхваща близо 1000 души.

Резултатите показват, че 83,5% от работещите са удовлетворени от работата и професията, която упражняват, и възможностите за изява, които тази работа предлага. Това е особено характерно за браншовете изкуствени торове, пластмасови изделия, дистрибуцията на природен газ и петролни продукти и бои и лакове и в по-малка степен в  предприятията за каучукови изделия.

В областта на удовлетворението от възможностите за развитие на работното място има силно колебание в отговорите в почти всички браншове и позитивни оценки в парфюмерийната промишленост и в производството на бои и лакове.

По-категорично е неудовлетворението за справедливостта в заплащането и материалната оценка на труда. Най-висок процент на неудовлетворение показват заетите в производството на каучукови изделия – 86,1 на сто, а като цяло най-висок е процентът сред младите хора.

Близо 60 на сто от изразилите недоволство не членуват в синдикат. Това е показателно, тъй като по-справедливо заплащане на труда може да се постигне именно с участие в социалния диалог и колективното договаряне.

В момента в сектора има 27 предприятия с действащ Колективен трудов договор и обхват от 7675 работници и служители, което представлява 80% от предприятията, в които има синдикални организации и 14% от предприятията с над 50 заети. Като обхват на работещите с колективни трудови договори в сектора това са 16,7% от заетите.

Кръстев предложи да се изготви пътна карта за развитие на социалния диалог, с която да се посочат стъпките за укрепването му.

Анализът посочва предимствата на колективния трудов договор на браншово равнище, който установява стандарти за отделния бранш, общите ангажименти за гарантиране на качествена заетост и безопасни условия на труд. Формулирани са и предложения, насочени към социалните партньори, целящи активизиране на секторния социален диалог:  съгласуване на възможните подходи за рамката и характера на браншовото колективно договаряне;  анализ на нормативните разпоредби, които затрудняват браншовото колективно договаряне;  формиране на браншови съвети за социално сътрудничество в 6-те икономически дейности в химическия сектор, с функции за договаряне; консултиране на позиции за подписване на Рамкови браншови споразумения в химическия сектор по отношение на общите условия, правила и принципи, в случай, че те не намират конкретизация в браншови колективни договори; провеждане на консултации на заетите лица в предприятията в областта на трудовата заетост, кариерното планиране и обучения, иновативни практики в организацията на работа, системи и политики по заплащане, безопасност и здраве на работното място, трудови и осигурителни отношения и др., за повишаване на адаптивността на заетите и др.

Главният секретар на Българската камара на химическата промишленост Ренета Копанданова се съгласи с изводите и препоръките, направени в анализа и представени от Красимир Кръстев. Тя подчерта доброто сътрудничество с федерацията и изрази надежди, че то ще се развива и занапред.

Изпълнителният директор на Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика Гергана Андреева посочи, че 96% от компаниите в браншовата организация за семейни, микро и малки и това е единствената бариера пред подписването на колективни договори. В тези предприятия са застъпени много социални придобивки, обясни още тя. Андреева прогнозира, че следващата година ще е изключително трудна, тъй като кризата дава своето силно отражение и върху този сектор.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар