В категории:Анализи / Свят

Високотехнологичният терористичен капитализъм пуска пипалата си навсякъде

Системите за масово следене създават опасна симбиоза между икономическата експлоатация и държавния терор

pixabay.com

Дарън Байлер, Каролина Санчес Бое, Guardian

Когато Гюлзира Юлхан най-после успява да избяга от Китай в Казахстан в началото на миналата година, тя все още страда от инвалидизиращо главоболие и гадене. Тя не знае дали това е било резултат от ударите с електрически палки по главата, които е получавала от пазачите в лагера за интерниране, защото е прекарала повече от две минути в тоалетната, или от принудителното гладуване. Може би причината е бил просто ужасът, на който е била свидетел – крясъците на жени, докато ги пребиват, и мълчанието им, след като ги върнат в килията.

Подобно на много тюркски мюсюлмани в Китай – според някои оценки около 1.5 млн. души – Гюлзира е пратена в “лагер за превъзпитание” в Северозападен Китай. След като властите откриват, че е гледала турски сериал, в който някои от актрисите носят хиджаб, китайската полиция я обвинява в “екстремизъм” и заявява, че е “заразена с вируса на ислямизма”. Според тяхната оценка това ще я доведе до извършване на терористични актове, така че я затварят за “превъзпитание”.

Юлхан остава затворена повече от година. Освободена е през октомври 2018 г., само за да ѝ се каже, че е разпределена да работи във фабрика за ръкавици в близост до лагера. След дългия работен ден пред шевната машина, тя е трябвало да се прибира в общежитие, заобиколено от контролно-пропускателни пунктове, използващи технология за разпознаване на лица. Тя също така е задължена през цялото време да носи разпределения ѝ смартфон, чрез който се следи всичко, което прави. Трудът ѝ се заплащал по 50 долара на месец, което е около една шеста от законово определената минимална заплата в региона.

Гюлзира е само един от милионите хора, станали цел на един глобален феномен, който ние наричаме “терористичен капитализъм”. Терористичният капитализъм оправдава експлоатацията на подчинени населения, като ги определя като потенциални терористи или заплаха за сигурността. Той генерира печалба основно по три взаимносвързани начина. Първо са доходоносните държавни договори, сключвани с частни корпорации за изграждане и внедряване на полицейски технологии, за следене и управление на целените групи. След това, използвайки огромните количества биометрични данни и информация за дейността в социалните медии, извлечени от тези групи, частните компании подобряват технологиите си и продават “търговски” версии на други държави или институции, като например училища. Накрая, целият процес превръща целевите групи в готов източник на евтин труд – или чрез директна принуда, или косвено чрез налагане на социална стигма.

Хората, превръщащи се в цели на терористичния капитализъм включват цели бездържавни групи, като например етническите бенгалци в Североизточна Индия или палестинските араби. Те почти винаги са от малцинство или бежанско население, най-често мюсюлмани. Макар китайската система да е уникална по отношение на мащаба и жестокостта си, терористичният капитализъм е американско изобретение, което е пуснало корени навсякъде по света.

В Китай системата на терористичен капитализъм е насочена основно върху 15-те милиона уйгури и други тюрски мюсюлмански групи. Принуждаването на тези хора да полагат нископлатен труд означава, че по-малко китайски работни места ще “изтекат” към Виетнам и Бангладеш. Компаниите разработили китайските полицейски технологии, сега ги продават на полицейски служби и регионални власти в Зимбабве, Дубай, Куала Лумпур, Филипините и на много други места.

Същевременно в Европа и Северна Америка инструментите за масово следене на терористичния капитализъм биват използвани за следене на стотици хиляди хора, предимно представители на малцинствата, като част от програмите за противодействие на екстремизма. В Съединените щати мерките за контрол на имиграцията, въведени след атентатите на 11 септември, постлаха пътя за въвеждане на системи за следене и контрол на търсещите убежище в страната, влизащи през южната граница.

Тези системи използват GPS проследяване за контрол на хората по начини, подобни на системата за наблюдение в Северозападен Китай. След престой в Център за задържане в САЩ, търсещата убежище пакистанка Асма е задължена да носи на глезена си проследяваща гривна с GPS – подобно на над 32 хил. чужденци, намиращи се в страната. Асма разказва как стигмата, свързана с проследяващата гривна, я е принудила да търси нископлатена работа. Собственик на камион за храна в Остин, Тексас се съгласява да ѝ даде работа, защото клиентите не могат да видят гривната, докато тя стои зад тезгяха. По време на една смяна обаче гривната започва да тръби „Презаредете батерията! Батерията е изтощена! Презаредете батерията! Батерията е изтощена!” и шефът ѝ я уволнява. Година след като вече е получила убежище, Асма все още има белези по глезена си и казва, че често усеща фантомни вибрирания по крака си.

Проследяващите гривни все още се използват широко, но през последните две години търсещите убежище в САЩ също така все по-често са карани да изпращат ежеседмични “биометрични проверки” чрез мобилното приложение SmartLink, което са задължени да инсталират на телефоните си. Те трябва да държат телефоните си заредени и с активиран GPS през цялото време. Лорена, потърсила убежище в САЩ от насилието в родната ѝ Гватемала, първоначално е облекчена, когато ѝ се позволява да свали проследяващата гривна. След това обаче имиграционните власти изискват тя да им предостави достъп до личната ѝ електронна поща, която е свързана с профилите ѝ в социалните мрежи.

В момента приложението SmartLink се използва за контрол на над 21 хил. имигранти. То е разработено от BI Incorporated – същата компания, която първоначално разработва проследяващите гривни. BI Incorporated вече е подразделение на Geo Group, една от големите компании за управление на затвори и центрове за задържане, които са облагодетелствани от драстичното увеличение на броя на затворниците и други задържани в САЩ през последните четири десетилетия. Приложението е поддържано в национален мащаб от телекомите Sprint и Verizon, а проследяването на движението се извършва чрез Google Maps.

Обосновката за тези нови режими на технологично наблюдение и контрол възниква директно от “глобалната война срещу терора”, обявена от администрацията на Джордж Буш-младши през 2001 г. Това се отнася и за ранните версии на много от полицейските технологии, които в момента се използват по цял свят.

Новата парадигма се зароди в Ирак, където войната срещу бунтовниците изискваше суспендиране на гражданските и човешки права, което да позволи на армията на САЩ да идентифицира и проследява движението, онлайн активността, мрежите и настроенията на огромни групи иракчани. След известно време Китай последва този пример, когато през 2014 г. Си Дзинпин оправда технологичното подчиняване на мюсюлманите в страната, като обяви “народна война срещу терора”.

“Масовото следене има за цел контрол и дисциплиниране на маргинализирани хора – било то малцинства, имигранти или бедни”, казва един настоящ служител на Microsoft, пожелал анонимност. Microsoft бе ключов ранен инвеститор в AnyVision – израелска компания, разработила технологиите за лицево разпознаване, използвани за наблюдение на палестинците в Западния бряг. “Компаниите използват следенето, за да дисциплинират работниците. Правоприлагащите органи го използват, за да укрепват системния расизъм и да поддържат масовото вкарване в затвора. Държавите използват следенето за подсилване на репресиите и граничната логистика. Масовото следене, като концепция, не е неутрално – то е винаги с цел контрол”, казва той.

Тъй като терористичният капитализъм възниква в точката, където властта на държави като САЩ и Китай се среща с властта на технологични компании като Microsoft, Google, Hikvision и SenseTime, борбата срещу него ще изисква не само реакция от широката общественост, но и хора в самите структури на правителствата и компаниите, които да регулират и да се противопоставят на вредните форми на наблюдение. Сред работещите в технологичната сфера от Сиатъл до Хонконг вече има разрастващо се движение на служители, които са ужасени от съучастието на своите работодатели в терористичния капитализъм. Редом с тях, обществата трябва да оказват натиск върху тези компании да спрат да извличат печалба от милитаристичните амбиции на държавите.

Имената на Лорена и Сама са сменени, за да се гарантира анонимността им 

*Д-р Дарън Байлер е постдокторатски изследовател в Универститета в Колорадо и автор на две книги за ефектите от терористичния капитализъм.  Д-р Каролина Санчес Бое е сътрудник в Датската изследователска фондация. Тя е автор на книгата „Неотчетените: Създаването на население от изгнаници във Франция и Европа“

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар