В категории:Анализи / Свят

Сянката на гражданската война продължава да тегне над САЩ 

Политическата култура, защитавана от Тръмп, обхваща много повече от расовото разделение

facebook.com/pg/DonaldTrump

Патрик Кокбърн, Independent

Президентът на САЩ Доналд Тръмп излага на показ до каква степен страната остава разделена от своята гражданска война. Заплахата му да наложи вето на военния бюджет от 718 млрд. долара, ако в него е предвидено преименуването на военни бази, кръстени на генерали от Конфедерацията, е като ехо на случилото се през 1861 г.. Позицията на Тръмп по въпроса подчертава странния начин, по който военните са кръстили някои от най-големите си бази в страната, като например Форт Браг в Северна Каролина или Форт Худ в Тексас – а именно на генерали като Бракстън Браг и Джон Худ, които са се сражавали, за да разрушат Съединените щати.

Критиците с насмешка отбелязват, че тази традиция военни инсталации да бъдат кръщавани на победени врагове вероятно означава, че в бъдеще ще има поне една база, наречена на Осама бин Ладен, и една на лидера на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади, които бяха убити от щатски войници.

Яростта, с която се води спорът за преименуването на базите и премахването на статуи на военни командири на Конфедерацията, подчертава колко голямо значение има изходът от гражданската война в съвремието на страната. Един от туитовете на Тръмп подсказва защо положението е такова повече от век и половина след поражението на Конфедерацията: „Натъжих се като видях как историята и културата на нашата велика страна е жива разкъсвана с премахването на нашите красиви статуи и монументи“.

Но за чия „история и култура“ говори Тръмп? Съединените щати имат два извора на политическа култура. Единият произтича от Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, както и от масовия бунт срещу далечна имперска сила, а другият – от робовладелските щати и тяхната драстично различаваща се традиция. Много от нещата, които не-американците намират за странни и противоречиви относно САЩ, произтичат от нелекото съжителство на тези две култури, чиито демократични и авторитарни направления периодично или се отблъскват взаимно, или се смесват в едно. Американците често живеят в отрицание за това опетнено наследство. Те предпочитат да гледат на миналото си през призмата на намеренията на „бащите основатели“ и героичните борби за овладяване на новите територии и омаловажават робството и избухналата заради него гражданска война, довела до 750 000 жертви.

Версията на културата и историята, която Тръмп защитава, е тази на Американския Юг и преди всичко е свързана със съвременните отношения между чернокожи и бели. Повечето статуи на конфедеративни военни командири са издигнати дълго след края на войната като безсрамен символ на бялото превъзходство. В град Мемфис в щата Тенеси, например, доскоро гордо се извисяваше издигната през 1905 г. статуя на кавалерийския генерал от Конфедерацията Нейтън Бедфорд Форест – собственик на плантация, търговец на роби и командир, чиито подчинени са изклали около 300 чернокожи войници на Съюза, предали се при Форт Пилоу през 1864 г. По-късно той става първия лидер на Ку Клукс Клан. До 1998 г. негова статуя стоеше и в град Нашвил в същия щат.

Причината, поради която „културните войни“ отекват толкова силно в САЩ е това, че те се коренят в истинска война. Те също така са нещо повече от обикновена военна носталгия, като например на онези англичани, които се костюмират като войници от 17 век и правят възстановки на битки от местната гражданска война. Истинското послание, което носят тези статуи, е, че Югът може и да е изгубил войната и робството може да е премахнато, но чернокожите трябва да продължат да бъдат сегрегирани, дискриминирани и да им се отказват граждански права.

Расизмът на Тръмп е просташки и неприкрит, но културата, която той се зарича да защитава, обхваща много повече от расовото разделение. Тя включва цял набор от яростно защитавани нагласи към жените, притежанието на оръжие, аборта, евангелисткото християнство, паравоенните милиции, престъпленията и наказанията, позитивната дискриминация, както и ролята на държавата в обществото. Това има значение заради едно изненадващо развитие в САЩ, след като през 60-те години де юре са гарантирани граждански права на чернокожите американци. Мнозина гледат на това като на момента, в който САЩ са оставили миналото зад гърба си – и така токсичните традиции на Стария Юг ще изчезнат в историята. Нищо такова обаче не се случи. Точно обратното, контрареакцията на гражданските права в много отношения бе по-мощна и влиятелна, отколкото оригиналното движение, опитало се да разбие расисткото статукво.

Тази контрареакция бе толкова силна, че Югът бе способен да разшири културата си в най-общия смисъл на думата далеч отвъд границите на старата Конфедерация. Както Годфри Ходжсън написа в своята пророческа книга „По-равни от други: Америка от Никсън до новия век“, макар да се приемаше, „че Югът ще заприлича повече на останалата част от страната, всъщност в политиката и в много аспекти на културата останалата част от страната започна да наподобява Юга“.

Това „оюжнячаване“ обяснява много от особените аспекти на американската култура, които иначе изглеждат необясними. Например начина, по който отношението към всякакви неща – от притежанието на оръжие до аборта – се превръщат в знак за идентичност. Това обяснява много за издигането на Тръмп на власт, което изненада повечето американци, дори много от собствените му привърженици, както и почти всички неамериканци. Той понякога бива наричан „последния президент на Конфедерацията“. Това описание е твърде опростенческо, но то насочва правилно към идентичността на електоралната база на Тръмп, чиято лоялност изглежда непоклатима въпреки всичките му провали.

Убежденията и ценностите, мутирали от победената Конфедерация, произведоха един отличителен вариант на американския национализъм. Той се съчета с десния политически консерватизъм в останалата част на страната и роди печеливша политическа формула, използвана от Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Доналд Тръмп.

Президенти демократи като Бил Клинтън привидно изглеждат като изключение, но в много отношение наследството му потвърждава тенденцията. През 1996 г. кореспондентът на The New York Times Питър Епълборн написва книга, озаглавена „Възходът на Дикси: Как Югът оформя американските ценности, политика и култура“. В нея той пише, че „докато Бил Клинтън посещава училищни молитви, се приема предложено от републиканците законодателство, което орязва жестоко социалните системи“, и че „Върховният съд се държи сякаш конфедеративния президент Джеферсън Дейвис е правосъден министър„.

Заглавието на книгата на Епълборн е достатъчно ясно. Той заключава, че „за да разбереш Америка, трябва да разбереш Юга“.

Същото е вярно за Тръмп и тръмпизма. Южняшката политическа култура, която се е просмукала във всички части на САЩ, съставлява неговата политическа база. Това обяснява защо съдбата на тези статуи и преименуването на военни бази е толкова важно за него.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар