В категории:Икономика

Изборът между здравето и икономиката винаги е бил илюзия 

Примерите от Скандинавия и САЩ показват, че няма алтернатива на справянето с болестта, ако искаме икономиките да се възстановят

Джон Атърс, Bloomberg

След повече от три месеца яростни дебати кое е по-важно – да се пребори вирусът или да се поддържа икономиката жива, все повече изглежда, че това противопоставяне е било фалшиво. Болестта трябва да бъде преборена. Дори и да не е толкова ужасяваща, колкото някои я представяха преди няколко месеца, икономиката не може да функционира на пълни обороти, ако вирусът не е овладян и победен.

Основният пример за това е сравнението между Дания и Швеция, две много подобни и много красиви либерални скандинавски държави, които предприеха съвсем различни подходи към борбата с коронавируса. Дания избра стриктното затваряне, докато Швеция действа по-лежерно с цел да изгради „стаден имунитет“. Засега данните показват, че шведският подход не работи. Индексите за потребителското доверие например демонстрират, че в Швеция то е пострадало по-тежко, отколкото в Дания:

Индексът на потребителското доверие в Дания се възстановява по-бързо, отколкото в Швеция. Източник: Bloomberg.

Същевременно в Швеция има значително повече заразени (което може би обяснява защо потребителското доверие е спаднало толкова):

Среден дневен брой на заразените с Covid-19 на милион население. Източник: Bloomberg.

Свързаните с пандемията смъртни случаи също са далеч повече в Швеция, отколкото в Дания:

Дневен брой на починалите от covid-19 на милион население. Източник: Bloomberg.

По отношение на безработицата, която вероятно е най-важният показател за състоянието на икономиката, Дания влезе в пандемията с по-ниски нива, и успява да задържи предимството си. Макар повишаването на безработицата в Швеция да е малко по-ниско, засега страната не успява да реализира някакви значителни предимства от решението си да не затваря икономиката:

Вирусът има естествен потискащ ефект за икономическата дейност, както демонстрира шведският случай. Но строгите мерки за затваряне, при все вървящите с тях обезпокояващи въпроси за властта и ограничаването на личните свободи, имат едно явно предимство, тъй като  успяват да елиминират поведението на т.нар. „супер разпространители“.

Икономическата болка е неизбежна, а преодоляването ѝ е въпрос на колективните действия. Предприемането на директен подход за справяне с това предизвикателство и налагане на строги ограничителни мерки се оказва по-щадящо за икономиката, поне в скандинавския контекст.

Извън Скандинавия вече имаме и примери, идващи от щатите от „слънчевия пояс“ в САЩ. Повечето от тях са политически консервативни и управлявани от републикански губернатори, поради което – в поляризираната политическа обстановка в САЩ – решиха да вдигнат ограниченията по-рано и по-ентусиазирано от други щати. Философията зад това решение бе, че така ще бъде стимулирана икономика. Но изследване на Deutsche Bank, използващо данни на университета „Джон Хопкинс“, предоставя доказателства, че ранното отваряне е имало точно обратния ефект.

Долната графика показва потребителските разходи по вертикалната ос и увеличаването случаите на Covid-19 по хоризонталната. Щатите с най-бързо влошаващ се проблем с болестта, предвождани от Аризона, отчитат много бавно повишаване на потреблението. Взаимовръзката не е силно изразена, но е очевидно, че няма икономически предимства от ранното отваряне:

Когато направим същото упражнение с данните за ресторантьорството – секторът, който вероятно е най-силно засегнат от Covid-19, ефектите са по-драстични. Губернаторите може да правят щедри политически жестове и да казват на хората, че са свободни да ходят на ресторант, но хората няма да тръгнат по заведения, ако се опасяват, че така може да се разболеят:

Основният извод е, че за да се избегнат икономическите щети, е нужно вирусът да бъде поставен под контрол – ако е възможно със средства, които не стигат до тотално принудително затваряне, което ощетява гражданските и икономически свободи. Съществуват значителни разлики между подходите на Швеция и консервативните щати в САЩ, включително политическите идеи, които стоят зад тях. Общият знаменател е това, че са целели да избегнат икономическата болка, но са се провалили.

Едно допълнително последствие от всичко това е, че за инвеститорите е логично да реагират негативно на новини за силно разпространение на вируса и да залагат на икономики, които изглеждат сякаш са овладели заразата. Поради това може да се очаква, че икономиките в Европейския съюз са в по-добра позиция да се върнат към растеж, отколкото САЩ.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар