Вчера участвах в протеста „Долу ръцете от Закона! Долу ръцете от морето, планините, реките!“ Плакатът, който носех („капитализъм = унищожение“), предизвика гнева на много хора, част от които ме заплашиха с физическо насилие. В интернет пък мнозина обявиха, че съм „провокатор“ и „платен“. Истината обаче е, че капитализмът наистина води до физическото унищожение на нашата планета. Наша е отговорността да създадем обществено устройство, която отговаря на нуждите на хората и на екосистемата, от която сме част.
Капитализмът е социално-икономическа система, основана на печалбата. Средствата за производство са в ръцете на малцина, които разчитат на експлоатация на работната сила на трудещите се и на природните ресурси, за да генерират печалба. Капитализмът зависи от постоянния растеж – периоди, в които икономиката не расте, се наричат кризи. От една страна, нуждата от растеж означава нужда от постоянно нарастващо потребление – тъй като населението в държави като България не расте, потреблението се увеличава чрез постоянно комодифициране (т.е. превръщане в стоки) на все повече аспекти от живота ни. Обществени отношения, които преди са били безплатни или създавани от общностите, днес все повече се превръщат в платени „услуги“ за тези, които могат да си ги позволят. Основна част от този процес е приватизацията, чрез която обществени системи се превръщат в машини за печалба. Това е видно в здравеопазването, в енергетиката, в социалните грижи и все повече в образованието. Държавата, абдикирала от своите социални задачи, достига до абсурди, в които позволява на частни компании да извършват чисто държавни функции в замяна на обещания за печалба. Най-пресен пример е на компания, която в замяна на укрепване на свлачище получава правото да построи два приморски комплекса.
Няколко пъти на протеста чух, че не се протестирало за идеология, а за „ценности“. Проблемът често се рамкира като въпрос на „алчност“, „корупция“, „свръхпотребление“. Разбира се, всички ценности са натоварени с определена идеология, но ще отделя специално внимание на въпроса, защото много често се чува, че ако само имахме работеща съдебна система, нищо от това не би се случило. На първо място аз не смятам, че унищожението на природата е следствие от „алчността“ на определени хора. Капитализмът функционира на базата на конкурентен пазар. Един капиталист се конкурира с други, за да произвежда стоки и услуги на цени, които да запазят конкурентноспособността му. Тъй като цената определя приходите на капиталиста, единствената възможност за влияние върху процеса е чрез намаляване на разходите. Разходите на капиталиста представляват няколко категории, но основните са заплати на работниците, въвеждане и поддържане на трудови и екологични стандарти и използването на качествени продукти. В България заплатите на работниците са на абсолютното дъно, с почти 80% от работещите са наети на под 900 лв. на месец. Постоянното орязване на трудови и екологични регулации води до повече експлоатация, повече трудови злополуки и по-замърсена природа. Използването на некачествени материали пък води до повече отпадъци и повишена консумация на краткотрайни продукти (свръхпотребление).
Корупцията не е дефект, а структурна част от системата. Свободното движение на капитали означава, че една компания може по всяко време да изнесе активите си извън страната. Големите корпорации и капиталистическите асоциации като КРИБ могат да причинят огромни сътресения на икономиката с един подпис. Те имат властта по всяко време да изтеглят капиталовложенията си например, предизвиквайки масов фалит на банки. Това означава, че всяко правителство е заложник на интересите на тези корпорации – под заплаха от финансов терор. Разбира се, някои правителства изпълняват своята роля като инструмент на капиталистическата класа с охота. Така например при настоящото правителство наблюдаваме почти пълно сливане на държавата и едрия капитал до степен, в която Евгени Иванов и Кирил Домусчиев от КРИБ заявиха през 2018 г., че ще „изкарат“ (четете: принудят) хиляди работници на протест срещу оставката на Валери Симеонов, тогавашния вицепремиер.
Операцията по мобилизирането на подкрепа за извършването на постоянни престъпления срещу природата е упражнение по спечелването на съгласието на българския народ. „Обединени патриоти“ например разчитат на националистическата идеология, за да се представят като работещи „за хората“ чрез обилна доза националистическа реторика, вкл. насочена срещу ЛГБТИ хората, хората с увреждания, ромите и бежанците, докато едновременно с това обслужват изключително интересите на едрия капитал, както в случаите с Пирин, Калиакра и с настоящото предложение за промени в Закона за биологичното разнообразие. В света не са малко случаите, в които националисти използват климатичните промени и унищожението на природата, за да налагат своята омразна идеология. Екофашистите настояват, че проблемът е в броя на хората в света, т.е. решаването на проблема е в намаляване на населението – обвързвайки въпроса с фашистки концепции за расова чистота. Такъв подход не само е заплаха за всички уязвими общности по света – той е и напълно погрешен, тъй като отрича структурните проблеми и ги заменя със социален дарвинизъм от вида, победен през Втората световна война. Днес 8 човека притежават половината световно богатсво, а 10% от населението произвежда половината вредни емисии. Социалното неравенство, унищожението на природата и климатичните промени обричат най-бедните хора по света на глад и мизерия – и нашата страна не е изключение.
Голяма част от хората в България отдавна виждат какво се случва и изразяват мнението си чрез протести, участие в организации и местни инициативи, масова емиграция в чужбина и… апатия. „Всички са маскари“ се чува все по-често. Почти половината българи не са гласували на последните парламентарни избори. Липсата на алтернатива се усеща все по-болезнено на фона на проблемите, произлизащи от капитализма. Според най-авторитетната международна организация по климатични въпроси, Междуправителствения панел за климатичните промени, светът има 10 г., за да спре глобалното затопляне. Причините за промените в климата са комплексни, но най-големите причинители са петролната индустрия, животновъдството, енергетиката, транспортът, строителството и военно-промишленият комплекс. В България и по света, основните причинители на глобално затопляне водят и до унищожение на средата на живот. Изхвърляните в атмосферата парникови газове са съпътствани от частици, които отравят дробовете ни и способстват развитието на рак и астма. Отравянето на водите и почвите унищожава природата, от която зависим, за да оцелеем. Огромното неравенство между богати и бедни в страната копира неравенството между световните икономики, в които богатите държави експлоатират по-бедните (като горят боклука си в тях например). Страните като България пък на свой ред експлоатират по-бедни държави, например като подбиват цените на африкански фермери, изнасяйки своята субсидирана от ЕС продукция там.
Настоящата коронавирусна пандемия е пряк резултат от начина на функциониране на глобалната капиталистическа система. Мерките, които понесохме през последните месеци, са незначителни на фона на другите последствия от унищожаването на природата и съпътстващите го климатични промени. През последния месец станахме свидетели на това как мерките за безопасност на населението бяха премахнати в услуга на икономиката. Както винаги, и този път кризата ще бъде криза за обикновения човек – държавата ще неутрализира загубите на бизнеса, а богатите ще бъдат лекувани в частни болници.
Световната история показва, че на около десет години има срив на икономиката. По традиция, във времена на възход печалбите се приватизират и участието на държавата в икономиката е анатема. Когато има криза, загубите се покриват от държавата, а дългът се прехвърля на цялото общество. Но защо има кризи? Тук на помощ идва Маркс. Той разкрива нещо много просто. Светът е пълен с работници, които произвеждат стоки. Работникът получава само част от произведеното във формата на пари, защото по-голямата част от печалбата отива в работодателя. Това означава, че една шивачка, работеща в ужасяващи условия във фабрика, обслужваща H&M в България, произвежда хиляди дрехи, докато може да закупи едва няколко. Аналогично, милиарди други работници по света произвеждат много повече над стойността, която получават. По този начин кризата е въпрос на агрегация – в определен период от време се е натрупала толкова много продукция, която никой не може да си позволи да купи, че цените падат рязко, а икономиката изпада в рецесия.
Капитализмът разчита на атомизацията на обществото на отделни индивиди. Превръщайки всяка сфера от живота ни в „пазар“ – пазар на лайкове и споделяния, пазар на здравеопазване, пазар на грижа едни към други, пазар на храна и вода, пазар на почивка и креативност, и пр., и пр. – капитализмът ни поставя в условия на конкуренция едни с други. Когато си търсим работа, ние излизаме на „пазара на труда“, за да се конкурираме с други работници. Нашите другари по занаят се превръщат в наши врагове. По този начин ние забравяме, че всъщност сме зависими едни от други. Ние не бихме оцелели нито ден без безценния труд на боклукчии, санитари, продавачи, готвачи, медицински работници, учители и шофьори. Още по-малко – без хората, които извършват домашния и грижовния труд вкъщи, безплатно. Въпреки това, всички тези групи хора печелят малко или нищо, в реалност, в която по-голямата част от нас сме работещи бедни, а печалбата отива в шепа милионери, които не допринасят с нищо за обществото. Разделенията, които капиталистическата и управляващата класа налагат върху нас, често разчитат на расизъм, хомофобия и ксенофобия, за да ни поддържат разделени. Междувременно, множество организации считат, че пътят към промяната е предприемането на индивидуални действия: когато достатъчно хора предприемат такива действия, светът ще се промени заради невидимата ръка на пазара. Разбира се, аз също се опитвам да живея по природосъобразен начин – нямам кола, рециклирам и съм веган. Индивидуалните действия са важни, но сами по себе си никога не биха довели до промяна. Най-красноречив пример е настоящата пандемия, която наложи принудително промяна в нашия консуматорски начин на живот. За няколко месеца броят автомобили по улиците намаля драстично, пазаруването на излишни и ненужни продукти пропадна, а полетите бяха спрени. Въпреки това, емисиите в световен план намаляха само с около 5%. Причината е, че обикновеният човек няма нищо общо с промените в климата. Само 100 компании са отговорни за 71% от вредните емисии. Ако погледнем действията на българския капитал по унищожение на природата ще се убедим, че картината е подобна – отдавна знаем, че строежите по морето и изсичането на горите единствено облагодетелстват собственици на капитал.
Какъв обаче е изходът от тези проблеми? Много хора разчитат на работеща правосъдна система, която да пресече корупцията и да е коректив на властта. Както можем да видим от редица страни по света обаче, работещата независима съдебна система не спира унищожението на природата. Пожарите в Австралия тази година не бяха причинени от корумпирани прокурори, а от векове на колониална капиталистическа експлоатация. Съдът не попречи на един от най-унищожителните проекти за земята като цяло, битумните пясъци в Канада. Както демонстрира Нейоми Клейн в мащабното си изследване „Това променя всичко“, проблемът е структурен, тоест присъщ на структурите, изградени от и поддържащи капиталистическата система.
Навсякъде по света хората разпознават системните проблеми, причинени от капиталистическата организация на световната икономика. Движенията „Петъци за бъдеще“ и „Борба за съществуване“, които имат свои секции в България, не само се борят за активни мерки срещу промените в климата, но разглеждат климата и природата като интегрална част от борбата за социална справедливост. Социалното и икономическото равенство и свободата са възможни единствено когато разпознаем, че ние сме част от екосистемата на планетата и зависим от нея. Няма как да организираме обществото си около идеята за безкраен растеж на нашата ограничена планета. Няма как да продължим да позволяваме експлоатацията на хора, други животни и природа за печалбите на малцина. Няма как да си затваряме очите пред безбройните алтернативи на достоен живот на всички в хармония с природата. Нямаме друг избор – настоящата система ни убива. Решението е антикапитализъм или смърт.
Марк Фишър пише, че днес е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Време е да променим това и да започнем да градим нов свят, основан на справедливост. Свят, в който гладът и бедността ще са минало, а промените в климата и унищожението на природата ще бъдат заменени от система, центрирана около нуждите на цялата екосистема. Свят, който строим заедно.
About The Author
