В категории:Анализи / Свят

Зов за събуждане към една самодоволна цивилизация

Covid-19 спука балона на фалшивата ни увереност – но дали това ще е достатъчно, за да започнем да обръщаме внимание на останалите заплахи пред човечеството? 

Източник: Ройтерс

Джордж Монбио, Guardian

Доскоро живеехме в балон – балон на измамно спокойствие и отрицание. Ние в богатите нации започнахме да вярваме, че сме надхвърлили материалния свят. Богатството, което сме натрупали – често за сметка на други – ни предпазваше от реалността. Живеейки зад екрани, минавайки от капсула в капсула – нашите къщи, коли, офиси и молове – ние се самоубедихме, че случайността се е оттеглила от битието ни, че сме достигнали точката, към която всяка цивилизация се стреми: изолация от природните опасности.

Сега мембраната се разкъса и ние се оказваме оголени и вбесени, защото биологията, която считахме за прогонена, нахлува грубо в живота ни. Когато тази пандемия премине, изкушението ще е да си намерим друг балон. Не можем да си позволим да му се поддадем. Отсега нататък трябва да започнем да излагаме съзнанието си на болезнените реалности, които отричахме толкова дълго.

На тази планета има множество рискове за здравето ни, на фона на някои от които ще накарат коронавирусът да изглежда като лесно препятствие. Един от тях обсебва съзнанието ми от години – как ще се изхранваме? Сбиванията за тоалетна хартия са достатъчно грозна гледка. Надявам се никога да не ставаме свидетели на боеве за храна. Но става все по-трудно да се прозре начин това да бъде избегнато.

Натрупват се все повече доказателства, показващи какви са вероятните последствия от срива на климата върху хранителните ни доставки. Земеделието в някои части на света вече понася тежки удари от суши, наводнения, пожари и рояци скакалци (чието увеличение през последните седмици изглежда е в резултат от аномални тропически циклони). Когато наричаме подобни опасности „библейски“, имаме предвид, че подобни неща са се случвали за последно преди много време на хора, чийто живот днес ни е трудно да си представим. Сега все по-често такива неща започват да се случват и на нас.

В своята нова книга „Последното ни предупреждение“ Марк Линас обяснява какво е вероятно да се случи с хранителните ни доставки с всеки допълнителен градус, с който се увеличава глобалната температура. Той е установил, че екстремните рискове се задействат някъде между 3 и 4 градуса по Целзий над прединдустриалните нива. При такова развитие ще се стигне до серия припокриващи се въздействия върху климата, които могат да тласнат производството на храна в спирала на смъртта. Температурите на въздуха ще надминат поносимите за хората нива, което ще направи невъзможно изхранването чрез земеделие в Африка и Южна Азия. Добитъкът ще измира от топлинния стрес. Температурите ще започнат да надвишават смъртоносните прагове за насажденията в голяма част от света, а региони, които днес са големи производители на храни, ще се превърнат в сухи пущинаци. Едновременен глобален провал на реколтата – нещо, което никога не се е случвало в съвременния свят – ще стане нещо много вероятно.

В комбинация с растящото човешко население, както и изчезването на вода за напояване, плодородна почва и опрашители, това може да тласне света към структурен масов глад. Дори днес, когато светът като цяло разполага с излишъци от храна, стотици милиони хора страдат от недохранване в резултат на неравното разпределяне на богатство и власт. Ако днешният излишък се превърне в дефицит, милиарди ще гладуват. Както винаги на глобално ниво ще има и натрупвания, защото хората с власт ще изтръгват залъка от устата на бедните.

Дори всички държави да спазят заложените в Парижкото споразумение обещания изисквания, което в момента не изглежда вероятно, глобалното затопляне ще достигне между 3 и 4 градуса над прединдустриалните нива.

Благодарение на нашата илюзия за сигурност, ние не правим почти нищо, за да се подготвим за тази катастрофа, камо ли да я предотвратим. Този екзистенциален проблем изглежда почти не въздейства на съзнанието ни. Всеки сектор в производството на храни твърди, че текущите му практики са устойчиви и няма нужда да се променя. Когато разкритикувам твърденията им, това бива посрещано с бараж от гняв, обиди и заплахи, каквито не съм получавал, откакто се противопоставих на войната в Ирак. Навсякъде има свещени крави и неприкосновени агнета, а в същото време почти никъде не се среща този начин на мислене. необходим за разработването на нови системи за осигуряване на храна.

Но това е само една от надвисналите над главите ни кризи. Антибиотичната резистентност е потенциално също толкова смъртоносна, колкото всяка нова болест. Една от причините за това е потресаващо прахосническия начин, по който тези ценни лекарства се използват в много животински ферми. На местата, където са наблъскани заедно огромен брой селскостопански животни, антибиотиците се прилагат профилактично, за да се предотвратят неизбежните в противен случай огнища на болести. В някои части на света антибиотиците се използват не само за предотвратяване на болести, но и също като стимуланти за растежа. Ниски дози се добавят рутинно към фуража: стратегия, която не би могла да бъде по-ефективна за създаване на бактериална резистентност, дори да беше предназначена за това.

В САЩ, където 27 млн. души нямат медицински осигуровки, някои хора прибягват до самолечение с ветеринарни антибиотици, включително такива, които се продават без рецепта за лечение на аквариумни риби. Фармацевтичните компании не инвестират достатъчно в разработка на нови лекарства. Ако антибиотиците спрат да са ефективни, хирургията става почти невъзможна. Раждането отново ще се превърне в смъртен риск. Химиотерапията вече няма да може да бъде практикувана безопасно. Инфекциозните заболявания, които сега сме удобно забравили, отново ще се превърнат в огромна заплаха. Би трябвало да обсъждаме този проблем поне толкова често, колкото си говорим за футбол. Но отново – това почти не вълнува общественото съзнание.

Многобройните ни кризи, от които гореспоменатите са само две, имат общ корен. Проблемът би могъл да се илюстрира с начина, по който организаторите на полумаратона в английския град Бат, който се проведе на 15 март, реагираха на многобройните призиви масовото събитие да бъде отменено. „За нас вече е твърде късно да отменим или отложим събитието. Мястото е изградено, инфраструктурата е налице, маршрутът и наетите изпълнители са готови“. С други думи бе преценено, че направените разходи тежат повече от всякакви бъдещи последствия – включително потенциалното разпространяване на зараза и възможни смъртни случаи.

Времето, което отне на Международния олимпийски комитет решението да отложи игрите в Япония, може би отразява подобни пресмятания. Но той поне в крайна сметка взе такова решение. Сметките за невъзвръщаеми разходи в индустрията за изкопаеми горива, земеделието, банките, частното здравеопазване и други сектори пречат на бързата трансформация, от която се нуждаем. Парите стават по-важни от живота.

Има два начина, по които може да се развие ситуацията. Бихме могли, както вече правят някои хора, да задълбаем още повече в отрицанието. Някои от онези, които отхвърлят други заплахи, като например срива на климата, се стремят да омаловажат и заплахата от Covid-19. Вземете например бразилския президент Жаир Болсонаро, който твърди, че коронавирусът не е нищо повече от „малък грип“. Медиите и опозиционните политици, призоваващи за карантина, пък се оказват част от заговора срещу него.

Но това би могъл да бъде и моментът, в който да започнем да гледаме на себе си отново като на подвластни на биологията и физиката, като зависими от обитаемостта на планетата. Това може да е моментът, в който да спрем веднъж завинаги да слушаме лъжците и отричащите, да спрем да позволяваме утешителните лъжи да скриват болезнените истини. Вече не можем да си позволим да бъдем доминирани от онези, които слагат парите пред живота. Тази епидемия ни напомня, че принадлежим към материалния свят.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар