Радев: Шампиони сме по неравенство, време е за данъчни промени

Държавният глава отново подчерта, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум за доходите на физическите лица и това, в комбинация с максималния осигурителен праг, прави данъчната ни система регресивна – богатите плащат по-малко от бедните

Снимка: „Фридрих Еберт“ – България

Президентът Румен Радев отново призова за дебат относно промяна на данъчната система в България в посока намаляване на неравенствата и по-справедливо разпределение.

„България е шампион по неравенство и бедност в Европейския съюз. Коефициентът на „Джини“, който измерва неравенството, е вече около 41 пункта- два пъти по-голям от държави като Словакия, Словения и други в ЕС“, отбеляза държавният глава в отговор на въпрос относно регресивността и несправедливостта на българската данъчна система по време на конференцията „Европейският съюз – (не)знайно накъде?“, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ – България и Института за икономика и международни отношения.

„Темата за данъчна реформа е много чувствителна, но аз вече я повдигнах и призовах за дебат. Ние трябва да преценим как да продължаваме оттук нататък“, призова Радев и се застъпи най-вече за въвеждане на необлагаем минимум.

„Това е факт – няма друга развита държава в света, особено в европейския модел, която да има плоска данъчна система на облагане. Има още няколко държави с плосък данък освен нас, но всички те имат поне необлагаем минимум. Ние сме единствената държава в съюза, която няма“, подчерта Радев.

Той призова още веднъж за провеждане на такъв дебат и даде пример с други държави, които са направили подобен преход. На притесненията на бизнеса трябва да се отговори внимателно, като „дяволът е в детайлите“, стана ясно още от изказването на Радев. Ако се процедира правилно и се приложи например семейно подоходно облагане, ще се окаже, че много хора със средни доходи ще плащат по-малко, каза президентът.

Той повдигна и въпроса за корпоративното облагане и нуждата от по-голямо преразпределение през бюджета, за което Европейската комисия редовно критикува страната ни в своите доклади. „Да, бизнесът най-вероятно няма да е доволен, защото това означава повишаване и на корпоративното облагане, но в същото време бизнесът казва, че иска по-квалифицирани хора, с по-добро образование и умения, по-здрави физически, за да могат работят пълноценно и добре. Това означава, че трябва да имаме повече средства и за образование, и за здравеопазване, и за сигурност. Те трябва да дойдат отнякъде. Трябва да мислим за някакво справедливо разпределение“, обобщи Радев.

Това е трети случай в последните няколко месеца, в който президентът призова за дебат относно данъчна реформа. В средата на май той организира конференция, посветена на социалните и икономически последствия от пандемията COVID-19, по време на която отново се чуха редица подобни призиви.

В края на май в отговор на журналистически въпрос за решението на правителството за намаляване на ДДС за ресторантьорите до 9% държавният глава коментира, че сложна и отговорна система, каквато е данъчната, не трябва да се подхожда „на парче“ и без ясни идеи и разчети и сериозно критикува настоящия данъчен модел.

„Мисля, че всички са убедени, че нашата данъчна политика не е справедлива. Тя води до задълбочаване на бедността и неравенствата, лишава публичните ресурси от важни постъпления, необходими за образование, здравеопазване, сигурност, инфраструктура. Отдалечава ни всъщност от европейския модел, защото натоварва данъчно бедните и хората със средно положение, а облекчава най-богатите“, каза президентът.

„Крайно време е дебатът за прогресивното данъчно облагане да стартира и да се набележат ясни мерки в тази посока, но като цялостен подход, а не „на парче“, каза още Румен Радев тогава.

Ден по-рано за отмяна на плоския данък върху доходите се обяви и предходният президент Росен Плевнелиев. Промяната на данъчната система трябва да е една от основните теми на новия парламент, който ще се сформира след парламентарните избори през 2021 г., призова Плевнелиев.

„Новото Народно събрание, което ще се сформира през 2021 г., ще трябва да започне дебата за въвеждане на прогресивното данъчно облагане, при което богатите хора да плащат повече – с моето уважение към всеки, който по един честен начин е изградил своето богатство“, заяви Плевнелиев в интервю за БНР.

Същата позиция преди няколко месеца разви и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, с която премиерът Бойко Борисов често се съветва.

Според Росен Плевнелиев плоският подоходен данък от 10%, въведен през 2008 г. от тройната коалиция, е извървял своя път. Според него прогресивната данъчна система ще създаде по-голяма справедливост в обществото. Тя е и преобладаващият модел в държавите с по-развити икономики и социални системи в Западна и Северна Европа.

Плевнелиев смята, че въвеждането на прогресивната скала трябва да се съчетае с по-голяма отчетност на разходите в бюджета, например чрез засилване на електронното правителство. „Истината за това как се харчат парите на хората ще създаде предпоставки и за прогресивната данъчна система, която пък ще даде по-голямата справедливост“, каза Плевнелиев.

Остри критики към действащия у нас данъчен модел отправи преди две години и бившия премиер и лидер на десницата в България Иван Костов. Той обяви, че данъчната ни система е неадекватна и вредна като изтъкна редица негативни последствия от т.нар. „плоско облагане”: че то реално не е „пропорционално” както се рекламира, а е регресивно и прехвърля тежестта за издръжка на държавата към хората с по-ниски доходи; че лишава държавата от средствата, необходими за издръжка на основните ѝ функции, което на свой ред благоприятства развитието на други негативни тенденции в обществото и икономиката; че увеличава неравенството, стимулира сивата икономика и създава рискове от нови инвестиционни балони, както и че е политически натоварена с либертарианска идеология, чиито защитници подправят основни дефиниции във фискалния сектор като част от лобизма си в подкрепа на плоския данък.

Изказванията на двамата президенти и бившия премиер са предшествани от редица граждански инициативи по темата, както и от законодателни предложения за отмяна на плоския данък от страна на БСП при няколко бюджетни процедури.

През 2017-та година у нас се проведе инициативата „Да спрем машината за неравенство“, която събра различни партии и граждански сдружения зад петиция за въвеждане на необлагаем минимум и намалени ставки на ДДС за стоки от необходимост. Петицията и двете предложения събраха подкрепата на над 30 000 български граждани, а подписите бяха внесени в парламента и разгледани от парламентарната комисия за взаимодействие с гражданските организации. Тя прие становище с половинчата подкрепа за инициативата, но без да се стигне до реални законодателни последствия.

Такива обаче успяха да извоюват група ресторантьори само след една среща с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет.

През 2018-та година сдружение „Солидарна България“ организира и срещи в страната, за да представи брошурата „За кого са ниски ниските данъци“, посветена именно на регресивната данъчна система на България, при която богатите плащат по-малко от бедните като процент от своя доход.

Публикуван беше и докладът „Плосък данък или демокрация“, който прави преглед на ефектите от плоския данък, провалът на обещанията, с които беше въведен и предлага два модела за данъчна реформа в посока повече справедливост и доближаване на страната ни до европейските модели, от които към момента се отклоняваме драстично.

Върху тези въпроси до голяма степен беше съсредоточено и турнето „Да спрем прехода към дъното“ на Колектив за обществени интервенции и „Солидарна България“ през миналата година.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар