В категории:България / Видео / Мултимедия

Ако не спрем растящите неравенства, ни чака дълбок разлом (видео)

Държавният глава Румен Радев организира конференция, посветена на социалните и икономически измерения на кризата, причинена от COVID-19. Президентът и участниците в дискусията критикуваха липсата на достатъчно адекватни мерки за социална защита на засегнатите от пандемията

Снимка: President.bg

Липсата на адекватни мерки ни изправя пред по-голям проблем от този за възстановяване на прекъснати производства и услуги и този проблем е задълбочаването на бедността и неравенствата, по които сме европейски „шампиони“. Ако страната ни не преодолее тази тенденция, има риск от дълбок обществен разлом, деградация и растяща престъпност.

Това заяви президентът Румен Радев по време на дискусията „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“, която се състоя в резиденция Бояна под егидата на държавния глава с участието на експерти – икономисти, социолози, юристи, синдикалисти и работодатели.

Според Радев българите „вече излизат от състоянието на хипноза след насажданата паника и все повече си задават въпроса какво наистина се случи около пандемията с коронавируса, какви са пораженията за икономиката и последствията за психиката на хората и как могат да разчитат на държавата оттук-нататък“.

Най-важният ресурс за справяне с която и да е криза е доверието в институциите, които я управляват, а едно управление се ползва с доверие, когато взима решенията в интерес на гражданите, а не под обществен натиск или след пиар сметки, заяви Радев. По думите му гражданите ще имат доверие във властта, когато публичните средства се харчат прозрачно и се отчита защо, къде и как се дават пари, както и когато решенията се взимат на базата на законите и конституцията, а не на „определени хрумвания“.

Президентът посочи, че здравната криза, породена от епидемията, вече е предизвикала социално-икономически сътресения, а преодоляването им изисква задълбочен анализ на измеренията на кризата и на ефекта от прилаганите мерки. Според президента е необходимо и предприеманите мерки от държавата в икономиката да се синхронизират с политиките на европейските ни партньори, тъй като България е с отворена икономика. „Когато нашите мерки закъсняват или са неработещи, се срива и без това ниската ни конкурентоспособност, има риск от повишаване на безработицата и нов демографски срив“, посочи Румен Радев.

Президентът заяви, че още от началото на извънредното положение е настоявал за мерки, които да са ефективни и адекватни, да са навременни, достъпни и безвъзмездни. „Ако някои от мерките не бъдат приложени навреме, губят смисъл. Те трябва да са достъпни и да стигат до тези, които имат най-голяма нужда от тях. Сега се отпускат огромни финансови ресурси, но стигат ли те до най-нуждаещите се?“, попита държавният глава. Той допълни, че ако се предлагат кредити, а не помощ на засегнатите, държавата губи смисъла си като опора за гражданите в труден момент.

Запис от дискусията: 

Като положителен извод от кризата Радев посочи, че в „трудната ситуация нацията ни е показала, че може да се мобилизира и с общи усилия да се справи с предизвикателствата“. Кризата е изкарала на преден план „силата ни като общество и нашите добродетели“, добави той и благодари на „всички наши сънародници, които не се поддадоха на паника и вместо страх, проявиха здрав разум, солидарност и отговорност към другите“.

Румен Радев изтъкна и необходимостта от стратегически дебат не само за възстановяването на България, а и за по-амбициозната цел за социалното и икономическо възраждане на страната ни. Държавният глава посочи, че предстои да организира дебат именно по тази тема.

Участие в дискусията взе и вицепрезидентът Илияна Йотова, която призова за създаването на икономически и социален щаб за управление на кризата. „Кризата трябва да бъде управлявана, икономическите решения не трябва да се поставят в зависимост от дневната епидемиологична обстановка“, посочи Йотова. По думите ѝ България трябва да премине през два етапа. Първи – изолация и максимално ограничаване на разпространението на заразата и първи стъпки към стабилизация. Втори – съвземане, трайни мерки, възстановяване и подем. Илияна Йотова подчерта, че България няма ясен план за икономическо възстановяване и липсва елементарна хронограма как се излиза от кризата.

Вицепрезидентът посочи, че Националният икономически съвет към министъра на икономиката не е свикван нито веднъж в кризата, а последното му заседание е от септември миналата година. „Да не би икономически щаб да не се създава заради страха от осветяване на различни решения и нежеланието за прозрачност?“ – попита тя.

„Кризата не трябва да води до още по-голямо вторично обедняване, до задълбочаване на съществуващите неравенства в доходите“, посочи Илияна Йотова и цитира данни, според които България е на последните места в Европа. „Как кризата и липсващите социално-икономически мерки се отразяват на тези класации? Работещите бедни и възрастните хора ще бъдат най-засегнати“, отбеляза вицепрезидентът.

Икономистът от Австрийския институт за икономически изследвания Атанас Пеканов, който е част от Стратегическия съвет към президента, коментира, че за съжаление в България от години се следва идеологията на „малката държава“, което води до по-ниските социални плащания и липсата на подкрепа за гражданите в нормално време. В ситуации като сегашната, това от своя страна води до институционална немощ. Той даде пример с други държави, които са реагирали много по-бързо и всеобхватно с икономическите мерки за подпомагане на онези групи от обществото, които са загуби най-много от кризата заради COVID-19.

Пеканов критикува механизма, по който е била въведена мярката 60/40. „Какъв е стимулът на една фирма, която няма да работи за определено време, да продължи да плаща 40% от заплатата на своя служител, за да спести пари на бюджета? Или ако тя реши да не го прави, какъв е смисълът служителят да стои във фирмата, вместо да отиде на борсата, където го чакат така или иначе неговите пари, които му принадлежат, защото той ги е заплатил в системата чрез своите осигуровки?“, попита Пеканов. По думите му при един грешен дизайн на системата не можем да се учудваме, ако има малък интерес към нея. „Във Великобритания например се поемат 80 процента от заплатата, а работещите си стоят вкъщи. По този начин фирмата не е натоварена от факта, че е решила да задържи работника си и не доплаща нито цялата заплата, нито осигуровките, а той съответно също не бива наказван чрез сериозно понижаване на доходите. Почти цялата компенсация на загубите от липсата на икономическа активност в периода на карантина съответно се поема от държавата“, коментира икономистът.

Икономическият съветник на президента на КТ „Подкрепа“ и председател на „Солидарна България“ Ваня Григорова също критикува мярката. Тя посочи, че в резултат от мярката „60/40“ са изплатени 19 млн. лв. при заделен ресурс от 1 млрд. лв. За месец март е подпомогната заетостта на 52 397 лица, докато само официално безработните са над 100 000 души. Същевременно компании, получили подпомагане, дарявали средства. „Платихме даренията на олигарсите с обществени средства“, категорична беше тя, визирайки случая с футболния клуб „Лудогорец“ на Кирил Домусчиев.

В заключение президентът Радев посочи, че България се нуждае от нов стил на управление, който изключва „интимната близост между изпълнителната власт и едрия бизнес, каквато наблюдаваме в момента“. У нас има бизнес, който дебелее от крупни обществени поръчки, а „напоследък даже няма и обществени поръчки“. „Трябва ни такъв тип управление, който да не допуска еднолично харчене на колосален финансов ресурс, без санкция на парламента“, подчерта президентът и открои като пример изкуствения излишък в държавния бюджет, който се насочва от Министерския съвет там, където е угодно. Нужно е управление с ясни приоритети: благоденствието на българите и на отделния човек, просперитет на държавата, прозрачност, отчетност и отговорност, заяви Румен Радев. Президентът добави, че първата предпоставка да се случи всичко това е всички като общество да намалим прага на поносимост към своеволията на властта.

Солидарността не трябва да е само по време на криза, посочи Румен Радев и допълни, че без реформа в данъчната политика средствата за социалната и образователната сфера няма да бъдат достатъчни. Според държавния глава гражданите трябва да си поставят по-висока цел, не връщане към положението отпреди кризата, а по-висок темп на икономическо развитие и по-висок стандарт на живот.

„Кризата засили фокуса върху управленските приоритети и ценности. Бяха представени редица констатации защо има финансови средства и то в големи размери, но те не стигат до хората. Това е заложено преди кризата. Трябва изпълнителната власт в България да постигне баланс на приоритетите между инвестициите в инфраструктура, в крупни проекти и човешкия капитал“, подчерта още Румен Радев. По думите на президента от ключово значение е защо средствата не достигнат именно до най-засегнатите, най-слабите, пенсионерите, които и преди не са били във фокуса на управлението.

Според държавния глава все още няма баланс между здравни, социални и икономически мерки, но на фона на строгите ограничения беше отправен призив за останалите мерки да се почака, „за да не се счупи бюджета на държавата“. „Има хора, които не могат да чакат, защото те нямат никакви резерви. Това забавяне в началото намира отражение сега и трябва да се побърза“, посочи държавният глава и отново подчерта, че ако социалните, икономически и здравни аспекти на кризата не бъдат овладени, тя може да прерасне в политическа криза.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар