Какво предлага Радев?

Войната между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев не е тайна за никого. И докато лидерът на ГЕРБ и министър-председател държи юздите на изпълнителната и законодателната власт, а конкретните му действията могат, при добро желание и капацитет, да бъдат внимателно проследени и анализирани, то липсата на особени реални правомощия у държавния глава за преки действия в управлението на страната, логично ограничава и възможността за анализ на конкретните му позиции отвъд реториката.

Казано по-просто – докато Борисов, неговото мнозинство в парламента и неговият кабинет предлагат, пишат и прилагат законите, по които се движи страната, то с някои дребни изключения като налагането на вето, Радев е конституционно ограничен почти изцяло до ролята на страничен коментатор и коректив, макар и с цялата тежест на своя висок пост. Донякъде използвайки именно тази фактическа ситуация, Борисов и ГЕРБ често атакуват Радев с аргумента, че президентът не предлага нищо по същество, а просто води самоцелна война без конкретика и градивност.

Отговорът на въпроса доколко реториката взема превес над конкретиката в публичните послания на президента не е толкова елементарен. Вероятно до някаква степен критиките на Борисов и ГЕРБ имат основание, и има какво още да се желае от Радев и консултативните органи към президентството, в това число новата структура – т.нар. Стратегически съвет. Това важи както по отношение на практическия резултат от функционирането на този Съвет, какъвто не е действал при предишните президентски мандати, така и по отношение на комуникационната политика, водена от „Дондуков“ №2.

Същевременно не бива да се забравя онова, с което започнахме – Румен Радев и президентската институция, по силата на българската конституция, имат преди всичко представителни функции и могат най-вече… да говорят (Радев трудно може да бъде обвинен, че не използва максимално останалите си правомощия – той отдавна е президентът с най-много върнати закони за ново разглеждане, и направи опит, поне спрямо възможностите на разпоредбите на основния закон, да се намеси в избора на нов главен прокурор).

Противно на наложената в последното десетилетие от премиера Борисов доктрина за управление чрез интервюта и безконечни доминирани от него брифинги, а в последното време – чрез лайвстрийм от джипа му, в институционален смисъл „говоренето“ не може да се свежда до вицове и постове в социалните мрежи. Вместо това, поне когато се коментират посланията на най-висшите държавни институции, е добре да се наблюдават и анализират официалните форуми и събития, предлагащи институционална платформа за такива послания.

Лидерът на ГЕРБ трудно може да скрие своята вродена неприязън към подобни формати. Достатъчно добре известна е не само скуката, която го обзема скоропостижно на официални дискусии и кръгли маси, но дори отношението към висшия орган на държавата, в резултат на дебатите и сблъсъка на мнения в който би трябвало да се взимат решенията за развитието на страната – Народното събрание. Почти всяка поява на Борисов там е съпътствана от дълга и тягостна процедура, опити да бъде отложена и отменена чрез процедурни хватки, които няма смисъл да бъдат припомняни. Почти невъзможно е да се посочи и пример за вот на недоверие, при който Борисов е уважил парламента. Още преди десет години, по време на първия си мандат, настоящият премиер обобщи мнението си за парламента, като нарече депутатите безделници. Стилът му е друг и поне съдейки по успехите му по време на избори, вероятно в крайна сметка той е добре съобразен с желанията и настроенията и на обществото към „по-скучните“ официални дискусионни формати.

И все пак, когато критикуват държавния глава и искат да чуят от него повече конкретика, добре е поне съветниците на Борисов да се постараят да следят по-внимателно публичните форуми, организирани от Радев. Още през октомври 2018-та година той организира кръгла маса на тема: „Неравенства и бедност в България“, по време на която бяха очертани редица възможни алтернативи. В средата на май, в разгара на пандемията от новия опасен щам на коронавирус и успоредно с растящите критики, че критикува без да предлага нищо, президентството организира нова експерта дискусия под надслов „Социални и икономически измерения на кризата COVID-19. Европейският опит и България“.  Там част от екипа на Стратегическия съвет на Радев, както и други външни за Радев експерти, но поканени от него за участие, представиха своите идеи, обобщени подробно по-късно официално от „Дондуков“ №2.

Оценки и изводи – за подхода към COVID-19 и социално-икономическите мерки

Първата част на документа, изготвен на база на проведената кръгла маса, се отнася до анализ на свършеното от правителството.

„В първите два месеца след въвеждането на извънредното положение сериозни слабости бяха допуснати от гледна точка на планомерността и цялостния капацитет на държавното управление за управление на кризи. И до момента изпълнителната власт не е представила цялостен, подреден във времето план за възстановяване на относително нормално (при нови параметри) функциониране на икономиката, образованието, социалните дейности, културата и други сфери. Действията са хаотични и поставят обществото в ситуация на непредвидимост. За сравнение, приетият наскоро от италианското правителство пореден план е в обем от 500 страници, включва 260 точки и на практика всяка социална група намира място в него. Съществени недостатъци бележат управлението на кризата от самото начало от гледна точка на откритостта, обосноваността на вземаните решения, отчетността за предприеманите действия и реалните резултати от тях“, обобщават от президентството по отношение на подхода, като са цитирани имената на проф. Александър Маринов, проф. Николай Неновски, Ваня Григорова и доц. Атанас Славов.

Още по-тежки са критиките към предприетите социално-икономически мерки за компенсация на засегнатите от пандемията. Този кръг от въпроси, посочват от „Дондуков“ №2, са били засегнати в различни аспекти от всички участници, най-вече от проф. Духомир Минев, Ваня Григорова, Атанас Пеканов, Живко Георгиев и др.

„Влошават се икономическите очаквания зa България за следващите месеци и до края на годината. Предварителните прогнози на Министерството на финансите (при това в песимистичния сценарий) за спад само от 3% няма да се оправдаят. Резултатите ще бъдат значително по-негативни. Според Европейската комисия спадът ще е 7.2%, според Виенския икономически институт – 6.3 на сто. По данни на „Евростат“ през месец март спадът в търговията на дребно в България е с 18%. Всички данни сочат, че предстои трудна икономическа година. Лишени от обективни основания са категоричните прогнози на правителството, че безработицата няма да достигне 10% (или 500 хил. души) до края на годината – много вероятно е при продължаваща липса на адекватни мерки това равнище да бъде достигнато в близките месеци. Няма данни да се наблюдават и анализират от правителството важни измерения на кризата, като задлъжнялост на домакинствата и фирмите, фалити и др.

България е от страните с най-скромен ресурс, мобилизиран от държавата за икономическо и социално овладяване на последиците от кризата. Използваните до момента средства съставляват (по различни оценки) между 1,5 и 2% от БВП. Основната част от ресурса е насочен към една мярка (т.нар. 60/40). За сравнение обемът на отделените средства за подпомагане в условията на криза в Румъния е 4% от БВП. В допълнение, философията на разпределение на средствата показва, че българското правителство се интересува най-вече от фиска, донякъде от бизнеса и почти никак от положението на населението и домакинствата.

Очертаващите се тежки икономически щети за населението и бизнеса в България се обуславят от проблемите на бедността и неравенствата, по чийто показатели страната ни традиционно е „в челото” на всички европейски класации. През 2019 г. делът на хората, които са застрашени от бедност и социално изключване у нас е почти една трета. Това са 2 279 000 души. А в тежки материални лишения живее всеки пети българин.

В допълнение, в България да имаш работа не гарантира измъкване от бедност. По данни на Министерство на финансите (юли 2018 г.), три четвърти от българските работници получават под 1000 лв. брутна заплата или максимум 776 лв. разполагаеми доходи от труд. За да стане още по-ясна картината, над 25% са работещите получават възнаграждения до 450 лв. бруто.

Ниските нива на официално заплащане са видими и в условията на днешната криза, както личи от данните за изплатени компенсации по мярката 60/40. Средното брутно възнаграждение за изплатените от НОИ първи 9 транша (с допускане, че фирмите са кандидатствали за всички възможни работни дни) е 725 лв., а чисто – значително под 600 лв. на месец. И това се отнася за български компании, които могат да си позволят да доплащат 40% от възнагражденията и осигурителните вноски. Голяма част от фирмите въобще не могат или не искат да задържат работниците си.

Данните от досегашното прилагане на мярката 60/40 илюстрират и друг тежък български проблем: високите нива на сивата икономика и недекларирания труд в нея. Точните измерения на това бедствие за държавата и работниците трудно се изчислява, но анализ на НАП, цитиран от Европейската комисия, сочи, че 47% от работодателите и 58% от заетите са в някаква степен в сивия сектор. Това прави работниците неосигурени или слабо осигурени за риск от безработица и представлява една от причините част от тях да не се регистрират в бюрата по труда.

Българската социално-осигурителна система е слаба, поставени са твърде много изисквания за получаване на изключително ниски плащания, особено в областта на социалното подпомагане“, обобщават от екипа на Радев.

До края на първата част на документа подробно са обобщени критично приложените мерки от правителството и макар да са полезни, констатациите вероятно биха могли да минат в графата „критика без липса на алтернатива“. Следващите две части на документа обаче отиват отвъд констатациите и са разделени на две части – предложения за краткосрочни и дългосрочни мерки.

Какво всъщност предлага Радев?

Общата логика на предложенията, обобщени от президентството, е свързана с идеята за засилване на ролята и ефекта на държавната намеса“. В повече конкретика, предложенията за краткосрочни мерки изглеждат така:

1. Съществено увеличаване на общия размер на реално изплатените средства за икономически и социални мерки до минимум 3% от БВП, а при неблагоприятно развитие – чувствително повече.
2. Необходимите средства да бъдат осигурени чрез преструктуриране на редица дългосрочни публични разходи, чрез отлагане и разсрочване (но не и прекратяване) на определени големи проекти.
3. Планирано повишаване на държавните разходи за някои ключови сектори – здравеопазване, сигурност, социална система, вкл. с оглед неблагоприятен сценарий на евентуална втора вълна на епидемията.
4. Директна помощ за най-засегнатите сектори чрез опрощаване на данъци, грантове и др.
5. Таргетирана подкрепа за най-бедните домакинства, увеличаване на плащанията за безработица, както и техния размер и продължителност (класически автоматични стабилизатори, които действат за успокояване на всяка криза, защото насърчават покупателната способност, дори на хората останали без работа).
6. Увеличаване на допълнителните плащания за всички на първа линия – лекари, медицински сестри, полицаи, социални работници, служители в магазините и др.
7. Допълнителни икономически стимули към гражданите да не спестяват, а да потребяват.
8. Изплащане на компенсации на работници, чиято заетост е застрашена поради кризата с COVID-19, в размер на: 100% (при възнаграждение до 800 лв), 80% (при възнаграждение до 1500 лв) и 60% (при възнаграждение до 2500 лв).
9. Допълнителен отпуск за майки и други уязвими работници
10. Отлагане плащането на битови сметки
11. Увеличение на минималното обезщетение за безработица
12. Премахване на условието стандартното обезщетение за безработица да се получава само веднъж на 3 години
13. Безработни без право на обезщетение за безработица и самоосигуряващи се лица да получават по 500 лв. на месец
14. Прекратяване на задължението да се плащат общински наеми за срока на кризата
15. Премахване на бариерите пред достъпа до настоящите мерки, включително за микро- и малките предприятия

Конкретни стъпки бяха предложени с оглед достъпността и навременността на еднократната финансова помощ:

16. Да се премахнат различните условия за отпускане – ако е загубена работна заплата, помощта да се изплаща без други изисквания
17. Да се увеличи размера на помощта поне до размера на минималната работна заплата и да се съобрази с броя на членовете в семейството;
18. Да се намали срокът за реалното изплащане до минимум, в общия случай – да се изплаща веднага.
19. До голяма степен от аналогични промени се нуждае и подкрепата за самонаетите и малкия бизнес, особено що се отнася до облекчаване на изискванията за получаване на подкрепата.
20. Ако не могат съществено да се разхлабят изискванията, тогава да се предоставя подкрепата в различни варианти, например, да се предостави по-малък заем.

Радев и поканените от него експертите се обединяват около необходимостта от „спешно разработване, обществено обсъждане, приемане и прилагане на постпандемичен план за непосредствено съживяване на икономиката и останалите сектори на обществения живот“. Те призовават в него да бъдат отчетени предложенията на широк кръг синдикални, работодателски, професионални и неправителствени организации, отчитащи спецификата на различните сектори и браншове.

Отвън краткосрочните мерки, според Радев и обобщеното мнение на експертите, анализът на социалното и икономическото положение на българското общество в настоящия кризисен период показва „необходимостта от по-цялостно, стратегическо осмисляне на причините за последиците от кризата“.

„Няма да бъде вярно и няма да бъде справедливо да допуснем всички днешни и утрешни проблеми и беди на българското общество да бъдат приписани единствено на коронавируса. Епидемията просто оголи натрупвани с десетилетия проблеми и пороци, които са били прикривани и дори подхранвани от не едно правителство. Повечето от тях изискват мащабни, стратегически преобразувания на начина, по който се управлява българската държава и на нейните взаимоотношения с гражданското общество“, посочва държавният глава.

И обобщава предложенията така:

1. Да започне дебат за т.нар. „икономика на пауза“ и доколко тази концепция може да бъде приложена при следваща криза от подобен мащаб.
2. Да се наблегне на държавни инвестиции в дигитализация и образование.
3. Сериозна реконструкция в по-дългосрочен план на системата за социална защита, към каквато прибягват много страни с ниски и средни доходи. Необходимо е също значително повишаване на административния капацитет.

Реформа на данъчния модел

Екипът на президента извежда пред скоби и поставения по време на дискусията въпрос за реконструкция на данъчната ни система, при което „в дълбочина и на базата на сериозни аргументи“ да се разгледат въпроси, като:

1. Премахване на максималния осигурителен праг
2. Въвеждане на необлагаем минимален доход, равен на минималната работна заплата (като мярка за дългосрочно и устойчиво излизане от бедността, причинена и влошена от коронавируса).
3. Намаляване на ДДС на 9% за стоки от първа необходимост като храна, вода, лекарства.

Според държавния глава, кризата ясно е показала необходимостта от решителни реформи, като отваря и редица възможности. „Необходим е истински дебат за данъчната политика, защото обществената солидарност трябва да бъде постоянен ангажимент, а не само по време на криза. Без реформа в данъчния модел, ще продължаваме да опитваме с недостатъчни средства да развиваме публичните услуги, но без необходимото качество. Към обществото ни ще продължава да тежи огромният морален дълг към българските пенсионери“, обобщава Радев.