В категории:Общество

Първият ден на Великата Отечествена – в архивни кадри

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната

Хитлеристки бомби се сипят над съветската земя – 22 юни 1941 г. Снимка: РИА „Новости”

Около 4 часа на 22 юни 1941 г. армията на нацистка Германия прегазва границата на Съветския съюз и нахлува на негова територия. Хитлеристката авиация подлага на жестоки бомбардировки Житомир, Киев, Минск, Каунас, Севастопол и много други съветски градове.

В своя подборка от малко известни снимки от първия ден на Великата Отечествена в. „Известия” припомня онова гранично време между отишлия си мир и връхлетялата война.

В ранни зори на Червения площад в Москва цари пълен покой. Още никой не знае, че е започнала страшна война. Но много скоро Политбюро на управляващата Всеруска комунистическа партия (болшевики) е известено за случващото се и се събира по спешност, за да вземе решения за мерките за отблъскване на агресията.

На зазоряване на 22 юни 1941 г. на Червения площад всичко е спокойно. Все още само Политбюро е известено какво е започнало. Снимка: РИА „Новости”

Наред с другото се обсъжда и обръщение към народа, което да се прочете по радиото. Всички са убедени, че това ще бъде направено от вожда Йосиф Сталин, като той призове народа да се вдигне за защита на родината.

Сталин обаче отказва, мотивирайки се, че обстановката още не е ясна от политическа гледна точка, и настоява обръщението да бъде направено от комисаря по външните работи Молотов.

Докато в Кремъл умуват, жителите на Москва още продължават мирния си живот. Питомците на детски градини и летни занимални към начални училища се разхождат спокойно из града с учителките си, които ги водят по басейни и физкултурни занимания.

Сутринта на 22 юни 1941 г. московчанчетата още спокойно отиват с учителките си към градски басейни и физкултурни площадки. Снимка: РИА „Новости”

Молотов чете обръщението в 12.15 ч., като преди това по радиото неколкократно е отправен анонс към гражданите да очакват важно правителствено съобщение. Хората се събират край радиоточките по предприятия и по улици. Мнозина ридаят, слушайки Молотов. Последните му думи са: „Нашето дело е право. Врагът ще бъде разбит. Победата ще е наша”.

Радиогласът, от който през предстоящите четири години жестока война съветските граждани ще научават новините от фронта и от който ще бъдат вдъхновявани за всеотдайни сражения и трудови усилия, е на легендарния говорител Юрий Левитан. Хитлер го смятал за един от най-омразните си врагове.

Юрий Левитан е легендарният глас на „Софинформбюро“, който през цялата война известява за обстановката на фронта и зарежда хората с вяра в победата. Снимка: РИА „Новости”

Във военните комисариати още на 22 юни започват да се трупат опашки от доброволци, желаещи за се запишат в Червената армия, за да бранят родината си.

Желаещи да се запишат като доброволци от първия ден на войната обсаждат военните комисариати. Снимка: РИА „Новости”

В народното опълчение се записват и много жени. При отбраната на Москва по-късно женското участие се оказва решаващо за много дейности, включително и за нощните дежурства на ПВО по покривите на столицата – за наблюдение на небето и навременно предупреждение за идещи вражески самолети.

Много жени се записват в народното опълчение. Снимка: РИА „Новости”

Още след първите германски бомбардировки от много села в западните части на Съветския съюз тръгват колони с бежанци, предимно жени и деца, опитващи се да спасят и домашните си животни.

Майка бяга с децата си, покъщнината и домашните животни от родното село, атакувано от немците. Снимка: РИА „Новости”

Не само медици, но и колхозници се хвърлят да помагат на първите ранени в сражения съветски бойци.

Медици и колхозници заедно се грижат за първите ранени съветски бойци. Снимка: РИА „Новости”

Ожесточени боеве се водят още в първия ден на войната в тогавашната Молдовска съветска република.

Ожесточени боеве се водят още в първия ден на войната в Молдавия. Снимка: РИА „Новости”

На 23 юни е обявена обща мобилизация. За първите 8 дни на войната призовки за армията получават над 5 милиона души.

Над 5 милиона души са мобилизирани в първите 8 дни на войната. Снимка: РИА „Новости”

Първите влакови композиции потеглят към фронта с песни и танци – бойците искрено вярват, че бързо и лесно ще разбият врага. Още никой не подозира какви неимоверни жертви и усилия ще изисква започналата война.

Бойците от първите военни ешелони потеглят към фронта с песни и танци – още не знаят колко жестока и дълга ще е войната. Снимка: РИА „Новости”

Дежурствата на ПВО по покривите на Москва започват още на 22 юни вечерта, когато небето над града започва постоянно да се осветява от прожектори. Първата хитлеристка бомбардировка над съветската столица е осъществена месец по-късно. Зенитната артилерия и изтребителите на съветската ПВО свалят 22 хитлеристки самолета над Москва.

Противовъздушните дежурства по покривите на Москва и осветяването на небето с прожектори започва още вечерта на 22 юни 1941 г. Снимка: РИА „Новости”

На 24 юни във вестник „Известия” е публикувано стихотворението на Василий Лебедев-Кумач „Свещена война”. Прочита го ръководителят на известния ансамбъл за песни и танци на Червената армия – Александър Александров. И още същия ден написва музика към текста. Така се ражда легендарната песен, известна и с първата си строфа – „Вставай, страна огромная…”

За първи път тя е изпълнена от ансамбъла на 26 юни – при изпращането на поредните военни ешелони към фронта от Белоруската гара в Москва. Ансамбълът е строен и пее направо на перона. Песента има огромна зареждаща сила и веднага става емблема на Великата Отечествена война. Много ветерани нееднократно са споделяли през годините, че тя им е давала много силен импулс в битките. Самият композитор Александров я е сравнявал с мощно оръжие.

И до днес тя не оставя никого равнодушен, съхранявайки жива паметта за онези 27 милиона съветски хора, дали живота си, за да надвият чудовището на нацизма и да върнат на човечеството мира.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар