Истини и митове за гибелта на Юрий Гагарин

Изминаха 50 години от катастрофата, погубила първия човек, летял в Космоса. На 27 март 1968 г. Гагарин загива заедно с опитния летец и герой на СССР Владмир Серьогин по време на тренировъчен полет с МИГ-15. И до днес няма категоричен отговор каква е причината самолетът за по-малко от минута да се срине от небето и да се забие в земята със скорост от 750 км/ч, а от пилотите да не остане почти нищо. Но версии не липсват. Най-нашумялата напоследък е на космонавта Алексей Леонов, който приписва вината за катастрофата на друг самолет, прелетял прекалено близо

Юрий Гагарин. Снимка: РИА
Юрий Гагарин. Снимка: РИА

„Аргументы и факты“

През април 1961 г. СССР се сдобива с „оръжие”, което надминава по силата на въздействието си всички ядрени арсенали, взети заедно. Първият космонавт на Земята Юрий Гагарин, обикновено съветско момче с ослепителна усмивка, моментално става любимец на планетата. Него го обожават, искат да се срещат с него дори и на-върлите противници на съветския строй. Със самата си поява той е в състояние да направи за засилване на позициите на СССР в една или друга страна повече, отколкото цяла кохорта от дипломати за няколко години.

Целувка от Джина Лолобриджида за Юрий Гагарин. Снимка: Комсомольская правда
Целувка от Джина Лолобриджида за Юрий Гагарин. Снимка: Комсомольская правда

Ръцете тъгуват за щурвала

Самият Гагарин с времето започва да се отегчава от стоварилото му се обществено натоварване. Той се връща към тренировките, готви се за нов космически полет.

През 1967 г. Гагарин става дубльор на Владимир Комаров по време на полета на космическия кораб „Союз -1”. При завръщането на земята при неизрядно реагирала парашутна система Комаров загива.

Юрий Гагарин и Владимир Комаров. Снимка: РИА
Юрий Гагарин и Владимир Комаров. Снимка: РИА

Още преди тази трагедия сред съветското ръководство се чуват предложения – дали не е добре Гагарин, който вече е станал извънредно важна за СССР личност, да се прехвърли на по-безопасна работа?

Юрий Алексеевич, който по онова време вече е командир на отряда на съветските космонавти и заместник-началник на Центъра по подготовка на космонавти, рязко се опълчва срещу това. И намира подкрепа в лицето на генерал Николай Каманин, помощник на главнокомандващия ВВС по космическите въпроси.

Юрий Гагарин е комадир на отряда на съветските космонавти. Снимка: aftershok
Юрий Гагарин е командир на отряда на съветските космонавти. Снимка: aftershok

Каманин е знаменит летец, герой на Съветския съюз. Той е обезпокоен, че офицерите, влизащи в отряда на космонавтите, не трупат практика с полети, поради което губят опита си на пилоти.

За поддържане на формата още през 1962 г. е създадена смесена авиационна ескадрила, чийто командир става много опитният летец-изпитател и герой на Съветския Съюз Владимир Серьогин.

И генерал Каманин, и космонавтите смятат, че това не е достатъчно. През 1967 г. въз основа на ескадрилата на Серьогин е създаден отделен изпитателен тренировъчен полк. Целта му е да се съсредоточи върху решаването на цял спектър задачи, свързани с отряда на космонавтите – от учебните полети за прост и сложен пилотаж до скоковете с парашути и заданията в условията на кратка безтегловност.

„Тази година Гагарин и Титов много ще летят”

От дневника на генерал Каманин: „8 февруари. В различно време, но по един и същи повод идваха Гагарин и Титов (Герман Титов е вторият човек, летял в Космоса – б.р.). И двамата докладваха, че се готвят на 19 февруари да защитят дипломните си работи в Академията „Жуковски”. Тази година Гагарин и Титов ще летят много. Гагарин ще се възстанови като летец първи клас и ще се заеме с ръководството на летателно-космическата подготовка в Центъра за подготовка на космонавтите, а Титов ще приключва оформянето си като летец-изпитател и кандидат за изпитания на орбиталния самолет на Микоян”.

На 17 февруари 1968 г. Юрий Гагарин и Герман Титов действително с отличие защитават дипломните си работи в Академията (за пилоти – б.р.) „Жуковски”. След това Гагарин се посвещава на възстановяване на летателните си навици – нещо, за което, както свидетелстват приятелите му, отдавна мечтаел.

Първият космонавт преминава пилотната практика на самолета МИГ-15 УТИ (учебно-тренировъчен изтребител с двойно управление – б.р. „АиФ”). Към края на март 1968 г. Гагарин практически е завършил програмата на полетите с инструктор.

На такъв учебен МИГ-15 УТИ Гагарин извършва тренировъчните полети. С такава машина е и катастрофата, в която загиват заедно със Серьогин. Снимка: РИА
На такъв учебен МИГ-15 УТИ Гагарин извършва тренировъчните полети. С такава машина е и катастрофата, в която загиват заедно със Серьогин. Снимка: РИА

От дневника на Николай Каманин: „26 март. След заседанието на Държавната комисия генерал Кузнецов (началник на Центъра за подготовка на космонавтите през 1963-1972 г. – б.р. „АиФ”) ми докладва, че утре е предвидено да се пусне Гагарин за самостоятелен полет на самолет МИГ-17. Кузнецов ме помоли той лично да провери подготвеността на Гагарин за самостоятелен полет на самолет МИГ-17. Аз забраних съвместен полет на Гагарин с Кузнецов, като директно заявих на последния, че той отдавна е загубил навиците на летец-инструктор. Разреших на командващия полка В. С. Серьогин да провери утре техниката на пилотиране на Гагарин, а на генерал Кузнецов наредих лично да провери как е организирано пускането на Гагарин за полет, да направи анализ и да ми докладва за въздушната обстановка и за метеорологичните условия. Правото за разрешаване на самостоятелно излитане на Гагарин аз оставих за себе си.”

Изчезнали

Ето така се стига до 27 март, когато на Гагарин му предстои още един полет с инструктор, в чиято роля влиза командирът на „космическия” авиополк Владимир Серьогин.  Ако полетът премине без забележки, е предвидено на Юрий Алексеевич да се разрешат самостоятелни полети.

Владимир Серьогин (вляво) е бил определен за инструктор на Гагарин. На десния кадър първият космонавт се настанява като пилот в кабината на МИГ-15 УТИ. Снимка: Авиогоризонт
Владимир Серьогин (вляво) е бил определен за инструктор на Гагарин. На десния кадър първият космонавт се настанява като пилот в кабината на МИГ-15 УТИ. Снимка: Авиогоризонт

Сутринта на 27 март Каманин според собствените му спомени е бил ядосан – заради заетост в Москва той не успява да пристигне на подмосковното летище „Чкаловски”, за да поздрави лично Гагарин за завършването на програмата полети с инструктор и да му разреши самостоятелен полет. За Николай Петрович Каманин, който се отнася към Гагарин като към син, това е било много важно. Но войнската дисциплина за него е над всичко.

В 10:18 ч. Гагарин и Серьогин излитат на учебния самолет МИГ-15 УТИ. Времето в онзи ден не е идеално, но не е представлявала никаква трудност за опитни летци.

Заданието също не е било трудно. За работата им в пилотската зона са били предвидени 20 минути, но още в 10:32 Гагарин съобщава на земята за изпълнение на заданието и иска разрешение да се връщат към базата.

Оттук-нататък самолетът на Гагарин и Серьогин повече не излиза на връзка.

Катастрофата край село Новосьолово

В 10:50 ч. на Каманин е докладвано: „Връзката със самолета на Гагарин е прекъсната, след 10 минути ще свърши горивото на самолета”.

Ясно е, че е станало нещо сериозно. Но генералите разчитат, че Гагарин и изключително опитният Серьогин ще се справят със ситуацията. В краен случай ще се стигне до катапултиране.

На летището „Чкаловски” започват да се събират висши чинове на ВВС. В района Киржач-Покров-източни покрайнини на Москва самолети и вертолети започват операция по издирване.

В 14:50 командирът на вертолет Ми-4 майор Замичкин докладва: „Открих останки от самолета на Гагарин на 64 километра от летището „Чкаловски” и на 3 километра от село Новосьолово”.

До мястото се налага да се стигне през преспи от сняг.

От дневника на генерал Каманин: „Самолетът е паднал в гъста гора, скоростта в момента на удара в земята е била 700-800 километра в час. Двигателят и предната кабина са се забили в земята на 6-7 метра. Крилете, опашната част, резервоарите и кабините са се разрушили на много дребни частици, които са разпилени върху площ от 200 на 100 метра. Много части от самолета, парашутите, дрехите на пилотите намерихме върху високите клони на дърветата. След известно време открихме парче от горна челюст с един златен и един стоманен зъб. Лекарите докладваха, че това е челюстта на Серьогин. Признаци за гибелта на Гагарин нямаше, но и надеждата той да се е спасил катастрофално падаше”.

„Съмнения повече нямаше: Гагарин е загинал”

От Москва висшето съветско ръководство изисква отговор – какво е станало с Гагарин? За мнозинството от онези, които са на мястото на падането на МИГ-а, не са останали съмнения, че първият космонавт на Земята вече не е между живите. Но Каманин решава да чака стопроцентово потвърждение.

То е открито на 28 март. От дневника на генерал Каманин: „Около осем часа сутринта генерал Кутахов и аз почти едновременно забелязахме върху една от брезите, на височина 10-12 метра, парче някакъв плат. Оказа се, че това е част от якето на Гагарин. В нагръдния джоб намерихме купон за закуска на името на Юрий Алексеевич Гагарин. Съмнения повече нямаше. Гагарин е загинал”.

Военните събират онова, което е останало от Гагарин и Серьогин. Същата вечер в Москва е извършено кремиране на останките. Сутринта на 29 март започва поклонение пред загиналите в Червенознаменната зала на Централния дом на Съветската армия.

Поклонението пред урните с праха на Гагарин и Серьогин. Снимка: РИА
Поклонението пред урните с праха на Гагарин и Серьогин. Снимка: РИА

На 30 март 1968 г. при огромно струпване на народ урните с праха на Юрий Гагарин и на Владимир Серьогин са погребани в ниша на Кремълската стена. Тридневният траур, обявен в страната, за първи път в историята на СССР не е свързан с кончината на представител на висшето ръководство.

Не е враждувал с властта, не е лежал в лудницата

Светът осиротява – загубата на Гагарин е за цялото човечество. Разбира се, възниква въпросът: как е могло да се случи това?

Тъй като много материали, свързани с разследването на гибелта на Гагарин и Серьогин, в съветски времена са били засекретени, раждат се немалко конспиративни теории. Някои твърдят, че първият космонавт изразявал недоволство от съветската власт и бил „нарочно отстранен”. Друга хипотеза гласи, че катастрофата била инсценирана, а самия Гагарин заради неблагонадеждност за дълги години бил затворен в лудница, в която и умрял.

Впрочем, публикуваните дневници на генерал Каманин свидетелстват, че Гагарин действително понякога си е позволявал неща, които не са се връзвали със светлия облик на първия съветски покорител на космоса, но към политиката това не е имало ни най-малко отношение. Освен това на фона на другите си колеги от отряда на космонавтите Юрий Алексеевич бил направо ангел. На Каманин му се е налагало да отчислява от отряда някои заради систематично нарушаване на дисциплината, а кариерата на един от космонавтите, вече летял в орбита, направо е приключила заради пиянство.

Гагарин не е създавал подобни проблеми и в перспектива него са го гласели за началник на Центъра за подготовка на космонавти.

Фаталният балон-сонда: официалната версия за катастрофата

Какво все пак е станало не както трябва в онзи фатален полет?

Анализът на отпечатъците от стрелките на часовника в кабината и на ръчния часовник на Гагарин показва, че катастрофата е станала около 50-70 секунди след последната връзка. Експертите по съдебна медицина, изследвали тъканите от загиналите, стигат до извода, че в кръвта им не е имало странични вещества. Огледът на кабината също позволява да се направи извод, че екипажът до последните си мигове е бил в работно състояние, опитвайки се да спаси самолета. Отказ или неизправност в техниката също не са установени.

През 2011 г. са публикувани материалите от разследването, пазени в архива на президента на Руската федерация. В тях няма сензация. Най-вероятна причина за катастрофата е рязка маневра за отклоняване от метеорологичния балон-сонда, който внезапно изниква на пътя на самолета на Гагарин и Серьогин.

Рязката маневра предизвиква последвалото влизане на самолета в критически режим на полета и падане. Самолетът започва да се движи в неуправляема бърза спирала и той прави 3-5 завъртания около оста си. При това екипажът изпитва 10-11-кратни претоварвания, но не престава да се бори.

Опитни летци смятат, че в тази ситуация Гагарин и Серьогин са направили максимално възможното. За да се спасят, не са им достигнали 200-300 метра височина.

Мемориалът на мястото на гибелта на Гагарин и Серьогин. Снимка: LiveJournal
Мемориалът на мястото на гибелта на Гагарин и Серьогин. Снимка: LiveJournal

„Несанкционираният полет”: версията на космонавта Леонов

Първият космонавт, излязъл в открития космос – Алексей Леонов, има своя гледна точка. В интервю пред „Аргументи и факти” през 2013 г. той казва: „В онзи ден в същия район тренировъчни полети извършвахме не само ние, космонавтите, но вървеше и изпитание на самолета Су-15, осъществявано от Летателно-изследователския институт (ЛИИ) на министерството на авиационната промишленост. Имаше разграничаване: нашите полети бяха на височина до 10  хиляди метра, а техните – по-високо. Но самолетът Су-15 нарушава режима на полета, спуска се под облаците на височина около 450 метра над земята. В този момент са го видели много местни хора от селото. Той лети известно време на тази височина, после включва форсажа и отива на нивото на своя ешелон, там, където е трябвало да бъде. При това сред облаците той преминава съвсем близо от Юрий Гагарин,който се е намирал на 4200 метра. Су-15 е летял със свърхзвукова скорост и завихреният от него въздушен поток е вкарал самолета на Гагарин в дълбока спирала. В резултат самолетът на Гагарин преминава разстоянието от 4200 метра до нула, до момента на удара в земята, за 55 секунди.”

Леонов отива и по-нататък, отбелязвайки, че неговата версия вече не е версия, а доказан факт: „Когато от катастрофата изминаха 45 години, аз се обърнах към президента Владимир Путин с молба да отворя засекретения пакет. Президентът разреши. Онова, което доказвах по-рано – че причина за гибелта на самолета на Гагарин е станал страничен и несанкциониран самолет – сега е потвърдено”.

В интервю пред РИА „Новости” Леонов заявява, че му е известно и името на пилота на Су-15: „На мен ми дадоха възможност да обявя за истинската причина при условие, че няма да споменавам името на летеца, който сега е над 80-годишен и здравословното му състояние е доста тежко. Дадох дума, че няма да го назова”.

Космонавтът Алексей Леонов днес. Снимка: РИА
Космонавтът Алексей Леонов днес. Снимка: РИА

Опровержението на експерта Миронов

Но версията на Леонов има сериозен противник – Арсений Дмитриевич Миронов, един от най-старите специалисти от ЛИИ „Громов”. Миронов е влизал в комисията по разследване на катастрофата на самолета на Гагарин и Серьогин. През декември 2017 г. той отбеляза своята 100-годишнина. Няколко месеца преди юбилея си той се обърна чрез „Комсомолска правда” с открито писмо до Алексей Леонов.

„Вие „уточнявате”, че самолетът Су-15 е бил пилотиран от летец от Летателно-изследователския институт „М. М. Громов”. Изглежда от „хуманни” съображения вие досега така и не се назовали фамилията на летеца. Но огромната вина за гибелта на първия космонавт на планетата стоварвате върху ЛИИ!” – пише Миронов. По-нататък експертът привежда факти, които опровергават версията на Леонов.

„Установил съм, че на 27 март 1968 г. в ЛИИ са проведени два полета на самолети Су-15. С първия лети заслужилия летец-изпитател Аркадий Павлович Богородский. Той осъществява полет за изпитание на двигателя на височина 18 000 метра. Излита в само 9 часа и 45 минути, каца в 10 часа и 24 минути. Заради голямата височина на полета и възможността от разхерметизация на кабината в случай на спиране на двигателя, летецът е бил облечен в скафандър, съществено затрудняващ движенията на летеца и не пораждащ желание за отклоняване от заданието.

Полетът на на втория самолет е изпълнен от заслужилия летец-изпитател и герой на Съветския съюз Александър Александрович Шчербаков на височина 14 000 метра. Той излита в 11 ч. и 20 мин., тоест вече след падането на самолета МИГ-15 УТИ.

Анализът на хронометъра показва, че Богордски вече е бил кацнал, когато Гагарин едва е набирал височина. Шчербаков излита много по-късно от катастрофата със самолета МИГ-15 УТИ. Така че и двата полета на Су-15 по принцип не са могли да попречат на полета на МИГ-15 УТИ”.

Според Милонов версията на Леонов е била разглеждана и по-рано и е била опровергана именно въз основа на материалите, предоставени от ЛИИ „Громов”. Което все пак не пречи на космонавта да я излага в статии и книги.

Арсений Дмитриевич Миронов смята, че версията с балона-сонда просто е устройвала всички. А за първопричина за трагедията специалистът смята недостатъците в организацията на полетите на летище „Чкаловски” и в самия „космически” авиополк. Тези недостатъци наистина биха могли да доведат до опасно приближаване, но не със Су-15 а с още един МИГ-15 УТШ, излетял от летището „Чкаловски”.

Оренбургският отшелник

Свое разследване през 1968 г. прави и Комитетът за държавна сигурност (КГБ). Чекистите се интересуват дали Гагарин и Серьогин са могли да станат жертви на планирана диверсия. Както става често, установяват цяла поредица от дребни нарушения, които не е трябвало да бъдат допускани на обект със специален режим. Но никакви злонамерени действия спрямо Гагарин не са установени.

Има и народна версия, която гласи, че Юрий Алексеевич всъщност не е загинал на 27 март 1968 г. Уморен от почести и слава, той просто бил зажаднял за покой и затова инсценирал смъртта си. След което заминал за Оренбургска област, където изживял дълъг-дълъг живот в забравено от бога селце, под чуждо име, радвайки се на лова и риболова.

Няма как, народът винаги съчинява легенди за любимите си герои. Гагарин не прави изключение.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар