В категории:Европа / Свят

Дижон – територия за „републиканско отвоюване”?

Какво показаха последните сблъсъци между чеченската и магребската общности в този френски град

Гледка от улица в Дижон по време на сблъсъците. Снимка: FL24.net

Еусебио Вал, кореспондент в Париж, La Vanguardia

Франция живее в постоянно противоречие. Гордее се със своята силна централизирана държава и със своите републикански ценности, теоретично спойващи нейното многообразие. Но фактите показват, че това е страна, в която различните общности са в непрестанно напрежение помежду си. Това са все повече увеличаващи се пукнатини, а държавата често е неспособна да наложи авторитета си в десетките проблематични квартали, обитавани от милиони хора.

Последните събития в Дижон, който стана сцена на сблъсъци между граждани с чеченски и магребски произход в течение на четири нощи, отново натиснаха познатата аларма. Полицията или отсъстваше, или бездействаше, което предизвика възмущението на много жители на града. За да се успокоят духовете, вчера (на 19 юни – б. пр.) беше проведена показна акция с проверки и претърсвания при участието на 140 агенти. Целта беше да се издирват укрити оръжия, муниции и дрога. Полицаите не влизаха по жилищата, но правеха огледи на общите помещения като гаражи, мазета и стълбища. Пресата беше поканена да наблюдава началото на тези действия, от което стана още по-ясно, че всичко е медийно шоу. Префектът на департамента Бернар Шмец обясни, че това е „операция за възстановяване на спокойствието и за убеждаване на населението, че държавата не го е изоставила”.

Събитията в Дижон сега бяха отприщени от банален епизод – от агресията срещу един чеченски тийнейджър в заведение, където се пуши наргиле. Реакцията на чеченската общност беше непропорционална. Извършени бяха няколко сплашващи, яростни, отмъстителни нападения с коли, хвърчащи с бясна скорост. Предизвикани бяха разрушения. В социалните мрежи се появиха кадри на лица, стрелящи с оръжия, които приличат на пушки и автомати. Не е ясно дали във всичко това беше намесен спор за трафик на дрога или за контрол над територията. Чеченците отричат да е имало такива неща. Шестима от тях бяха арестувани, двама от тази група вече са пуснати.

От години политици и социолози предупреждават за рисковете, които крие френската мозайка и опасното ѝ ерозиране. Жером Фурке от демоскопския институт Ifop публикува в началото на 2019 г. една силно въздействаща статия със заглавието „Френският архипелаг”. Според Фурке страната все повече заприличва на архипелаг – с общество, в което фрагментацията между общностите се засилва. Авторът използва метафори, с които обрисува едно голямо противоречие – Франция уж се стреми да бъде страна с взаимосвързани и преливащи един в друг слоеве, но всъщност тези слоеве са все по-разделени и влизат във все по-обострени и неразрешими конфликти помежду си.

Във Франция много се говори за общностното развитие като за проклето понятие, като за синоним на дезинтегриращ плурализъм, а също и на сепаратизъм, на разцепление, което отдалечава преди всичко мюсюлманската общност от базисни принципи на Френската република, като лаицизма, демокрацията, правовата държава, равенството между половете.

Подалият оставка кмет на Лион, бившият социалист Жерар Колом, който бе първият вътрешен министър, след като Еманюел Макрон стана президент, оставайки министър до октомври 2018 г., заяви при напускането си и на кметския си пост: „Ситуацията е много влошена. Днес онова, което доминира, е „законът на по-силния”, на наркотрафикантите, на радикалните ислямисти, заели мястото на републиката”.

Управляващата френска бюрокрация е измислила един любопитен евфемизъм, с който нарича териториите извън контрол – „квартали за републиканско отвоюване”. Те са обект на специално внимание, както от социална, така и от полицейска гледна точка. Списъкът им се увеличава. В момента в него влизат 65 такива квартали. Засега там липсват Гресий от Дижон, както и Мел от съседната община Генов – местата, в които се разиграха последните сблъсъци. Не е изключено скоро да ги включат.

Такива квартали за „отвоюване” има във всички големи градове начело с района на Париж. Има ги и от Лил, край белгийската граница, до средиземноморската Марсилия, от елзаския Страсбург до окситанската Тулуза. Не е изключение Лазурният бряг (Ница), нито подножието на Алпите (Гренобъл), нито голямото пристанище Хавр до Ла Манша.

Наблюдаваната от години криза в обществения ред и изблиците на насилие стават любима дъвка в реториката на десницата и крайната десница. „Макрон вече няма право да говори за републикански ред. Той е президент на безредието,” заяви пред „Фигаро” Бруно Ретельо, ръководител на групата на партията „Републиканците” (бившите голисти) в Сената. „Вече не знаем къде сме – в Далечния изток или в Багдад, в „Портокал с часовников механизъм” или в „Лудия Макс”,” на свой ред се гневи Марин льо Пен, лидер на крайнодясната партия Национален съюз.

Фрактурите носят политически бонуси, които обаче са мимолетни, а заплахата е от още по-голямо разцепване на страната.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар