В категории:Близкият изток / Свят

Палестина ще иска санкции за Израел, ако започне анексия

Посланик Ахмед Ал-Мадбух разказва за палестинската реакция срещу залегналия в програмата на новото правителство на Бенямин Нетаняху план, нарушаващ международното право и резолюциите на ООН. Междувременно се разрастват протестите заради убийството от израелски военни на „палестинския Джордж Флойд” – младия аутист Ияд Ал-Халлак

Масова съвместна демонстрация на палестинци и евреи на площад „Рабин“ в Тел Авив против плановете на правителството на Нетаняху за анексия на палестински земи. Снимка: 972mag.com

На фона на многото „горещи точки” из днешния все по-неспокоен свят, нова ескалация бележи и влезлият вече в осмото си десетилетие палестинско-израелски конфликт. За нея допринасят предизвикателните планове за анексиране на палестински територии, включени в програмата на новото израелско правителство и влизащи в разрез с международното право и резолюциите на ООН.

Кипят и протести заради несекващите посегателства на израелската армия и силите за сигурност срещу палестинци. „Заради безпощадните действия на окупацията Палестина не може да диша вече 72 години,” казва  посланикът на Държавата Палестина и доайен на дипломатическия корпус в България Н. Пр. Ахмед Ал-Мадбух, с когото разговаряхме по всички тези проблеми.

Н. Пр. Ахмед Ал-Мадбух, посланик на Държавата Палестина у нас. Снимка: Палестинско посолство

– Ваше Превъзходителство, очевидно е, че допълнителен детонатор за и без това сложния и невралгичен палестинско-израелски казус става включеният сега в програмата на новото израелско правителство план за анексиране на части от палестинските територии на Западния бряг на река Йордан. Може ли да обясните подробностите?

– Когато беше сформирано новото израелско правителство на премиера Бенямин Нетаняху и то обяви програмата си, се видя, че тя съдържа точка за анексиране на части от окупираните палестински територии на Западния бряг на река Йордан. Тези части са следните: поречието на река Йордан, където са най-плодородните земи, северната част от крайбрежието на Мъртво море и земите, върху които са построени заселнически колонии. Това общо представлява над 30% от територията на окупирания Западен бряг.

В случай, че тази анексия бъде осъществена, това ще ликвидира мирния процес и възможността за уреждане на палестинско-израелския конфликт въз основа на прилагане на принципа на две държави.

Анексията е в разрез с международното право. Тя е и нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност и на Общото събрание на ООН, отнасящи се до палестинско-израелския конфликт. Анексията също така е нарушение на подписаните споразумения между Палестина и Израел, както и на постигнатите договорености между Палестина и САЩ. Защото тези подписани документи изключват предприемането на каквито и да е едностранни актове. А анексията сама по себе си е едностранен акт.

Тази илюстрация с 4 карти, показващи как палестинците са губили земите си (в зелен цвят) от 1947 г. до днес, е публикувана на сайта на GUE/NGL (Европейска обединена левица/ Северна зелена левица).

Също така анексията е нарушение на духа и буквата на Четвъртата Женевска конвенция от 1949-та, която забранява на държавата окупатор да извършва каквито и да било демографски, географски и всякакви други промени на окупираната от нея територия.

Затова веднага, щом израелското правителство публикува тази програма, ние заявихме, че вече не се смятаме задължени да отчитаме постигнатите и подписаните между нас и Израел споразумения и договорености. Както и договореностите със Съединените щати, тъй като настоящата администрация на САЩ подкрепя курса на израелското правителство към анексия.

Поради тези причини ние прекратихме всякакви контакти и взаимодействие с израелското правителство и с неговите институции, включително координацията в сферата на сигурността. Също така прекъснахме и контактите си с американската страна, включително и контактите с ЦРУ. Няма как да се допусне компромис по извършването на анексии и узурпирането на правата на палестинския народ.

Нека оттук нататък Израел да си поеме отговорността на държава окупатор по отношение на мерките за сигурност. Да напомня – по досегашните договорености палестинската страна се беше ангажирала да гарантира, че сигурността на Израел няма да бъде застрашавана на окупираните палестински територии. Но след като израелската страна е на прага на нарушаването на тези договорености чрез планираната анексия, нека окупаторът да не разчита повече на окупираните да се грижат за него.

Същевременно обаче Държавата Палестина декларира, че продължава да спазва всякакви други договори, конвенции, двустранни споразумения, които е подписала с други страни, както и да следва стриктно международното право.

Напрежението се вдига сега по вина на израелската страна, плановете ѝ за анексия няма как да не предизвикват протести в целия регион. Йордания дори предупреди за риска от въоръжена конфронтация, ако Израел наруши вече подписани споразумения.

Именно затова – за да не се стигне до опасна ескалация на обстановката, ние призоваваме държавите в света и особено Европейския съюз да заемат категорична позиция против курса на израелското правителство към анексиране на части от окупираните палестински територии.

В случай, че то пристъпи към практическо прилагане на този план, ние настояваме на Израел да бъдат наложени строги санкции. Освен думите на подкрепа, които винаги получаваме от огромното мнозинство на международната общност, ние се нуждаем и от конкретни, решителни действия, наказателни мерки, които да възпрат Израел от нарушаване на международното право и от ново грубо посегателство върху правата на палестинския народ.

Държа да напомня също така, че ние отхвърляме и нашумелия „План Тръмп” за решаване на палестинско-израелския проблем, защото този план едностранчиво дава предимство само на израелския интерес. Още през 2018 г. палестинският президент Махмуд Абас представи нашето мирно предложение. То е за международна конференция под егидата на т. нар. „Квартет” – ООН, САЩ, Русия, ЕС. Към конференцията биха могли да се присъединят и всички други държави и организации, желаещи да допринесат за мирно и справедливо, зачитащо резолюциите на ООН решение. Очакваме „Квартет”-ът, а не персонално Тръмп или който и да е друг отделен лидер, да поеме инициативата за конструктивни действия. Само така може да се върви към мир и отговорни решения.

– Както е всеизвестно, един от ключовите белези на демокрацията е свободата на словото и опазването на правата на журналистите свободно, обективно и независимо да информират за събитията и процесите в обществата. Само че ежедневно четем за тежки изпитания, които се стоварват върху палестинските журналисти, атакувани от израелската армия и силите за сигурност на окупираните палестински територии, хвърляни в затвора, ранявани… Каква е причината за това настървение точно срещу журналистите?

 – За да не отговарям голословно, ще се позова на данни от доклад на Комисията по свободите към Синдиката на палестинските журналисти за 2019 г. В него са посочени 760 случаи на посегателства срещу палестински журналисти от страна на окупационните сили.

В 150 от тях става дума за преки наранявания на журналисти, включително с бойни куршуми или с обвити в каучук, слабо смекчаващ поразяваща им сила. Има и попадения на газови и на звукови гранати, които също причиняват тежки рани.

Четирима журналисти са получили и опасни наранявани в очите, довели при някои от тях и до ослепяване. Това са Маад Амарна, Атиа Даруиш, Сами Масран, Ахмад Ал-Лаух. В Газа журналистът Юсеф Ал-Карназ е претърпял ампутация на крайник вследствие на раняване. Има и много пострадали от използван от окупаторите газ.

Колеги помагат на палестинския фоторепортер Маад Амарна, уцелен в окото от израелски куршум, докато снима размирици край Хеброн през ноември м. г. Снимка: Палестинско посолство

В момента окупацията води кампания срещу Телевизия „Палестина” – официалния канал на Държавата Палестина. През май бе затворен офисът ѝ в Източен Ерусалим. Конфискувана е цялата апаратура. Журналистите, работили там, са били задържани. После са ги освободили, но с условието в продължение на 15 дни да не се свързват с Телевизия „Палестина” и да не работят за нея. Окупаторите взимат на прицел всички палестински държавни институции, действащи на територията на окупирания Източен Ерусалим.

Освен това са били блокирани около 250 профила на палестински журналисти в социалните медии, за да не могат те да разпространяват своите публикации оттам. Регистрирани са и многобройни случаи на сексуален тормоз от страна на израелската окупационна армия спрямо палестински жени журналистки на обществени места, за да се възпрепятства тяхната професионална дейност.

Докладът, който ви цитирам, сочи още, че през 2019 г. са били задържани 39 палестински журналисти, от които 25 са предадени на съда и 20 продължават да се намират в ареста. Обвиненията срещу тях са за отразяване на действията на окупационните сили. Примерно – ако фотограф или оператор снима как израелски войник удря или арестува палестинско дете, това се тълкува като „антиизраелски акт”.

По същото време, когато из цял свят бяха разпространени кадрите как американски полицай затиска с коляно шията на афроамериканеца Джордж Флойд и го задушава така, предизвиквайки справедливо масово възмущение, палестински фотограф бе арестуван, защото снима как израелски полицай извършва подобни брутални действия срещу палестински арестант….

Израел се стреми да запуши устата на журналистите, така че никой да не смее да разкрива грозния лик на окупацията, от която Палестина не може да диша вече 72 години..

– Вече имате и „палестински Джордж Флойд”, както нашумя случаят с убийството от израелски полицаи на младия палестински аутист Ияд Ал-Халлак… Бихте ли разказали какво точно стана с него?

– Преди всичко трябва да подчертая, че жестокото убийство на Ияд Ал-Халлак е поредното в безкрайния списък с невинни жертви на израелските окупатори – така, както и Джордж Флойд е само поредният брутален случай на расистко полицейско насилие в САЩ, прелял чашата на търпението.

Ияд Ал-Халлак бе аутист и така и не разбра защо израелските войници го застреляха. Снимка: Палестинско посолство

Ияд Ал-Халлак е 32-годишен аутист, обичан син на палестинско семейство от Източен Ерусалим, който на 30 май т. г. върви към специализираното училище, където учи, придружаван от своя преподавателка. На врата му е окачена специална карта според изискванията, удостоверяваща заболяването му и че той не представлява опасност.

Но на пропускателния израелски пункт Ияд бърка в джоба си за своя мобилен телефон, след което израелските полицаи започват да му крещят да вдигне ръцете си и да го заплашват с оръжие. Убедени са, че той крие в джоба си пистолет и се кани да го извади.

Никой не обръща внимание на предупрежденията и молбите на съпровождащата младежа преподавателка да не го плашат. Тя се мъчи да обясни, че поради заболяването му съзнанието на Ияд е като на 7-годишно дете, че той не е в състояние да разбере какво искат от него войниците. Младежът изпада в ужас от крясъците и побягва. Израелските войници стрелят по него и го раняват. В пълен шок, той се скрива зад контейнер за смет в задънена улица. Един от войниците го настига и го убива от упор.

Разбира се, после се установява, че никакъв пистолет не е имал… Трагедията за семейството му е огромна. Мъката смазва майка му, която го обожавала и вярвала, че той е ангел, изпратен ѝ от Бог…

Убийството на Ияд е извършено на 30 май – само пет дни след убийството на Джордж Флойд в Минеаполис. За всички палестинци неговата екзекуция от израелски полицаи става също толкова символен тласък за протест, колкото за тъмнокожите американци е задушаването на Флойд от формирани в дух на расизъм американски полицаи.

Избухват масови протести и на палестинските територии, и в Израел, при които ликът на Ияд често е поставян до лика на Флойд, а лозунгът е подобен – както в САЩ скандират „Животът на чернокожите също важи”, така и у нас всички повтарят: „Животът на палестинците също важи”.

Що се отнася до полицаите – било американски, било израелски, какво да говорим… Школата е една и съща – пълно пренебрежение към живота на хората „второ качество”, цветнокожи или палестинци… И пълна закрила за такива полицейски престъпления от държавата – и израелската, и американската…

Знаете ли какво каза израелският премиер Нетаняху след жестокото убийство на Ияд? Че това било „трагичен инцидент”! Все едно му е паднала саксия на главата, а не го е застрелял хладнокръвно израелски войник!…

Това наистина е нетърпимо и не може повече да продължава така!

Протестите срещу убийството на Ияд Ал-Халлак носят същия заряд като антирасовите вълнения в САЩ заради задушаването на Джордж Флойд, а портретите на двете жертви са един до друг на плакатите. Снимка: Abedalrahman Hassan, ApaImages, leftvoice.org
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар