МОТ и УНИЦЕФ: Заради COVID-19 расте детският труд, не го допускайте

Причинената от COVID-19 криза може да доведе до първото увеличение на детския труд след 20 години напредък, посочват от Международната организация на труда (МОТ) и УНИЦЕФ в свой доклад по повод 12 юни – Международният ден за борба с детския труд.

В доклада, озаглавен „COVID-19 и детският труд: време на криза, време за действия“ се посочва, че детският труд е намалял с 94 милиона деца спрямо 2000-ната година, но това постижение е поставено под въпрос. Глобалните оценки за 2017-та година са за около 152 милиона деца по целия свят, които полагат труд. Докладът също така посочва, че деца, които вече полагат детски труд, може да бъдат принудени да работят повече часове и при по-лоши условия. Някои от тях може да бъдат тласнати към най-тежките форми на труд, което причинява значителна вреда на тяхното здраве и безопасност, допълват от УНИЦЕФ и МОТ.

Според статистиката на МОТ преди разпространението на COVID-19 почти 100 милиона деца са спасени от полагането на детски труд. Броят им намалява от 246 млн. през 2000 г. до 152 млн. през 2016 г., като почти половината – 73 млн. от които работят в опасна работна среда. С кризата от COVID-19 още повече деца са изложени на риска да полагат тежък труд или да работят повече часове, за да помагат за семейните доходи.

„Тъй като пандемията предизвиква хаос в семейните доходи, без подкрепа, мнозина биха могли да прибегнат до детски труд“, коментира генералният директор на МОТ Гай Райдър. „Социалната защита е жизненоважна в условията на криза, тъй като предоставя помощ на най-уязвимите. Интегрирането на проблемите на детския труд в по-широки политики в областта на образованието, социалната защита, справедливостта, пазарите на труда и международните права на човека и труда, е от съществено значение“, подчертава той.

COVID-19 може да доведе до увеличаване на бедността и следователно до увеличаване на детския труд, тъй като домакинствата използват всички налични средства за оцеляване. Някои проучвания показват, че увеличението на бедността с един процентен пункт води до поне 0.7% увеличение на детския труд в определени страни, посочват още авторите на доклада.

„В условията на криза, детският труд се превръща в механизъм за справяне с тази криза в много семейства“, подчертава изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Форе. „С увеличаването на бедността, затварянето на училищата и намалените социални услуги, все повече деца са тласкани да се превърнат в работната сила. Докато си представяме световния пост-COVID живот, ние трябва да се уверим, че децата и техните семейства разполагат с необходимите инструменти за преодоляване на подобни бури в бъдеще. Качественото образование, услугите за социална защита и по-добрите икономически възможности могат да промeнят играта“, добавя тя.

Уязвимите групи от населението – като тези, които работят в неформалната икономика и работниците мигранти – ще пострадат най-много от икономически спад, сивата икономика и безработицата, общото понижаване на жизнения стандарт, здравните сътресения и недостатъчно всеобхватните системи за социална защита, твърдят още изследователите.

В публикацията се посочва, че постепенно се увеличават доказателствата, че детският труд нараства, тъй като училищата се затварят по време на пандемията. Понастоящем временното затваряне на училища засягат повече от 1 милиард учащи се в над 130 държави. Дори когато класовете се рестартират, някои родители може вече да не могат да си позволят да изпращат децата си на училище, предупреждават експертите в двете световни организации.

В резултат на това повече деца могат да бъдат принудени да станат част от експлоатационни и опасни работни места. Неравенствата между половете могат да станат по-остри, като момичетата са особено уязвими от експлоатацията в селското стопанство и домашния труд, се казва в съобщението.

МОТ и УНИФЕЦ предлагат редица мерки за противодействие на заплахата от увеличен детски труд, включително по-пълна социална защита, по-лесен достъп до кредити за бедни домакинства, насърчаване на достойния труд за възрастни, мерки за връщане на децата в училище, включително премахване на училищни такси и повече ресурси за инспекциите на труда и правоприлагането на трудовото законодателство.

Ситуацията в България

Според Инспекцията на труда в България, у нас „като цяло детският труд в най-тежките му форми е елиминиран“, посочват от пресцентъра на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ).

Същевременно данните показват, че през 2019-та година е постигнат рекорд по издадени разрешения за полагане на труд от лица под 18 години – 9400 броя разрешения. От ИА ГИТ обаче подчертават, че става дума за заявления на работодатели, които са преминала строг контрол по отношение на закрилата, от която се ползват децата.

„В трудовото законодателство е регламентирана специална закрила по отношение на наемането на непълнолетни. Наемането им без разрешение от Инспекцията по труда е квалифицирано като престъпление. Детският труд до 16 г. е забранен, тъй като това е конституционно определената възраст за задължително образование у нас. Разрешения за лица под 16 г. се дават само по изключение – най-вече за участие на талантливи деца в театрални и музикални състави, в кинопродукции и др.“, подчертават от агенцията.

За петте месеца на 2020 г. Инспекцията по труда е издала 540 бр. разрешения за лица до 18 г. и 8 бр. за лица, ненавършили 16 г., посочват още от ИА ГИТ. За същия период на миналата година разрешенията са били съответно 1639 бр. и 31 бр.

„Непълнолетни основно се наемат в ресторантьорството, хотелиерството и търговията“, посочват от Инспекцията по труда, а „най-честите нарушения са свързани с невписването в трудовия договор на удължения платен годишен отпуск“. През 2019 г. са установени 119 случая на наети непълнолетни без разрешение от Инспекцията, за които се уведомява Прокуратурата.

Същевременно те не пропускат да се похвалят българския законодател, че „процедурата за издаване на разрешения е максимално облекчена“, а „от работодателите се изискват минимален брой документи, свързани с доказването на безопасността на труда, които не се различават от необходимите за всяко работно място“.

„Разликата е, че, когато наеманото лице е непълнолетно, документите се представят предварително в Инспекцията, преди сключването на договор, а когато е пълнолетно – при проверка. Времето за решение на Инспекцията по труда е намалено от 14 на 7 дни, като произнасянето обикновено е в рамките на 3 дни, когато не се налага отстраняване на пропуски. Исканията могат да бъдат изпратени по електронен път, съответно по електронен път да бъде получено и разрешението“, пишат от ИА ГИТ.

За непълнолетни полагането на нощен и извънреден труд е забранено, като за лицата до 18 г. нощен е трудът от 22.00 ч. до 06.00 ч., а за ненавършилите 16 г. – от 20 ч. до 06.00 ч. Непълнолетните работят при намален работен ден от 7 часа при заплащане не по-малко от минималната работна заплата и имат право на удължен отпуск от 26 дни.

От ИА ГИТ също така посочват, че има и „неизчерпателен списък“ с дейности, които децата не могат да работят, тъй като положеният труд в тях е тежък или опасен за психическото и физическото здраве на работещите. Терминът „неизчерпателен списък“ означава, че не всяка дейност, която Инспекция може да прецени като опасна, е включена в списъка, а това се налага, тъй като не е възможно всички потенциално опасни дейности да се изредят изчерпателно, а този подход дава право на агенцията да не издаде разрешение, дори дейността да не е включена в списъка.