В категории:Общество

Коронавирусът стана средство за пране на корпоративен имидж  

Компании, които замърсяват, укриват данъци и експлоатират, сега се правят на загрижени за обществото с евтини ПиАр стратегии

Оскар Рикет, Guardian

През миналата седмица местното издание Lancashire Post публикува умилителен разказ за една британска история на успеха. „Попътен вятър за BAE Systems – с малко помощ от Карол Вордеман“, гласи заглавието, придружено от снимка на усмихнатата бивша тв водеща, седяща в кабината на самолет.

Статията информира читателите, че най-големият частен работодател в Ланкашир е „проектирал и произвел белодробен вентилатор“, за да помогне в борбата с пандемията от коронавирус, за което е бил подпомогнат от обичаната телевизионна личност Карол, чийто малък частен самолет е доставил някои от жизненоважните компоненти.

Човек трябва да прочете статията докрай, за да открие, че всъщност шестият най-голям производител на оръжия в света просто е произвел 2700 части за вентилатори и че „проектираният вентилатор в крайна сметка не е пуснат в пълноценно производство поради спада в нуждата от такава техника“.

Тази публикация представлява поредният успешен ден в ПиАр отдела на компанията, която е реализирала продажби за 21 млрд. долара през 2018 г. – 95% от които на военни клиенти. Произвежданите от BAE Systems самолети са ключови за опустошителните саудитски бомбардировки в Йемен, избили хиляди цивилни и допринесли за обявената от ООН хуманитарна катастрофа.

Думата „коронавирус“ навлезе в масовия език само в рамките на няколко месеца. И също толкова бързо се превърна в код за внушаване на някаква неясна корпоративна загриженост и брандова осъзнатост. Компании, сякаш изведени от класация за най-големите замърсители, укриватели на данъци и капиталови хищници, ни призовават да #Останемудома и бълват лигаво и разводнено брандирано съдържание, което кара „Форест Гъмп“ да изглежда като епизод от „Чернобил“.

В неолибералното общество, което принуждава частните компании да поддръжат имидж на социална загриженост, избухването на глобална пандемия означава, че корпоративните отдели за връзки с обществеността са денонощно заети с обсъждане на стратегии. Целта на мисията е ясна: как да изглеждаме като герои, без това да се отрази на печалбите?

Още повече, че често това са бизнеси, извличащи печалба от отслабването на обществените услуги и влошаването на стандарта на живот, които бяха изложени на показ в резултат на пандемията. Тези компании активно са спомагали за създаване на условията, които затрудняват държави като Великобритания да отговорят на кризата. Така че умилителните ПиАр материали служат не само да убеждават публиката, че корпорациите се борят с кризата, но и да внушават, че те в никакъв случай не са отговорни за влошаването ѝ.

Вече сме свикнали с изпирането на корпоративен имидж чрез използване на спортове. екология, ЛГБТ права или други „прогресивни“ каузи. Сега наблюдаваме и първата вълна на „коронауошинг“, в която корпорациите позьорски ръкопляскат на „ключовите“ си служители, след което използват кадрите, за да произвеждат лесно за споделяне в социалните мрежи съдържание. Зад тази фасада същите тези компании се възползват от кризата, за да искат от правителствата „спасително“ финансиране, прокарване на удобни за тях закони и разбира се допълнително орязване на регулациите, макар те да са по-нужни от всякога.

Виждаме как дъщерята на Ричард Брансън – Холи, се опитва да имитира Иванка Тръмп и възхвалява в Twitter проектираните от семейната компания Virgin респиратори. Същевременно баща ѝ бързо измества приоритетите си от водене на дела срещу Националната здравна служба към просене на пари от правителството.

Друг показателен случай е банка HSBC, която, наред с много други черни петна в историята си, трябваше да плати солени глоби за способстване на пране на пари и укриване на данъци. Сега банковият гигант показва загрижеността си като запълва рекламите страници във вестниците с послания за подкрепа в тези времена на криза. Което не му попречи паралелно с това да блокира сметката за дарения на палестинска благотворителна организация навръх Рамадан.

В YouTube пък човек може да попадне на видео, озаглавено „Благодаря ти, че не се возиш“, показващо кадри на обикновени хора, стоящи в домовете си по време на пандемията. Чак накрая се разбира, че трогващият клип е направен от Uber – компания с дълъг списък от съмнителни работни практики, която сега използва извънредните мерки като аргумент да не дава на шофьорите си статут на служители и право на болнични.

Примерите за „коронауошинг“ са навсякъде. Търговският гигант Amazon наскоро бе „разкрит“ като „мистериозен благодетел“, дарил 250 хил. паунда за книжарници във Великобритания. Главният изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос печели по над 8 млн. долара на ден. Компанията му бе „шампион“ в агресивното избягване на данъци, освен това е сочена като основен виновник за унищожаването на на независимите книжарници, на които сега така щедро и мистериозно дарява.

Ключовият елемент от препирането разбира се е публичното представление – да бъдеш видян като загрижен на фона на национална и глобална трагедия. Търговската верига Primark раздава подаръчни пакети на персонала на болници в Лондон, но същевременно обяви намерение да спре производството си в Бангладеш, което вещае лишения за и без това намиращите се в отчайващо положение работници.

Всичко това ме подсеща за една реплика на не кой да е, а на Питър Бъфет – син на милиардера-инвеститор Уорън Бъфет. В свое есе, озаглавено „Благотворително-промишления комплекс“, той описва как след като е поел част от филантропската работа на баща си, се е оказал на една маса с мощни играчи, които „с дясната си ръка търсеха решения на проблеми, създадени от самите тях с лявата им ръка в другата в стая“.

Това е добро описание на тези, които се занимават с „коронауошинг“ – макар тези корпорации да не са отговорни за глобалната пандемия, те са посветили десетилетия на изтърбушването на публичната сфера, което на свой ред ограничава способността на държавата да отговаря на мащабни проблеми. Сега те се надяват да бъдат потупани по гърба, защото са подхвърлили някакви стотинки и са ръкопляскали на медиците (във вдъхновяващ клип, който можеш да харесаш и споделиш в социалните мрежи).

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар