В категории:Екология / Общество

Безразборният тормоз над природата вещае нови пандемии

Унищожаването на местообитанията на животните приближава дивата природа до човешката среда, а оттам и до процъфтяване на нови болести. Настоящата пандемия трябва да ни даде урок, че има пряка връзка между това как се отнасяме към природата и нашето общо здраве и благополучие

Снимка: Pixabay.com

Джонатън Уотс, „Гардиън“

Човешкото „промискуитетно отношение към природата“ трябва да се промени, в противен случай ще се изправим пред нови смъртоносни пандемии като COVID-19, предупреждават учени, които са анализирали връзката между вирусите, дивата природа и унищожаването на местообитанията.

Обезлесяването и другите форми на преобразуване на земята прогонват екзотичните видове от техните еволюционни ниши към човешката среда, където те взаимодействат и отглеждат нови щамове на болести, казват експертите.

Три четвърти от новите или нововъзникващи болести, които заразяват хората, произхождат от животни, според американския Център за контрол и превенция на заболяванията – но човешката дейност е фактора, който увеличава рисковете от заразяване.

Нарастващ набор от изследвания потвърждава, че прилепите – първоизточникът на COVID-19 – са естествени гостоприемници на много вируси, за които e по-вероятно да пренесат на хора или животни, ако живеят в нарушени от човека екосистеми или в близост до такива, като например наскоро разчистени гори или блата, пресушени за земеделски земи, минни проекти или строителство.

В дивата природа е по-малко вероятно прилепите да прехвърлят на други животни вирусите, на които са гостоприемници, или да влязат в контакт с нови патогени, тъй като видовете са склонни да се настаняват в различни и добре установени местообитания. Но след като земята бива преобразувана за човешка употреба, вероятността от контакт и зоонотично прескачане на вируси от един вид в друг се увеличава.

Разрушаването на местообитанията увеличава риска прилепите да предадат на други животни вирусите, които носят, превръщайки ги в посредник между тях и хората. Снимка: Wikimedia Commons

Тъй като естествените местообитания се свиват, дивите животни се концентрират във все по-малки територии или мигрират към антропогенни зони като къщи, навеси и хамбари. Това важи особено за прилепите, които се хранят с големия брой насекоми, привличани то изкуственото осветление или плодовете в овощните градини.

Преди две години група учени прогнозира, че от прилепите в Азия ще произлезе нов коронавирус, отчасти защото това е районът, който е най-засегнат от обезлесяването и други екологични проблеми. Един от авторите на изследването, Роджър Фрутос, специалист по инфекциозни заболявания в Университета в Монпелие, посочва, че вече множество проучвания потвърждават, че плътността и разнообразието от вируси, пренасяни от прилепи, са по-високи в близост до човешките обитания.

„Хората унищожават естествената среда на прилепите, след което им предлагаме алтернативи. Някои се приспособяват към антропоморфизирана среда, в която различни видове, които иначе не биха се засекли в дивата природа, сега се пресичат пътищата  си“, казва той.

Цивитната котка е „посредникът“ между прилепите и хората, отговорен за вируса SARS. Снимка: Wikimedia Commons

Унищожаването на местообитанията е съществено условие за разпространението на нов вирус, но това е само един от няколко фактора, добавя той. Прилепите също така трябва да предадат болестта на хората. Няма доказателства това да се случва директно по отношение на коронавирусите. Досега винаги е имало вид посредник – домашно или диво животно, с което хората са влизали в контакт, употребявайки го за храна, търговия, като домашни любимци или лекарства. При епидемията от SARS през 2003 г. в Китай това беше циветата. При избухването на MERS в Близкия изток през 2012 г. преносителят беше камила. Учените все още не са сигурни кое е животното, отговорно за COVID-19, като по думите Фрутос първоначалните теории, че панголинът е този посредник, сега изглеждат по-малко вероятни.

В научен доклад във Frontiers in Medicine, който предстои да бъде публикуван, Фрутос и неговите съавтори твърдят, че ключът към овладяването на бъдещите епидемии не е да се страхуваме от дивата природа, а да признаем, че човешките дейности са отговорни за появата и разпространението на зоонозни вируси. „Фокусът трябва да се съсредоточи върху човешките дейности, защото те могат да бъдат правилно организирани“, отбелязва доклада, озаглавен „Последователността от събитията, водещи до пандемията и уроците, които трябва да научим относно бъдещи заплахи“.

Учените са открили около 3200 различни щамове на коронавирус при прилепи. Повечето са безвредни за хората, но два много свързани сарбековируси, открити в източна Азия, са били отговорни за SARS и COVID-19. В доклада се посочва, че бъдещата поява на сарбековирус със сигурност ще се случи в Източна Азия, но епидемии от други нови заболявания могат да бъдат предизвикани и на друго място.

Гигантският гризач капибара е считан за един от разпространителите на лаймската болест сред хората, поради което е избиван умишлено в някои общини. Снимка: Wikimedia Commons

Южна Америка е особено притеснителен район поради бързото разчистване на Амазонската и други гори. Учените в Бразилия установяват, че разпространението на вируси е в пъти по-високо сред прилепите в близост до обезлесени места, отколкото сред живеещите в девствена гора. „С обезлесяването и промяната в използването на земята, отваряте врата“, каза Алесандра Нава от базирания в Манауш изследователския център по биоразнообразие.

Тя заявява, че болестите естествено се разреждат в дивата природа, но това не се случва, когато хората рязко нарушават екологичния баланс. Като местен пример тя посочва Лаймската болест, която се е разпространила в хората чрез гризачът капибара (бел.пр. – бразилската лаймска борелиоза вероятно включва капибарите като „резервоари“, а популярните преки причинители на болестта сред хората – кърлежите – като „вектори“). Някои общини избиват гигантските гризачи, за да предотвратят заразяване, но Нава каза, че това не е необходимо в девствени гори, където все още има ягуари. „Няма да откриете лаймска болест в райони с ягуари, защото те поддържат популацията на капибара под контрол“, посочва тя.

„Проблемът е когато поставите различни видове, които естествено не живеят близо едни до други, в една и съща среда. Това позволява вирусни мутации да преминат към други видове“, казва Нава. „Трябва да помислим как се отнасяме към дивите животни и природата. В момента действаме твърде хаотично и безразборно“, обобщава Алесандра Нава.

Нейните заключения се споделят от Тиера Смайли Еванс, епидемиолог от Калифорнийския университет, която изучава разпространението на вируси в бързо деградиращите гори на Мианмар. Тя е открила, че застрашените видове са по-склонни да носят вируси, отколкото животни изложени на по-малък риск от загуба на местообитания и ловуване. Тя твърди, че връзката между екологичния стрес и човешкото здраве е станала по-очевидна при настоящата пандемия.

„Надявам се, че едно от най-позитивните неща, които ще излязат от ужасна трагедия, ще бъде осъзнаването, че има връзка между това как се отнасяме към гората и нашето благополучие“, казва тя. „Това наистина се отразява на здравето ни. Не е въпрос, касаещ само дивата природа или околната.“

Обезлесяването на Амазония, за което активно работи бразилският президент Жаир Болсонаро, крие огромни рискове за човешкото здраве. Снимка: Wikimedia Commons

Учените настояват, че за да се предотвратят бъдещи пандемии, е необходимо международно сътрудничество за насърчаване на мониторинга и образованието на местно ниво, така че огнищата на вируса да могат да бъдат открити и задържани на ранен етап. Въпреки че това би било скъпо, те твърдят, че в крайна сметка подобен подход ще се окаже по-икономичен и ефективен, отколкото да чакаме едно огнище да се превърне в пандемия, която принуждава целият свят да наложи блокада.

Те също така подчертават, че налагането на забрани върху „мокрите пазари“ и кампаниите за избиване на прилепите вероятно ще бъдат неефективни и дори могат да се окажат контрапродуктивни, тъй като прилепите играят важна роля в контрола върху насекомите и опрашването на растенията. „Да живеем безопасно с прилепите е това, върху което трябва да се фокусираме, а не да ги елиминираме“, казва Евънс.

Гражданските групи за опазване на природата също призовават за по-голяма защита на съществуващите местообитания. Скорошен доклад на „Грийнпийс“ предупреждава, че Амазония може да стане следващото огнище на разпространение на зоонотични вируси, защото бразилският президент Жаир Болсонаро поставя по-голям приоритет върху отварянето на гората за човешка промишлена дейност, отколкото върху опазването на здравето на хората.

„Това е непростимо. Апетитът му за унищожаване подхранва настоящата криза в здравеопазването и ще направи бъдещите кризи, с които се сблъскваме, още по-тежки ”, заявява Даниела Монталто, активист на „Грийнпийс“. „Той трябва да бъде спрян и да се даде приоритет на защитата на горите. В противен случай всички ще платим цената.“

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар