В категории:Общество

Пандемията е част от много по-обширна криза на цивилизацията

Ако не започнем да поправяме грешките на системата и да търсим баланс с природата, сегашната криза ще бледнее пред идещите

pixabay.com

Роланд Курке, transform-network.net

Пандемията от коронавирус вече е довела до смъртта на стотици хиляди хора по света. Политиците и обществото като цяло с право се фокусират върху проблема със справянето с вируса. На заден фон обаче все още има екологична криза, която експлодира на забавен кадър. Коронакризата е само малка част от пъзела.

Covid-19 бе за първи път идентифициран през ноември 2019 г. в китайския град Ухан. Това е инфекциозна болест, причинена от вирус, за който е силно вероятно да е „прескочил“ от прилепи и други животни към хората. Макар това вече да е широкоизвестно, поразително малко се говори за действителните последици. Какво означава за нас нас, хората, този риск да прихващаме смъртоносни болести от животни? Това нормално ли е, или става дума за изолиран инцидент?

За съжаление, подобни случаи на предаване на вируси от гръбначни животни към хора определено не са изключение. 60% от заразните болести, засягащи хората, произлизат от други гръбначни видове. Значението на тези т.нар. „зоонотични“ вируси нараства, ако разгледаме произхода на възникващите инфекциозни заболявания – 75% от новите патогени, засягащи хората, произхождат от дивата природа.

Коронавирусът и прекрачването на планетарните граници 

Но как става това „прескачане“ на вируса от животно към човек? За да отговорим на този въпрос, първо трябва да направим крачка назад и да разгледаме отношенията между хората и животните, както и по-голямата картина на взаимодействието на човешките същества с природния свят. От голяма значение е фактът, че 2019 година – годината на „зоотоничното събитие“, довело до коронавирусната пандемия – също така бе най-горещата година, откакто се води статистика. Това веднага подсеща за въпроса с „планетарните граници“ – концепция, разработена и от учени в Стокхолмския център за устойчивост. В днешно време „границата“, която е най-внимателно наблюдавана и считана за най-проблематична, е глобалното затопляне. Вече почти е изтекло времето, което имаме, за да ограничим глобалната температура на нива от 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища.

Това обаче е само една от глобалните граници, които сме на път да прекрачим. Ако продължаваме да потъпкваме тези oграничения през идните години, цената ще бъде собственото ни унищожение. Ако ние като човешки същества искаме да подсигурим бъдещето си съществуване в безопасна среда, не само трябва да спрем покачването на температурите, но също така да защитаваме океаните от окисляване, да запазим хумусните пластове на почвата за земеделие, да съхраним естественото биологично разнообразие и още много, много неща. Ситуацията обаче се влошава драстично – три от единадесетте идентифицирани от учените „планетарни граници“ вече са преминати.

Изчезването на животински видове вече е достигнало катастрофални мащаби. Поради това някои изследователи посочват, че нашата ера представлява шестото голямо измиране на видовете.

Но какво общо има всичко това с текущата пандемия? Две от планетарните граници са биоразнообразието и промяната на функцията на земите, т.е. обезлесяването. Прекрачването на тези две граници обяснява в много голяма степен причините за появата на коронавируса – фактът, че хората се намесват твърде много в естествения свят.

Капиталоценът и експлоатацията на Глобалния Юг

Главната причина за пандемията и подобни кризи е постоянното включване на все по-големи сектори на икономическата дейност в международните капиталистически вериги за доставка. Тук трябва да изясним, че не „човеците“ сами по себе си са отговорни. Затова е по-добре при описване на сегашната епоха да бъде използван терминът „капиталоцен“, вместо „антропоцен“. Вторият термин включва подразбиране, че човеците като вид са отговорни за текущото ниво на разрушение на околната среда. Само че отговорните за това не са човеците като цяло, а капиталистическото натрупване и властовите отношения.

Движената от конкуренцията финансиализация на икономиката води до това, че страни в Глобалния Юг са принудени да експлоатират природните си ресурси с все по-ускорен темп и да разширяват обработваемите площи все повече. Един от тези „природни ресурси“ разбира се са животните, взе по-голям брой от които биват отглеждани за интензивно животновъдство при ужасни условия. Точно тези гръбначни животни, които считаме за „свои“ (овце, крави и свине) са преносители на повечето вирусни щамове (средно по 30), докато мозинството диви животни не пренасят повече от един.

„Капиталоценът“ е съчетан с разрастващо се унищожение на все повече природни зони, които досега са оставали почти недокоснати. Животните в тези хабитати са подложени на огромен натиск – до степен, че цели видове просто измират. Отделните животни също са атакувани от високи нива на стрес, което подкопава имунните им системи и ги прави по-уязвими към патогени. Навлизането на човешката дейност в тези хабитати прави и по-вероятен контакта между хора и животни, носещи вируси. В допълнение към обезлесяването за създаване на обработваеми земи и ускореното извличане на ресурси, разширяването на пътища и градски зони също играе роля за по-лесното разпространяване на вируси. На глобално ниво авиационната индустрия, разбира се, има най-голям директен принос за бързото разпространение на вируси.

Нови научни подходи за цялостно разбиране на „планетарното здраве“

Не е случайно съвпадение, че в момента учените дискутират поне две концепции, които до голяма степен се припокриват с левите критики към неолибералната глобализация. От една страна е концепцията за „единно здраве“, която изтъква нуждата от обединяване на усилията на експерти по човешка и ветеринарна медицина, които на свой ред да работят редом със специалисти по антропология и икономика за постигане на „холистично здраве“. Другият подобен проект е наречен „Планетарно здраве“ и се фокусира върху „връзките между човешкото здраве и политическите, икономически и социални системи, както и върху естествените системи на планетата ни, от които зависи съществуването на човешката цивилизация„.

Работещите по тази концепция са изготвили манифест, озаглавен „От обществено към планетарно здраве“, който предлага оригинални и смели идеи за стартови точки и разнообразни практики. В него се подчертава нуждата от нова „философия на живота“, която открито да осъжда господстващия неолиберален световен ред и да обяснява връзките, обхващащи не само цялото човечество, но и природния свят. Изграждането на такава цялостна представа е нужна за постигането на „ново разбиране за общото благополучие в планетарен мащаб“. Тези думи до голяма степен отразяват разбиранията, залегнали в в основата на „добрия живот за всички“, за което глобалната левица отдавна се бори.

Това ново разбиране и новият език, създаван от него, предлага ясни точки за свръзка между различните теории на познанието и практики на обществата. Примерите включват латиноамериканските учения като sumak kawsay или „добър живот“, които вече са сравнително познати на Запад, но и по-неизвестни движения като Sarvodaya или Gram Sabha в Индия, южноафрканското Ubuntu, или пък концепцията ujamaa на Джулиъс Ниерере.

В Съединените щати и Европейския съюз все по-често се чува терминът „Зелен нов курс“. Макар този изключително разнообразен проект да претърпя значителен неуспех с оттеглянето на Бърни Сандърс от надпреварата за президент на САЩ през април, това остава единственото предложение, способно да обедини в трансформативен дебат различните леви движения в Глобалния Север.

Обсъжданите сред левите кръгове в САЩ и Европа варианти за „Зелен нов курс“ очертават някои отлични стартови точки, но и в двата случая предлаганите пакети мерки са предназначени само за съответните континенти. В това отношение левицата от от двете страни на Северния Атлантик има какво  да научи от гореспоменатите политически проекти и философии, възникнали в обществата в Глобалния Юг. В този смисъл Европа е до голяма степен „провинциализирана“ и левицата трябва да търси начини за създаване на глобален радикален проект.

А сега накъде?

Както можем да видим, Covid-19 не се е появил от нищото. Този вирус представлява особено ужасна манифестация на свързани кризи, засягащи обществата по целия свят. Тази пандемия не представлява изолирано събитие, каквото няма да видим повече. Коронавирусът е резултат от неустойчивия начин на живот, изострян от логиката на капитала и консуматорството, което върви ръка за ръка с него. Преследването на високи печалби, класовата война, водена срещу потиснатите, постоянната валоризация на природата в рамките на капиталистическата система са причините за тази опустошителна криза. Ако не започнем да създаваме добър живот за всички човешки същества и местните им общности, то тази криза ще бледнее в сравнение с тези, които предстоят.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар