В категории:Култура / Общество

Ивайло Диманов: „Обичам те напук, Родино!” (аудио)

Разговаряме с известния поет с китара за неговия шеговит кавър по музиката на „Високи сини планини” със сатиричен поглед към карантината заради коронавируса. Авторът казва: „Нашият Тръмп поне не ни кара да пием дезинфектанти. Засега”.

В социалните мрежи напоследък усилено се върти шеговитият кавър „Родина”, който известния поет с китара и журналист ИВАЙЛО ДИМАНОВ е написал по музиката на любимата на всички ни детска песен „Високи сини планини…”. Поетът предлага сатиричен поглед към неволите на карантината заради коронавируса. Това е и поводът за нашето блиц-интервю с Ивайло Диманов.

Ивайло Диманов. Снимка: личен архив

– Ивайло, как те споходи идеята за пародийния кавър „Родина”? Пандемията и генералите, които ни издават нареждания, май не предразполагат към добро настроение…

– По-добре Мутафчийски да ми чете литургия, отколкото Тръмп. Генералът все още не е препоръчал да пием дезинфектанти, но не пропуска да ни закове у дома… Съседът от горния етаж обаче изкачи Мальовица. По стълбите на кооперацията. А като седиш цял ден у дома, какво друго да правиш – ядеш и спиш. И щеш, не щеш, пускаш телевизора. Ако решиш да гледаш прасета в двора, трябва да се регистрираш като земеделски производител, нали? А за да ги гледаш в новините по телевизията нищо не се иска. Чудя им се на ония, които все още го правят. А аз, за да не хвана соматоформна вегетативна дисфункция, седнах и написах пародийния кавър „Родина“.

– Песента ти събира доста почитатели в социалните мрежи. С какво ги печели?

– Не знам. Предлагам да ги попитаме поименно. Ако трябва да сме сериозни, на хората взе да им писва целият този абсурд и текстът навярно им бърка в раната.

– Ти имаш и други сатирични стихотворения и песни. Те по-успешно ли „уцелват” публиката от сериозните?

– На шега можеш да кажеш много по-жестоки истини. Истината е, че всички ще си идем. Едни от коронавирус, други от глад, важно е да е с усмивка. Знаеш ли кога Хитлер дойде на власт? Когато в Германия свърши тоалетната хартия. А кога се появи Ал Капоне? Когато в Щатите затвориха всички кръчми заради сухия режим. Затова ме мъчат яростни сравнения. И се вглеждам в лицата на хората. Но от маските ми е трудно да разпозная кой е Капоне, кой Лъчо Мозъка, кой Борисов. Завчера почина големият български поет Никола Инджов. Синът му Момчил долетя от Брюксел, но не може да погребе татко си, понеже е в задължителна карантина. Тъга! Колцина от нас могат да понесат това? Светът се оказа безпомощен пред изпитание, невидимо с просто око. Затова – носете си новите дрехи, приятели, макар и вкъщи, танцувайте го тоя живот и тананикайте с мен „Високи, шантави цени…“

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар