Бърни Сандърс, 78-годишният сенатор от Вермонт, който преобрази американската политика чрез вдъхновеното от него движение за всеобхватни социални промени, обяви, че слага край на участието си в изборите за президентска номинация на Демократическата партия, съобщава Guardian.
Сандърс информира поддръжниците си за това решение със специално изявление в сряда. Това слага край на важен етап от изключителната история за възхода му от сравнителна неизвестност до знаменосец на американската левица, борещ се непреклонно за правата на работническата класа и осъществяване на политическа революция.
Неговото оттегляне фактически подсигурява кандидатурата на бившия вицепрезидент Джо Байдън, който ще трябва да се изправи срещу Доналд Тръмп на фона на ескалиращата здравна криза в страната.
Сандърс постигна поредица от победи в първите гласувания за демократическата партия в щатите Айова, Ню Хемпшир и Невада, но изборите в Южна Каролина обърнаха политическата инерция срещу него и вдъхнаха нов живот на замиращата дотогава кампания на Байдън. Този щат беляза началото на края и за кампанията на Сандърс през 2016 г., когато той се състезаваща с Хилари Клинтън. Въпреки неуспеха му да достигне до президентска номинация, неговата бунтовническа кандидатура вдъхна нов живот на левицата в САЩ.
В продължение на седмици Сандърс устояваше на призивите да напусне състезанието, въпреки че вече изоставаше значително от съперника си, а пандемията принуди кандидатите да прекъснат кампаниите си. На фона на рязко влошаващата се икономическа и здравна криза в страната, Сандърс насочи усилията си към тези спешни въпроси. Случващото се в САЩ подчертава актуалността на прогресивната му програма, централно място в която заема предложението му за въвеждане на универсален достъп до здравеопазване на всеки американец.
През изминалите седмици Сандърс на практика превърна кампанията си в организация за противодействие на епидемията – организираше виртуални събития, посветени на вируса, и събираше дарения в помощ на засегнатите. Сандърс заявява, че безпрецедентната криза с общественото здравеопазване излага на показ „жестокостта и абсурдността“ на щатската здравна система, която той иска да замени с програма „Медикеър за всички“. Тези му усилия обаче не промениха политическата реалност.
Макар отначало изборите за кандидат на демократите да изглеждаха като силен сблъсък на идеи, идеологията не се оказа приоритет за много от избирателите на партията. През март от разнообразните кандидати останаха единствено двама бели мъже над 70 години. Партийният елит успя да се обедини зад Байдън, а сред мнозинството демократи в щати като Флорида, Мичиган, Вашингтон и Тексас изглежда надделяха опасенията, че избирането на демократичен социалист като Сандърс ще подкопае шансовете им да победят Тръмп през ноември.
Докато Сандърс изоставаше от Байдън в броя делегати, той даваше смесени сигнали за намеренията си. Сандърс приемаше, че е изгубил битката за „избираемостта“, но подчертаваше, че е печели „идеологическия“ и „поколенческия“ дебат. След като претърпя инфаркт през октомври, мнозина го бяха отписали от надпреварата. След като основният му „прогресивен“ опонент Елизабет Уорън започна да изостава обаче, Сандърс консолидира лявото и за известно време бе фаворит за номинацията на демократите.
Но неговият успех трая, само докато опонентите му бяха разединени. След победата на Байдън в Южна Каролина другите центристки кандидати Пийт Бътиджидж и Ейми Клоубъшар се отказаха и официално подкрепиха бившия вицепрезидент. Това стягане на редиците, което според информации в медиите е било резултат от усилията на бившия президент Барак Обама, бе ключово за убедителните победи на Байдън в 10 от 14 щата по време на т.нар. „Супер вторник“. Скоро след това милиардерът Майк Блумбърг също се отказа от надпреварата и подкрепи Байдън. След него прекъсна кампанията си и Елизабет Уорън, която обаче отказа да подкрепи официално някои от двамата кандидати и това изглеждаше като допълнителен удар срещу Сандърс.
През последните четири години няма друг политик, който да е направил повече за прекрояване на Демократическата партия. Проблемите, които той популяризира през 2016 г. – универсалното здравеопазване и климатичните промени – бяха в центъра на дебатите през 2020 г. Но политическата революция, за която той се е борил през цялата си кариера, така и не се реализира по време на тази кампания. Макар Сандърс да успя да привлече много гласоподаватели от латиноамерикански произход, той не съумя да разшири базата си сред чернокожите, а младите избиратели, които са в основата на движението му, не отидоха до урните толкова масово, колкото се надяваше.
About The Author
