Довиждане, Джо Байдън.
Бърни Сандърс вече е безспорен водач в надпреварата за президентска номинация на Демократическата партия.
Той спечели най-много гласове при първите предварителни избори в Айова, задминавайки бившия кмет на Саут Бенд, Индиана Пит Бутиджидж по този показател и на двата тура. При последвалите избори в Ню Хемпшир Сандърс също успя да изпревари Бутиджидж. Бившият вицепрезидент Джо Байдън, който беше спряган за фаворит, остана на пето място. Националните социологически проучвания започнаха да поставят Сандърс на първо място в надпреварата.
А колко различно изглеждаха нещата само преди година. Когато обяви, че ще се кандидатира за президент за втори път през февруари 2019 г., независимият сенатор от Вермонт беше подиграван и отписан от голяма част от коментаторската класа. Хенри Олсън от Washington Post го нарече „чудо за един ден“ и предсказа, че „след няколко концерта, на които ще присъства все по-селектирана публика, той вероятно ще отпадне и ще се пенсионира, а влиянието му ще остане в историята“. (Предизборният митинг на Сандърс в Хемпшпир, в който участваха Александриа Окасио-Кортес и рок групата The Strokes, събра огромната за такова събитие публика от 7500 души).
В Twitter друг колумнист на вестника на Джеф Безос, Дженифър Рубин, описа Сандърс като „вчерашна новина“ и предположи, че ще е изправен пред „остра конкуренция за вота на младите“ в лицето на Бето О’Рурк. (О’Рурк отпадна от състезанието през ноември, докато Сандърс привлече почти половината гласподаватели между 17 и 29-годишна възраст в Айова, както и повече млади избиратели в Ню Хампшир от всички останали кандидати взети заедно).
Още един колумнист на Washington Post, Дейвид Фон Дрел, написа как Сандърс ще открие, че „неговият момент е отминал, че неговият дневен ред е абсорбиран от по-правдоподобни кандидати, че бъдещето му е останало зад гърба му“.
Водещият в телевизия MSNBC Крис Матюс пък твърдеше, че сенатор Елизабет Уорън „ще отнесе Бърни още в началото. Неговите гласоподаватели ще отидат при нея“. (Уорън остана трета в Айова и четвърта в Ню Хемпшир).
Политическият коментатор в MSNBC Джейсън Джонсън отиде още по-далеч: „Виждам как към август Бърни Сандърс ще осъзнае, че няма да се нареди в топ 5 на изборите в Айова и ще отпадне от надпреварата“.
Тези хора никога ли няма да се научат? Вече за втори пореден цикъл на президентски избори на политическите коментатори се налага да си посипват главата с пепел. По време на кампанията през 2016 г. бившият стратег на Обама Дейвид Акселрод отписа Сандърс като кандидат, с който демократическите избиратели биха могли само да „флиртуват“, но не и да се „обвържат“. Тогава сенаторът от Вермонт в крайна сметка привлече 13 млн. гласа и спечели вътрешните избори в 23 щата.
Четири години по-късно Сандърс отново опроверга слабите прогнози и излезе начело в първите два избора от състезанието за кандидатура на Демократическата партия. В Айова той обяви победа заради преимуществото си в реални гласове, но също така призова за частично повторно преброяване заради пълният хаос при обявяване на резултатите. Трябва да се отбележи, че през последните четири десетилетия не е имало случай, в който кандидат да е спечелил както в Айова, така и в Ню Хемпшир, и в крайна сметка да не е спечелил номинацията.
Сандърс победи Бутиджидж с много малка разлика в Ню Хемпшир – особено в сравнение с победата с 22% над Хилари Клинтън през 2016 г. Победата обаче си е победа, особено предвид наличието на много повече кандидати през 2020 г. Единственият „демократичен социалист“ в надпреварата вече има това, което New York Times правдиво нарича „най-ценният и труден за рамкиране актив“: инерция.
Следващото гласуване ще е на 22 февруари в Невада, където последните социологически проучвания показват, че Сандърс е излязъл с едни гърди напред пред Джо Байдън. В Южна Каролина, където демократите ще гласуват на 29 февруари, Байдън някога водеше със зашеметяващите 31%, но последните проучвания показват, че преднината му пред Сандърс се е стопила до 8%.
Байдън обаче вече е състояние на свободно падане: след срамното четвърто място в Айова, той се нареди на унизителната пета позиция в Ню Хемпшир. През декември заявих в ефира на CNN, че мейнстрийм медиите игнорират възможността Сандърс да спечели три от първите четири щата. Сега изглежда реалистично да спечели всичките четири.
Нищо чудно, че елитите на Демократическата партия са изпаднали в паника. Продължаваме да чуваме едни и същи изтъркани аргументи, че на Сандърс му липсва „избираемост“. Подобни твърдения удобно заобикалят факта, че Сандърс бие Тръмп във всички анкети; че сенаторът от Върмонт е най-популярният член на Сената; че самопровъзгласилият се социалист има както най-висок „нетен рейтинг на доверие“ сред избирателите на партията, така и най-ентусиазирана база от поддръжници.
Плюс това, единственият начин да се тества „избираемостта“ е чрез реални избори, а досега Сандърс е спечелил два от два вота.
Айова и Ню Хемпшир обаче не бяха победи само за него, но и за основната му кауза: въвеждането на универсално здравеопазване, „Медикеър за всички“. Попитани какво е отношението им към „замяна на всички частни форми за здравно застраховане с единен държавен план за всички“, 57% от участвалите в изборите в Айова заявяват, че подкрепят идеята, докато само 38% се обявяват против. Екзитполовете в Ню Хемпшир отново показваха, че почти шест от всеки десет гласоподавателя предпочитат „Медикеър за всички“ пред сега действащата частна осигурителна система.
Отново се оказа, че коментаторите и предвещателите са сгрешили. „Демократите от Айова се притесняват, че „Медикеър за всички“ ще накърни бизнеса“, гласи заглавие в Associated Press от декември. „В Айова „Медикеър за всички“ губи позиции“, обяви Forbes през август. „Медикеър за всички не е толкова популярна идея – дори сред демократите“, прокламира малко преди това FiveThirtyEight.
„Чуваме много обяснения как Бърни Сандърс е „изключително неадекватен“ спрямо електората на Демократическата партия… Е, това всъщност не е вярно“, отчете един от коментаторите на CNN след последните избори.
Посланието от Айова и Ню Хемпшир е ясно. Бе голяма, голяма грешка да бъдат отписвани както Бърни Сандърс, така и основното му политическо предложение. Дали критиците му ще продължават да правят същата грешка и за в бъдеще?
About The Author
