Защо румънците мислят всички българи за агенти на Москва?

Български политически лобита безскрупулно манипулират румънското обществено мнение, опитвайки се да го впрегнат в своята вътрешнополитическа борба – което води само до затвърждаване на стереотипите за българите, насадени още от времето на Чаушеску

През 2016 г. България и Република Молдова избраха едновременно нови президенти – Румен Радев и Игор Додон. В деня след вотовете в двете държави, 14 ноември, в Румъния масово се разпространи карта, изобразяваща страната в синьо, а всичките ѝ съседки в червено – символ на руското влияние. Дори Украйна бе в червено, като все пак бе уточнено, че страната се намира в конфликт с Москва. „КАРТА. Румъния, хваната все по-здраво в клещите на Русия: Молдова и България си избраха про-кремълски президенти, които се присъединяват към лидерите на Унгария, Сърбия, Чехия и Словакия“, гласеше заглавието на статията в сайта Hotnews, съпровождаща картата.

Четейки подобни статии винаги съм се чудел как предполагаемата българска неизкоренима русофилия се връзва с принадлежността на страната към НАТО и ЕС. Не знаят ли нашите западни партньори, че всички тук сме агенти на Путин? Защо те са ни пуснали в своите интеграционни структури, ако нашата лоялност е към страна вън от евроатлантическата общност?

Не твърдя, че разбирам българската политика. Понякога си мисля, че съм по-наясно с румънската, отколкото с нашата, понеже ми се струва, че в България всичко е омешано, размито, противоречиво. Премиерът Бойко Борисов е приятел с всички външни и вътрешни структури и лобита. Прегръща се с американския посланик в България, твърди, че трима папи са го галили по главата, общува отлично с Ангела Меркел и британските премиери, а в момента се опитва да реализира енергийни проекти, свързани с Русия. Президентът Румен Радев е генерал с отлична оценка от американски военни школи, който говори английски, немски и руски и е добре приет от Великобритания, през Германия и централноевропейските страни, до Русия, Китай и близкоизточни страни като Йордания. При такава размитост и противоречивост се питам защо двамата водещи български политици да са точно проруски, а не например прогермански, пробритански или проамерикански? И не трябва ли да очакваме да са най-вече пробългарски в своите действия?

Търсех подходящ момент да напиша тази статия откакто при едно посещение на научна конференция в Румънския парламент разговарях с млад румънски експерт по международни отношения, който ме попита какво мисля за Радев. Тогава вече имах достатъчно опит от отношения с румънци и бях наяснос с румънския национален комплекс, свързван с руснаците. Бях изтърпял някои иронични реакции, когато румънци, с които се запознавам, научаваха, че се казвам Владимир – като руския президент. Усетих смесицата от подигравки и страх у румънците, свързан с предполагаемата русофилия на българите. Давах си сметка, че сигурно за мнозина румънци – особено за онези от по-старите поколения, отношенията с българи бяха нежелани, защото ние сме славяни, пишем на кирилица и се предполага, че имаме симпатии към Русия. Към онзи момент вече поддържах от години българо-румънски блог и ми се искаше да направя нещо, което да преодолее бариерите в общуването между румънци и българи. Затова и казах на младия експерт от Румънската академия, че сигурно бих написал статия, в която да представя моята гледна точка за отношенията в триъгълника българи-румънци-руснаци.

В румънските медии се усеща остра липса на хора, които да обясняват на публиката както се случва в България. Към момента в северната ни съседка има само няколко канала, по които новини и анализи от България стигат до румънската преса: преводите на агенция „Радор“, която е част от Румънското национално радио и поддържа две журналистки, говорещи български език;  англоезични български медии като Novinite и Sofia Globe, от които румънските журналисти превеждат кратки текстове; както и преводите на статии от български автори за България, които правя за румънската секция на„Барикада“ и за моя блог.

В Румъния обаче просто няма медийна личност, която да може да тълкува преводните статии. Липсва авторска гледна точка към България, различна от клишетата, с които румънците са се хранили по време на прехода и управлението на Чаушеску. Българската русофилия е именно пример за лабиринт, в който румънските читател се губи, ако въобще прояви интерес да търси истината.

Какво би разбрал румънският читател, ако прочете последователно статиите „Българският президент се чувства пленник в ЕС“ във вестник „Дилема веке“ и „Анализ на „Дневник“: За интересите на Русия в България се работи в правителството, в парламента и в основните средства за масово осведомяване“ в сайта Hotnews? Първата статия изрежда различни медии, за които твърди, че са антизападни – като например сайтът, за който работя в момента като доброволец – „Барикада“, и… медиите от групата „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев. Според нея основна антизападна фигура в България е президентът Румен Радев. Освен това статията твърди, че антизападните медии са финансирани от западни източници! Посочено е, че „антизападни“ медии като „Капитал“ се финансират от фондация „Америка за България“ и от мрежата на Джордж Сорос. Авторите на статията са българи – Ивет Арабова и Станимир Въгленов, които към момента на написването ѝ са били свързани с „24 часа“. В текста им също така се изтъква, че „най-често в БНР има антиевропейски и антиамерикански гледни точки, когато критикува правителството. Същото се случваше с националната телевизия допреди няколко години“ (Явно в очите на авторите влизането на Емил Кошлуков в ръководството на БНТ е променило това).

Втората статия е публикувана оригинално в сайта„Дневник“, който е част от групата „Капитал“, а след това е преведена от Rador и така се озовава в Hotnews. Там нещата изглеждат наопаки – Бойко Борисов е този, който реализира руските проекти в България. Твърди се, че той прави това в съдружие с лоялни медии.

„Една част от многотиражните вестници – като „Телеграф“, „Труд“, „Монитор“ и „24 часа“, разпространяват руската пропаганда, като дават специално внимание на определени теми. Например, колко правилна е руската външна политиика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка; колко важни са България и Балканите за Европа, руските енергийни проекти и колко отблъскващи са евроатлантическите ценности. Общият знаменател между тези медии е, че са свързани с бизнесмрежи, близки до Русия – например с българския медиен магнат и депутат Делян Пеевски. Масовите средства за информация под руско влияние са станали и платформи за проруски политици, свързани с тях за журналисти и интелектуалци, които разпространяват дискурса на Кремъл за консервативните ценности и традиционните ценности, там където има възможност за политически дебат. Това става особено, когато става въпрос за теми като социален пол, LGBT хората или традиционното семейство“, пише румънският сайт Hotnews като предава цитат от статия на в. „Дневник“, в която е цитиран доклада за руското влияние в България на Центъра за изследване на демокрацията (забележка: този цитат е от първоначалната версия на доклада, която беше представена на 22 януари 2020 г. във Вашингтон от Центъра за изследване на демокрацията. Впоследствие центърът редактира доклада като премахна имената на четирите български всекидневника. Вместо това бе записано: „Подобно на положението в Сърбия, повечето от масово четените български всекидневници разпространяваха проруска пропаганда със специален фокус върху това колко правилна е руската политика в Европа, Близкия изток и Латинска Америка и колко важни са предвожданите от Русия енергийни проекти за Европа, България и района на Югоизточна Европа.“ По-нататък цитатът продължава с вече написаните неща за Делян Пеевски и предоставянето на платформа за разпространение на консервативни разбирания).

Ако аз съм румънски читател, който не знае български и не познава България, вероятно бих си помислил, че в България всички са агенти на Русия – както Бойко Борисов и лоялните му медии, така и Румен Радев и анти-Борисов изданията. Тоест, ефектът от ожесточаващата се вътрешнополитическа борба в България е, че двете основни лобита – за и против Борисов, се обвиняват взаимно в чуждестранната преса, че служат на Москва. А когато правят това в Румъния те затвърждават познатият от времето на Чаушеску стереотип – „В България всичко е свързано с Русия, не трябва да припарваме там. Да си стоим на нашия остров на латинската култура и свобода от славянските примеси“.

Няма ли кой да каже на румънската публика колко е странно „Капитал“ да бъде описван като антизападна медия? Или че българските автори на текста в Dilema Veche вероятно са подвели поръчителите на статията и доклада си от Румъния (В. „24 часа“ е считан за проправителствен, докато в. „Капитал“ пише критично за Бойко Борисов)? Българската „Барикада“ пък вероятно е медията с най-много преводни статии от западната преса в България. Тя е критична не само към западните реалности, а и към тези от други части на света. Що се отнася до медиите, подкрепящи Пеевски и Борисов – също не съм убеден, че е така лесно да бъдат свързани само и единствено с руското влияние. Двамата олигарси имат своите контакти и със САЩ например, което също намира съответното медийно отражение.

Според мен двете основни лобита в българската политика в момента – тези про и анти Борисов, манипулират румънското обществено мнение, като използват създадените за България стереотипи. Това може да е изгодно и на онези части от румънското общество, които харесват нещата в българо-румънските отношения да си стоят такива, каквито са били десетилетия наред. Мисля обаче че и в България, и в Румъния има хора, които развиват отношения между двете страни преодолявайки клишетата и страховете. Би трябвало в медиите в двете страни да чуваме по-често тяхното мнение.

Политиката би трябвало да бъде не само пространство, в което хората са етикетирани и категоризирани в един или друг геополитически лагер. Ако искаме да видим руското влияние, можем да го открием не само в България, но и в Румъния. Ако обаче искаме да отправим поглед към съседа с желание да видим нещо, което ще ни привлече, вместо да ни отблъсне, тогава имаме нужда от промяна първо в себе си. Нужно е да разширим светогледа си, за да разберем другия.

Иска ми се румънските читатели на тази статия да се замислят дали наистина русофилията е такъв безспорен общ знаменател, под който трябва да бъдат вкарвани всички българи. Смятам, че в българо-румънските отношения ще настъпи нова ера, когато проявим искрено любопитство към другия и подходим към него с благосклонност. Румъния има нужда от експерти, които не само да превеждат от чужди езици, но и да тълкуват, да имат самочувствието и знанията да излязат със свое мнение за реалностите от региона. Ако не ги отгледа, има опасност да допусне нейните медии да се окажат арена за чужди битки.

Появата на такива експерти обаче не е нещо, което може да се случи лесно. Ако става въпрос за България, българската политика в момента изкуствено разделя хората в два големи лагера (за и против Борисов или за и против Радев) и така пречи на появата на алтернативи. Ако аз съм румънски журналист или читател, бих искал да погледна отвъд привидните противоречия – към мнения, които няма да ме манипулират емоционално, а ще ми дадат ново разбиране по българската тема.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар