По-късото работно време е от полза и за служителите, и за бизнеса

Ръководителят на IT фирма Димитър Димитров споделя конкретен и реален личен опит – как повече почивка и самообразоване носят повече щастие и печалби на всички

По-късото работно време е от полза и за служителите, и за бизнеса. Илюстрация: Revista Summa

През последните седмици навсякъде по света предизвика внимание новина, че най-младата министър-председателка в света – 34-годишната ръководителка на финландското правителство Сана Мари, ще въвежда 4-дневна работна седмица и 6-часов работен ден в страната си. После се разбра, че не е точно така. Макар Сана Марин наистина да е привърженичка на съкратените работен ден и работна седмица, за да могат хората да са по-пълноценни и в труда си, и в почивката си, и в самоподготовката си, тази перспектива все още е далеч, дори и във Финландия.

У нас отзвукът беше особено силен, тъй като точно по същото време някои български работодатели предприеха офанзива, прокарвайки тезата си, че поради недостиг на квалифициран персонал, работното време трябва даже да се увеличава.

С кратък репортаж по темата излезе и БНТ, опитвайки се да съпостави двете гледни точки. Сред включените в него беше и Димитър Димитров, ръководител на IT фирма, който е убеден, че редуцираното работно време е от полза както за работниците и служителите, така и за самия бизнес. Той се аргументира по-подробно и в своя публикация във Фейсбук, която тези дни набира доста голяма популярност. Предлагаме тук интересния и показателен текст на Димитър Димитров, публикуван на 7 януари и особено ценен с факта, че представя конкретен и реален личен опит, дал много добри резултати в български условия.


В последните дни повечето медии публикуваха новината, че във Финландия хората ще работят само 4 дни по 6 часа седмично. После се оказа, че това е фалшива новина.

Днес (на 7 януари – б.р.) ми позвъниха от БНТ и ме попитаха дали наистина в моята фирма се работи 32,5 часа на седмица. Отговорих, че информацията им е правилна и те попитаха дали можем да направим кратко интервю.

Съгласих се, а когато те дойдоха в офиса и разбраха, че вече 10 години колегите ми ползват два месеца платен годишен отпуск, че в онези 6.5 часа работно време влиза и обедната почивка, а обядът се плаща от фирмата – всеки поръчва каквото и откъдето пожелае, те просто нямаше как да не попитат дали търсим още служители.

Всички питат същото. Не, не търсим. Моята визия за отбор е следната – максимум 50 човека, нито един повече. Това няма да го намерите като теория в дебелите книги, а и всеки друг мениджър би казал, че съм будала – ограничението от 50 човека означава и ограничение в броя на клиентите. При този необятен пазар…

Да, с тази визия за екип съм обрекъл бизнеса си винаги да бъде малък. По тази причина нямаме маркетингов отдел и никога не сме имали. Не плащаме за реклама и никога не сме плащали. Дори през 2012 година се наложи да спра партньорската програма и да увелича цените не просто за да стопирам растежа, а да намаля броя на клиентите. Защото бяха станали 80 000 и бройката се увеличаваше, а 50 човека не могат да обслужват толкова много клиенти. Е, биха могли, но нито клиентите, нито колегите ми ще бъдат доволни.

Дали аз щях да съм по-доволен с повече клиенти, съответно по-голяма печалба? Попитайте собствениците на големите фирми в нашия бранш – онези, които се развиват като по учебник. Има български доставчици на уеб хостинг, които имат над милион клиенти и над 500 служители. Тяхната цел вероятно е да постигат растеж до безкрайност. Ако това ги прави щастливи, нека да продължават.

Нека да разкажа какво спечелих аз. Първо, още от самото начало научих колегите си да не разчитат на мен. Не се вясвах в офиса с години. Целенасочено не им отговарях на въпросите и ги поставях в ситуации да вземат всички решения сами, по неволя. Те се справяха блестящо и без мен и нямаха шеф над главите си. А аз разполагах с цялото време и с достатъчно пари.

Имах много време за четене и учене. 20 години. Живях на много места по света. Просто отивах в някоя страна, намирах си жилище, научавах езика, заобикалях се с приятели, следях техните новини, потапях се в тяхното общество, изучавах техните обичаи и народопсихология и виждах плюсовете и минусите на различното. Когато след 2-3 години всичко ми ставаше ясно, си събирах нещата и отивах в друга държава. А онези 50 човека в България работеха, получаваха достойни заплати, но оставаше достатъчно и за мен.

След всичките тези 20 години аз нямам спестени пари и никога не съм имал. Въпреки милионите, които спечелих от този бизнес. Много от тези средства дарих за различни каузи. Парите са голяма сила – не защото могат да купят лъскави неща, а защото имат потенциал да променят света около нас.

Вчера (6 януари – б.р.) австралийското правителство реши да задели два милиарда долара за справяне с щетите от пожарите. Никакви пари, дадени със закъснение, няма да върнат това, което изгоря. Аз пък заделих само половин милион долара, с които закупих 14 противопожарни всъдеходи и изградих система от пожарни хидранти на село – пред всяка къща в съседните махали на онова затънтено планинско село има пожарен кран и шланг. И ако се наложи да се ползват, водата няма да свърши.

Моите внуци ще играят под същите дървета, под които съм играл аз. Никакви климатични промени и лоши хора не могат да променят това. Планирано и гарантирано.

Къде е моят келепир ли? Споменах 20 години четене и учене, а когато четеш и учиш, разширяваш кръгозора си. Дотам, че наскоро получих патент за свое изобретение в областта на строителството. Има много хляб в този метод. Вероятно скоро ще получа патент за изобретение и в областта на медицината с много голям социален ефект. За него ще разкажа по-късно.

Вкъщи всичко е наред. Нашият син е на 34 дни и му отделяме цялото си време. За последния месец съм ходил в офиса само веднъж – за да дам онова интервю. Благодарение на колегите ми – най-съвестните и лоялни хора на света – аз съм щастлив човек, а хората от моя отбор също заслужават да са щастливи. Затова имат два месеца платен годишен отпуск и намалено работно време.

Онези с дипломите и вратовръзките, които ви казват, че поради липса на кадри трябва да се увеличи работното време, ще бъдат изненадани, че ще срещат все по-малко разбиране. Светът се променя и учебната програма за MBA ще остарява с невиждани темпове. Качествени хора/кадри има, просто е нужен подход и правилно отношение, за да стимулирате хората да дават най-доброто от себе си. Бъдещето принадлежи на онези хора, които не са склонни да робуват на никого и на нищо, най-малко на парите.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар