Живеем в много нестабилни времена. Преди две години и половина, при първите парламентарни избори в които участвах като лидер на Лейбъристката партия, успяхме да увеличим дела си от народния вот с десет процентни пункта. В отчайващо разочароващите избори миналия четвъртък подкрепата ни спадна с осем пункта.
Призовах за период на размисъл в партията, тъй като съвсем не липсват въпроси за обмисляне. Не вярвам, че контрастиращите резултати от двата избора могат да бъдат разбрани поотделно.
Последните няколко години бяха белязани от поредица резки политически размествания във Великобритания: кампанията за независимост на Шотландия, трансформацията на Лейбъристката партия, Брекзит, ръстът на електоралната подкрепа за лейбъристите, а сега и победата на Борис Джонсън „Да свършим с Брекзит“. Нищо от това не е случайно съвпадение.
Политическата система е настабилна, защото не успява да генерира стабилна подкрепа за статуквото след финансовия срив от 2008 г. Като лидер на лейбъристите се опитвах да обикалям всички части на страната и да изслушвам хората – и непрекъснато оставах поразен от това до каква степен се е разпаднало доверието в политиката.
Пропастта между най-богатите и всички останали се разширява. Всеки може да види, че икономическата и политическата система не са справедливи, не осигуряват безпристрастност, че картите са подредени срещу мнозинството.
Тази ситуация отвори вратата за по-радикални и многообещаващи политики, които да настояват, че не е нужно нещата да остават такива, и че е възможен един по-добър свят. В същото време обаче това подхранва и цинизма сред много хора, които знаят, че за тях нещата не вървят, и не вярват, че може нещо да се промени.
Видях това най-ясно в бившите индустриални области на Англия и Уелс, където преднамереното унищожаване на работни места и общности в продължение на над 40 години е нанесло тежки щети. Нищо чудно, че от тези избиратели дойдоха най-силните ответни удари както при референдума от 2016 г., така и, за съжаление на Лейбъристката партия, на изборите миналия четвъртък.
В градовете на затворените стоманолеарни хората като цяло не вярват на политиците, но вярват на обещанието на Джонсън да приключи с Брекзит – което бива пробутвано като удар срещу системата. За съжаление скоро ще си проличи колко е фалшив този лозунг, което ще послужи само за още по-дълбоко подкопаване на доверието.
Въпреки че направихме всичко по силите си, за да разясняваме, че тези избори ще са повратна точка за посоката, в която се движи страната като цяло, вотът на хората бе фокусиран основно върху Брекзит.
Консервативната партия бе подготвена да експлоатира разделенията и фрустрацията, причинени от собствения ѝ провал да изпълни мандата за Брекзит – докато Лейбъристката партия се опитваше да обедини страната, за да посрещнем заедно бъдещето. Поляризацията на страната по въпроса за Брекзит направи нещата по-трудни за нашата партия, която има силна електорална подкрепа от хора и от двете страни на спора. Вярвам, че платихме цената за това, че много хора гледаха на Лейбъристката партия като на опитваща се да седи на два стола или да повтори референдума.
Сега трябва да се вслушаме на гласовете на хората в Стоук и Скънторп, Блайт и Бриндж, Гримсби и Глазгоу, които не подкрепиха Лейбъристката партия. Страната ни претърпя фундаментална промяна след финансовата криза – всякакъв политически проект, който претендира, че не е така, е самоцелен.
Напредъкът не представлява проста права линия. Макар лейбъристите да изгубиха много парламентарни места на тези избори, аз вярвам, че Манифестът ни и движението, което стои зад него имат историческа важност, която ще бъде оценена в бъдеще – истински опит за изграждане на сила, достатъчно мощна, за да трансформира обществото в полза на мнозинството, а не на малцина. За пръв път от десетилетия много хора имаха надежда за по-добро бъдеще.
Това преживяване, споделено от стотици хиляди хора, не може да бъде заличено. Нашата работа като движение и като партия, чиито членове са се увеличили повече от двойно, не е приключила: сега имаме спешната задача да защитаваме общностите, които ще бъдат подложени на атаки от правителството на Борис Джонсън и токсичната търговска сделка, която той иска да подпише с Доналд Тръмп.
Трябва да гарантираме, че това усещане за надежда ще се разпространява и задълбочава. Като социалисти ние се стремим да повишаваме очакванията на хората. Населението на нашата страна заслужава много повече – и те могат да го имат, ако работят заедно, за да го постигнат.
Горд съм, че по темите за остеритета, корпоративната власт, неравенството и климатичната риза ние спечелихме спора и пренаписахме условията на политическия дебат. Но съжалявам, че не успяхме да превърнем това в парламентарно мнозинство на промяната.
Няма никакво съмнение, че политиките ни са популярни – от обществената собственост върху железопътния транспорт и комуналните услуги, през мащабната програма за строеж на общински жилища, до повишаването на заплащането за милиони работещи. Въпросът е дали в бъдеще ще успеем там, където не успяхме този път?
Няма бързо решение за преодоляване на недоверието на много от избирателите. Няма да ги спечелим чрез снизходителност и поучаване. Лейбъристите трябва да спечелят доверието им. Това означава търпелива работа, включваща изслушване и защитаване на общностите, особено след като правителството на Джонсън засили атаките си. Означава и подсигуряване, че работническата класа, в цялото ѝ разнообразие, е движеща сила на нашата партия.
Медийните атаки срещу Лейбъриската партия през последните четири години и половина бяха по-ожесточени от всякога – и това разбира се имаше ефект върху изхода от изборите. Всеки, който отстоява истинска промяна, ще се изправи пред пълната мощ на медийната съпротива
Партията се нуждае от по-солидна стратегия, за да отговори на тази враждебност на притежаваните и направлявани от милиардери медии, и когато е възможно да я обръща в своя полза.
Понесохме тежко поражение, и аз поемам отговорността си за това. Лейбъристката партия скоро ще има нов лидер. Който и да е той, нашето движение ще продължи да работи за по-равноправно и справедливо общество, за по-устойчив и мирен свят.
През целия си живот съм отстоявал тези цели и ще продължа да го правя. Политиката на надеждата трябва да надделее.
About The Author
