В категории:Свят

Протестите в Ирак вдъхват нов живот на комунистическата партия

След десетилетия на репресии и маргинализиране, иракските комунисти се надяват да повлияят на битката за бъдещето на страната 

Снимка: Ali Abbas/EPA

В сравнение с показно огромните сгради в Багдад, предоставени на някои от партиите, централата на Иракската комунистическа партия (ИКП) е сравнително скромна. Сградата се състои от магазин, офиси и малка функционална зала, декорирана с модернистично изкуство и с изображения на комунистически мъченици, включително екзекутирания бивш лидер Юсуф Салман Юсуф.

ИКП е най-старата непрекъсвала съществуването си партия в страната, само че днес не може да се сравнява със силата си от средата на 20 век. Тогава тя е не само партията с най-много членове в Ирак, но и най-голямата комунистическа партия в Близкия Изток. На фона на обхваналите сега страната социални катаклизми, които си плачат за макрсистки анализ, партията все пак отново е в свои води, пише Middle East Eye

Засега ИКП е единствената партия, която се е изтеглила напълно от парламента в отговор на насилствената разправа на правителството със започналите миналия месец протести, довела до най-малко 355 убити и десетки хиляди ранени. Масовият обществен гняв е насочен основно към корумпираността и шуробаджанашината в партиите, както и към връзките им с въоръжени групировки. Дори обявената оставка на иракския премиер вероятно няма да доведе до бързо успокояване на ситуацията.

Според главния секретар на ИКП Раид Фахми, това е единствената партия, към която протестиращите не се отнасят с презрение. „Отделните комунисти участват в протестите самостоятелно, като част от различни групи. Протестиращите знаят кои са комунистите сред тях и ги приемат. Другите партии не са допускани“, казва той.

Атеисти в религиозна среда

Партиите в Ирак са възприемани най-вече като клиентелистки организации, често свързани с определена общност – те обикновено са предвождани от някой проповедник или племенен лидер, или представляват религиозно или етническо малцинство. Приема се, че партийните организации работят само за специфичните си интереси и за осигуряване на достъп до държавни служби и финансиране за „своите“.

ИКП отдавна се представя като единствената не-сектантска партия в страната. Това обаче има и обратна страна – членовете ѝ са възприемани като атеисти, което е недостатък в силно религиозна държава.

Видимо въодушевен от уличните демонстрации, Фахми – един от депутатите на ИКП, подали оставкa на 27 октомври – казва, че властите не са оценили правилно ситуацията в страната и потенциалния мащаб на протестите. „Те все още разчитат протестиращите да се изтощят и демонстрациите постепенно да отшумят. Това е погрешно, защото движението постоянно получава нови тласъци от нови и различни форми на протест, които виждаме в отделните провинции“, убеден е той. Фахми посочва като пример общите стачки, които по думите му са „най-ефективните от 1921 г., от създаването на иракската държава“, както и разрастването на протестното движение сред студентите и гимназистите. Според него включването на широк спектър от иракското общество е доказателство за жизнеспособността на протестите.

Противоречив съюз 

От миналата година насам ИКП е в политически съюз с популярния шиитски проповедник Муктада ал-Садр. На изборите през май 2018 г. тяхната коалиция „Сайрун“, чиито послания са против корупцията и иранското влияние в Ирак,  получи най-големия брой места в парламента. Макар съюзът им официално да бе обявен през 2018 г. мълчаливото сътрудничество между двете групи датира поне от 2015 г., когато Багдад и други региони също бяха разтресени от протести против корупцията – макар и не в мащабите, които виждаме тази година.

Този съюз е критикуван от някои представители и на двете партии, които виждат продажност в договорката между светските комунисти и религиозно консервативните садристи. ИКП защитава коалицията с аргумента, че и двете групи се стремят да дадат глас на най-бедните и маргинализирани групи в обществото.

Сегашната икономическа програма на ИКП също би изненадала тези, които са свикнали да свързват комунизма с масова национализация. Фахми заявява, че тъй като Ирак все още се намира в етап на „капиталистическо развитие“, то икономика от смесен тип „социален пазар“ е единствения разумен път напред. Това обаче трябва да е съчетано с изграждане на институции като работнически синдикати и социално осигуряване.

„Хората настояват за социална справедливост. Това означава, че те са против ултралиберализма. Има и такива, които призовават за икономика на свободния пазар – в нашето състояние това ще означава поляризация на богатството и бедността и липса на развитие. Така може и да има отделни острови на развитие, но не и цялостно социално и икономическо развитие“, казва Фахми.

Много от исканията на протестиращите са в съзвучие с позициите на ИКП – слагане край на корупцията, на разпределяне на държавните позиции на религиозен принцип, въвеждане на светско държавно управление. Желанието за социална справедливост също има важно място в исканията на протестиращите, макар като цяло да липсват конкретни икономически предложения.

Фахми обаче е критичен към редица от позициите на протестиращите – най-вече често повтаряното искане за създаване на президентска система и намаляване на броя на депутатите. „Според нас президентската система не е подходяща за Ирак. Това не значи, че не трябва да се потърсят начини за преразпределяне на правомощията между президентството и парламента – вероятно могат да се направят някои подобрения в това отношение. Но това трябва да се прави без да се поставя под въпрос парламентарната ни система“, категоричен е той. Фахми предупреждава, че „отстъпване обратно към централизацията ще е за сметка на свободите“ и добавя, че е важно да се поддържа федералната система, която отразява „многообразието на иракското общество“.

„Символи на революцията“ 

Площад „Тахрир“ в Багдад, който се превърна в централна точка за бунта на иракчаните, е изпълнен с палатки и сергии. Повечето служат за осигуряване на култура, лекарства, комуникации и всякакви други нужди, произтичащи от продължаващите месеци наред демонстрации. На един малък дюкян в центъра на площада гордо са изложени снимки и цитати на Карл Маркс, Владимир Ленин, Роза Люксембург и египетската феминистка и авторка Навал ел-Саадави. Те обаче не са сложени там от ИКП, а от по-малката Работническо-комунистическа партия на Ирак (РКПИ)

Тези последователи на покойния ирански марксист Мансур Хекмат се отличават с твърденията си, че нито Съветския съюз, нито Китайската народна република някога са били социалистически. Партията също така отстоява ултра-секуларистки позиции.

Снимка: MEE

„Това са символи на революцията, символи на социалния протест“, заявява по отношение на банерите Аамар Шариф, член на РКПИ. Той казва, че на иракското общество е нужно нещо повече от козметични промени, нещо повече от реформа в изборните закони или арест на няколко корумпирани личности. „Правителството трябва да бъде заменено с власт на народа, е не с поредния корумпиран парламент“, обяснява той.

По думите му демокрацията не се състои в това „да избираш някого на всеки четири години, и после да си стоиш вкъщи“. „Хората трябва да упражняват властта си ежедневно“,  казва той и добавя, че нуждата от светско общество и управление е станала по-очевидна от всякога. „Няма свобода без секуларизъм – сектантската система в Ирак е довела до толкова много престъпления срещу народа. Сега хората настояват за светско управление – дори религиозни хора. Те не искат повече религиозно управление“, казва той. „Затова ние подкрепяме въвеждане на светска система в Ирак, така че всеки, религиозен или не, да може да живее равнопоставено в страната“.

Нова възможност 

Мансур Хекмат, който е сред основателите на РКПИ, е погребан в гробището Хайгейт в Северен Лондон – на метри от гроба на Карл Маркс. До него са положени още много иракски комунисти като Саад Саади Ади и Джамил Мунир абдул-Хамид – жертви на десетилетните репресии от различни монарси, баасисти и ислямисти.

Макар някога да е била мощна сила в Ирак, след 70-те години левицата се характеризира най-вече с изгнаничество, арести, убийства, и най-лошо от всичко – ирелевантност. Свалянето на дългогодишния ѝ враг Саддам Хюсеин през 2003 г. доведе само до незначително подобряване на положението.

В страна, толкова дълго раздирана от война и религиозни междуособици, пространството за обсъждане на социална промяна и на материалните грижи на хората е силно ограничено. В този смисъл последната вълна протести представлява нова възможност за иракските комунисти. По думите на Фахми протестите са направили възможни неща, които преди това са били немислими. „Ние вярваме, че протестното движение, което се развива в някакъв вид бунт, трябва да поддържа инициативата. А за да се поддържа инициативата, ще е нужно постепенно да се оформи някакъв вид лидерство, което трябва да дойде отвътре, а не отвън“, казва той.

Според ръководителя на ИКП е малко вероятно протестите да отшумят, така че въпросите за социалните и икономически промени в крайна сметка ще трябва да излязат на преден план, редом с въпроса за нужната политическа промяна. „Протестиращите казват, че ни е нужна социална справедливост, че са ни нужни обществени услуги. Видно е, че за обикновените хора образованието и здравеопазването не са на приемливо ниво. Така че това са исканията. Каква система би могла да отговори на тези искания, какви трябва да са приоритетите, каква трябва да е ролята на държавата – тези въпроси тепърва трябва да бъдат обсъждани“, казва той.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар