Алекс Макдоналд, Мустафа Абу Снейнех, Middle East Eye
Резултатите от изборите в Ирак изглеждат като скъсване на избирателите с политическия елит, който бива обвиняван в необуздана корупция и некомпетентност. Най-големият победител от вота миналата седмица всъщност бе движението за бойкот, както е видно от избирателната активност, достигнала едва 44.5%.
Мнозинството от хората, които все пак гласуваха, пуснаха бюлетина за коалицията “Сайрун”, която включва поддръжници на шиитския проповедник Муктада ал-Садр, иракската Комунистическа партия (ИКП), както и по-малката Иракска републиканска партия.
Малцина биха могли да прогнозират формирането на подобен съюз само преди няколко години, и още по-малко биха предположили, че той ще бъде припознат от толкова много иракчани. Единството между религиозно-консервативното садристко движение и ултра-светската ИКП изглежда объркващо за външните наблюдатели, но явно е създало успешен синтез.
Един от хората, които най-добре символизират политическите промени в Ирак, е Сухад ал-Хатеб – комунистка, спечелила парламентарен мандат в силно религиозния град Наджав – един от най-важните центрове за шиитския ислям.
Хатеб, която е учител, защитник на правата на жените и активист против бедността, не е обмисляла да се кандидатира при предишни парламентарни избори в страната. “Не се кандидатирах на изборите през 2014 г., но бях част от група, която посещаваше хората из цял Наджаф. Изслушвахме проблемите не хората в гетата и бедните квартали на града и им помагахме. Но не си и помислях за участие в изборите”, заявява тя пред Middle East Eye.
Този път обаче е била мотивирана да се кандидатира заради подкрепата, която е получила от нейни колеги и ученици. “Хората идваха при мен в училище. Гледат на мен като на модел на поведение за това как би трябвало да се държи един политик. Колегите ми, които са поддръжници на различни политически партии, ме уважават и подкрепят. Когато човек върши успешно работа като това да управлява училище, може да е успешен и в ръководството на държавна институция”, заявява тя.
По време на Студената война комунизма и ислямизма до голяма степен бяха екзистенциални врагове. В Близкия Изток поддръжниците на двете идеологии редовно изпадаха в конфликти, обвинявайки се взаимно, че са съответно “безбожни атеисти” и “религиозни фанатици”.
През 50-те години Мухсин ал-Хаким, чийто внук Амар в момента предвожда партията Ал-Хикма, прокарва религиозни фатви, обявяващи комунизмът за несъвместим с исляма. Това отблъсква много религиозни избиратели от ИКП, която в онзи момент представлява значителна сила.
Но политическият съюз между комунисти и шиитски ислямисти в Ирак не е абсолютен прецедент. През 50 години, преди фатвата на Хаким, са съществували съюзи между националистически настроени шиитски фамилии и комунистите – не на последно място защото мнозина от вторите са произхождали от първите. Основният им общ интерес обаче е била съпротивата срещу подкрепяната от САЩ Хашимидска монархия.
Град Наджаф, подобно на останалата част от Ирак, се намира в клопката на огромна безработица, корупция и шуробаджанащина, типични за текущата политическа класа в страната. При откриването на новия спортен стадион в града на 6 май, тълпата освирка присъстващия на церемонията говорител на министър-председателя с викове “вие всички сте крадци”.
Disgruntled Iraqis booing one government official after another at opening ceremony for Najaf Stadium.. crowds kept chanting “you are all thieves!”pic.twitter.com/546bO6R8KE
— Asma (@LibyanBentBladi) May 6, 2018
Генералният секретар на ИКП Раид Джахид Фахами обяснява, че при подготовката за изборите неговата партия и садристите са се споразумели да се фокусират върху проблеми, където имат общи цели – като например борбата с безработицата и корупцията, и ограничаването на външното влияние в Ирак – вместо да поставят ударението върху идеологическите си различия, свързани с теми като правата на жените и светския характер на държавата. “Социалната база на левицата и на Садр всъщност са доста близки”, заявява Фахами.
Следващата стъпка за Муктада ал-Садр и съюзниците му ще е да сформират правителство, което трябва да се случи в период от 90 дни след изборите. Те вече са се обърнали към досегашния премиер Хайдер ал-Абади и редица други партии, включително кюрдски. Победителите обаче изглежда преднамерено изключват от потенциално бъдещо правителство коалицията Фатах, както и политическият съюз, воден от предишния министър-председател Нури ал-Малики – двете сили с най-тесни връзки с Иран.
Ограничаването на иранското влияние в Ирак се е превърнало в запазена марка на политиката на Садр. Докато празнуваха победата на площад Тахрир в Багдад, поддръжниците на коалицията Сайрун скандираха “Иран е вън, Ирак е свободен” и “Чао, чао, Малики”.
Макар Иран да има значително влияние в шиитски религиозни центрове като Кербала и Наджаф, сред местните нарастват страховете, че изострящото се напрежение между Ислямската република и регионални сили като Израел и Саудитска Арабия може да погълне и Ирак.
“Има конфликт между Иран и САЩ в региона – в Ирак, Йемен и Бахрейн. Но ние, иракчаните, искаме да върнем независимостта си от САЩ и Иран”, заявява Сухад ал-Хатеб. “Иракчаните ще пострадат от конфликта между тези две страни”, добавя тя.
Но маргинализирането на иранското влияние ще е трудно като се има предвид, че Фатах, съставена от членове на подкрепяни от Техеран милиции, се нареди на второ място на изборите. В Наджаф коалицията Сайрун спечели 92 026 гласа, а Фатах – 82 838. Ако анти-иранският лагер не успее да се споразумее за съставяне на правителство в рамките на три месеца, про-иранските сили ще могат да заявят отново претенции за властта.
Успехът на коалицията Сайрун също така не може да прикрие факта, че голямата част от иракчаните просто отказаха да се включат в изборния процес. В столицата Багдад, откъдето се избират 69 депутата, са гласували едва 33 на сто от избирателите.
“Основното е да не се увличаме прекалено от успеха на Садр, основен фактор за който беше ниската избирателна активност”, заявява специалистът по Ирак Патрик Осгууд. “Истински важното нещо е процесът по формиране на управляваща коалиция, който обещава да бъде голяма бъркотия. Думата на Иран все пак ще има значение”, добавя той.
Резултатите от изборите изненадаха много хора във и извън страната, тъй като очакванията бяха те да са в полза на коалицията, водена от Абади (която остана трета), Истински трудната част обаче предстои – от Сайрун ще трябва да води пазаренето за съставяне на ново правителство, без да размива обещанията, направени по време на предизборната кампания.
“Сайрун подкрепя хората по много различни начини. Коалицията представлява иракчаните, а Иракската комунистическа партия има дълга история на почтеност – никога не сме били агенти на чужди окупатори”, заявява Сухад ал-Хатеб. “Ние искаме социална справедливост и сме против сектантските разделения – това е което искат и иракчаните”, убедена е тя.
