Каталуня отново пламна с очаквани от всички протести, надскачащи този път по размах предходните. Най-силен резонанс и в Испания, и по света породи блокирането от хиляди демонстранти на летището на Барселона – „Ел Прат”. Акцията, организирана по социалните мрежи от движението „Демократично цунами”, последва примера на протестиращите от месеци в летището на Хонконг. Стигна се до сблъсъци с полицията, при които един от демонстрантите загуби око. Напрежението бе в апогея си в понеделник вечерта и в нощта срещу вторник, което доведе до хаос за пътниците и летищната администрация, а десетки полети бяха отменени.
Блокади имаше и по други транспортни връзки. Демонстранти подпалиха барикади на няколко жп линии, като огньовете изгориха и част от траверсите, правейки невъзможно преминаването на влакове. Преградено беше и движението по някои шосета и магистрали. Това продължи и днес, като в участъка на магистралата, минаваща през община Гурб край Барселона, младежи играеха волейбол от двете страни на мантинелата, разделяща платната в двете посоки.
Протестите не са изненада за никого, защото идват в отговор на отдавна очаквано и предопределено като турболентно събитие. Става дума за обявяването на присъдите в проточилия се почти две години съдебен процес срещу каталунските политици, участвали в организирането на 1 октомври 2017 г. на противоречащия на испанската конституция референдум за независимост на автономната област.
Присъдите бяха оповестени от Върховния съд на 14 октомври, понеделник. Те постановяват дълги срокове затвор – между 9 и 13 години – за деветима от подсъдимите, сред които е бившият каталунски вицепремиер Ориол Жункерас (негова е най-голямата присъда от 13 г.), бившата шефка на местния парламент в Барселона Карме Форкадел, както и неколцина съветници (министри) от автономното правителство.
Първоначалното искане на прокуратурата в този фокусирал вниманието на цяла Испания и пряко предаван по телевизиите процес беше срещу подсъдимите да бъде повдигнато обвинение в антиконституционен бунт. Но това бе отхвърлено от съда. Той прие по-мекото обвинение за предизвикване на размирици и за злоупотреба с обществени средства при организирането на референдума, издигнато от представителката на испанската държава на процеса.
Издадените сега 9 присъди са именно с такава мотивация, като и двете обвинения – за размирици и злоупотреби – фигурират в присъдите само на ексвицепремиера Жункерас, екс-съветника по външните въпроси Раул Ромева, ексговорителя на автономното правителство Жорди Турул и екс-съветничката по труда и социалните въпроси Долорс Баса. При останалите четирима от осъдените присъдите са само за предизвикване на размирици. Подсъдими в процеса бяха още трима бивши членове на каталунското автономно ръководство, които обаче бяха обвинени единствено в неподчинение и присъдите срещу тях са само за по година и осем месеца затвор, като този срок се препокрива с вече излежаното от тях зад решетките.
Успоредно с издаването на тези присъди съдебният състав начело със съдията Мануел Марчена постанови да се поднови искането на испанската държава към Белгия за екстрадиция на установилия се в Брюксел бивш каталунски премиер Карлес Пучдемон.
Присъдите бяха порицани като несправедливи и „отмъстителни” от цялото настоящо каталунско ръководство (също доминирано от партии с курс към независимост) начело с премиера Ким Тора. Най-високопоставеният от осъдените – експремиерът Ориол Жункерас, който е от партията ERC (Каталунска републиканска левица) написа в писмо до свои съпартийци: „Няма друга възможност, освен да основем една нова държава, за да избягаме от тази, която преследва демократи, забранява да се гласува и протестира и праща в затвора заради политически идеи”.
На свой ред очакващото подобни реакции, както и неизбежни протести испанско правителство начело с премиера социалист Педро Санчес приветства резултатите от процеса като част от демократичните механизми на правовата държава, осигуряващи спазването на законите. Санчес направи специални изявления по този повод, като те бяха представени не само на испански, но и на английски, за да може позицията на испанската държава да бъде добре разбрана и в чужбина. За същото се постара и външният министър Жозеп Борел (който в новата Еврокомисия ще е висш представител на ЕС за външната политика), поканвайки на среща с такава тематика акредитираните в Мадрид чужди посланици.
Санчес бе категоричен, че неговото правителство ще „гарантира изпълняването на присъдите”. Това бе ключова фраза с оглед на обсъжданата през цялото време на процеса възможност осъдените да бъдат помилвани след произнасянето на присъдите. Сега Санчес официално даде да се разбере, че няма да направи такава стъпка. И това, естествено, допълнително нажежи страстите сред онези, които са против присъдите, против процеса и против самото прехвърляне на един политически спор (относно статута на Каталуня) в полето на правосъдието – нещо, което беше направено още от предишното правителство на консерватора Мариано Рахой, но с което се показа съгласен и социалистът Педро Санчес.
Цялата каталунска драма сега се превръща и в пробен камък за предстоящите на 10 ноември извънредни парламентарни избори в Испания. До тях се стигна, след като разполагащите с достатъчно гласове в парламента, за да осигурят заедно стабилно ляво управление Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Унидас Подемос” (съюз между „Подемос” и Обединена левица) така и не можаха да се разберат, за да изработят формула за такова управление.
Предишните парламентарни избори в страната също бяха извънредни. Те се състояха на 28 април и дадоха на социалистите най-добър резултат – 29%. Но той бе недостатъчен за сформиране на самостоятелно правителство. Напрегнатите преговори с „Унидас Подемос”, които искаха коалиционно правителство, не доведоха до положителен резултат. Не откликнаха и партиите отдясно – консервативната Народна партия с лидер Пабло Касадо и либералната „Сюдаданос”, оглавявана от Алберт Ривера, към които Санчес нееднократно апелира да му дадат шанс да управлява с правителство на малцинството, като само се въздържат при вота в парламента.
Така се стигна до насрочването на новите извънредни избори на 10 ноември. Санчес пое към тях с голяма кошница, разчитайки на благоприятните сондажи, които даваха растеж в подкрепата за неговата ИСРП. Отначало той и партията му смятаха, че ще бъдат фаворизирани и от включването в сегашната предизборна надпревара на една нова лява формациа – Más País („Повече страна”), начело с отцепилия се от „Подемос” някогашен неин съосновател Иниго Ерехон. Според калкулациите на социалистите Ерехон се очакваше да откъсне гласоподаватели тъкмо от оглавяваната от бившия му приятел Пабло Иглесиас „Подемос”, която се оказа толкова несговорчива спрямо шанса за ляво управление начело със Санчес. Но оследните сондажи сочат, че новата формация на Ерехон откъсва повече гласове от ИСРП, отколкото от „Подемос”. Което показва, че вместо да засили позициите на социалистите, новият вот на избирателите на 10 ноември може да ги отслаби.
Заради силно изострилите се отношения Санчес-Иглесиас по време на неуспешните преговори помежду им за хипотетично съвместно управление, вероятността ИСРП и след 10 ноември да потърси партньор у „Подемос” изглежда все по-малко вероятна. Междувременно много се засилиха и спекулациите за възможна „широка коалиция” на социалистите с десните Народна партия и „Сюдаданос” – като в случая се има предвид не същинска коалиция, а постигане на договорка за вот „въздържал се” от двете партии, за да оставят Санчес да управлява с кабинет на малцинството след изборите на 10 ноември. Ясни сигнали, че са узрели за такова решение, вече подадоха и Касадо, и Ривера. Които, впрочем, са в съперничество и помежду си за десния електорат. И ако думата на неуравновесения Ривера доста е олекнала, стараещият се да се покаже като все по-умерен и все повече центрист Касадо наистина има вероятност да подпре Санчес за нов мандат. В подобен дух бяха и изказванията, направени от екслидера на Народната партия Мариано Рахой и от патриарха на социалистите Фелипе Гонсалес по време на една престижна конференция преди няколко седмици.
За да получи желаната подкрепа отдясно обаче, за Санчес е от ключово значение да не влиза в дисхармония най-вече с Народната партия по каталунската тема. Ето защо така многозначително се възприема и неговото категорично уверение, че няма да прибягва към помилване на осъдените каталунски политици.
В реакциите на всички лидери на водещите испански партии по повод сегашните присъди много силно присъства предизборният контекст. Естествено, Касадо и Ривера приветстваха присъдите, като всеки от тях показа, че би искал те да са по-сурови. Ривера настоя настоящото правителство да обещае не само да не прибягва до помилване, но и да не допуска никакви „затворнически привилегии”.
С оглед на по-вероятните следизборни жестове на Народната партия към Санчес, по-интересно бе какво каза Касадо. Той настоя за корекции в Наказателния кодекс, за да може определението в него за бунт да бъде преформулирано така, че съдът да не го отхвърля, както стана сега. Поиска и промени в медийното законодателство, за да не се позволява „индепендистка пропаганда” по обществените медии. Пледира и за повече контрол над образованието, за да се избегне индоктриниране на младежта с идеи за независимост. Визирайки ангажимента на Санчес да не помилва осъдените сега каталунски политици, Касадо настоя, че тази линия трябва да бъде продължена с други политически действия на социалистите. Според лидера на Народната партия ИСРП трябва да скъса споразуменията си за съвместно управление, сключени в около 40 общински администрации с партии, в които членуват част от осъдените. Съмнително е Санчес да се съгласи с подобно нещо, защото така може да лиши ИСРП от управленските лостове на много места, но ще е интересно да се види как ще реагира след 10 ноември, ако това се окаже условието на Касадо, за да го направи премиер с вот „въздържал се” на депутатите от Народната партия.
На фона на тези подадени от ИСРП и Народната партия знаци по каталунската криза и по следизборните им сметки, лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас отново повтори онова, което напоследък вече многократно е казвал – че социалистите не мислят за „прогресивно правителство” след 10 ноември, а са се ориентирали да търсят подкрепа отдясно.
В месеците, докато още имаше шанс за договорка между социалистите и „Подемос”, Иглесиас се въздържаше да припомня известната позиция на партията си за свикване на законно допитване като средство за решаване на каталунската криза. Той дори беше се ангажирал да не оспорва линията на Санчес спрямо Каталуня, ако се стигне до коалиционно правителство. Тези ангажименти явно вече нямат никакъв смисъл. Така че в реакциите си спрямо сегашните присъди Иглесиас открито се възмути от заричането на Санчес, че няма да помилва осъдените, припомняйки, че навремето са били помилвани дори участници в неуспелия опит за преврат от 23 февруари 1981 г. Според лидера на „Подемос” тази позиция на Санчес е „още едно доказателство за неговата готовност да управлява заедно с Народната партия”.
Иглесиас изрично подчерта, че зачита решението на съда, но отбеляза, че целият процес показвал как не бива да се подхожда към един политически проблем, който така само се захлупва и остава нерешен.
Новата политическа звезда отляво – бившият кадър на „Подемос” и настоящ лидер на Más País Иниго Ерехон, също не бе благосклонен към резултата от съдебния процес. Той написа в Туитър: „Днес сме по-далеч от вчера от възстановяването на мостовете вътре в каталунското общество и между каталунците и останалата част от Испания. Трябва да се заемем с политика, за да заздравим раните”.
Сигурното засега е, че темата за Каталуня става горещ играч в политическите сблъсъци около наближаващите избори.
About The Author
