Бившият „номер две” в колумбийската партизанска групировка ФАРК Иван Маркес става „номер едно” в новото въоръжено издание на организацията, воювала половин век с редувалите се десни правителства и сключила мирно споразумение с властта в Богота в края на 2016 г.
Във видео, заснето „някъде в амазонската джунгла” и качено на сайта на ФАРК-ЕП (Революционни въоръжени сили на Колумбия-Народна армия), Маркес прочете манифест, с който обяви начало на „нов етап на въоръжената борба”. Мотивацията за това решение е, че властите погазват мирното споразумение и че под прикритието му се извършва избиване на бивши партизани и социални активисти.
Впрочем, видеото беше достъпно само един ден – на 29 август, когато беше качено. По-късно, след остри негативни реакции на официалните колумбийски власти и на онази част от легализираните ФАРК, която остава лоялна към мирния процес, видеозаписът вече беше блокиран.
Все пак повечето световни медии успяха да се запознаят със записа и да го изтеглят, така че поне части от него остават достъпни на редица медийни сайтове и техните канали в YouTube.
Картината и текстът във видеото са красноречиви. Заобиколен от свои бойни другари, сред които и емблематичните бивши – а явно вече и настоящи – командири Хесус Сантрич и Ернан Дарио Веласкес „Ел Пайса”, Иван Маркес изтъква: „Никога не сме били победени или разгромени идеологически. Затова борбата продължава. Историята ще запише, че ни принудиха отново да хванем оръжието. Знамето на съпротивата не е паднало. Народите имат универсалното право да се вдигат въоръжени срещу потисничеството. Нашата стратегическа цел е мирът в Колумбия, но мир със социална справедливост, демокрация, суверенитет. Мир, който гарантира живота. Мир, който дава хляб, покрив, работа, вода, здравеопазване, образование”.
Маркес уверява, че в новия въоръжен етап ФАРК-ЕП няма да се сражава активно, както по-рано, а само ще отговаря, ако бъде нападната. Че ще мобилизира в своя подкрепа социални и граждански движения с цел да се постигне демократично и ангажирано с народното добруване и с опазването на природата правителство. Че ще се търси свикването на Национално конституционно събрание, което да промени модела на управление в страната. Че почтените военни и полицаи, които милеят за народа си, не са врагове на ФАРК-ЕП, а само корумпираната, цинична и продажна олигархия. Че ще се развива „диалог с предприемачите, животновъдите, търговците, честните хора, за да се търси техния принос към развитието на селските и градските общности”.
Като цяло посланията доста напомнят на онези, които в средата на 90-те направиха толкова популярен „субкоманданте Маркос” и водената от него индианска Сапатистка армия за самоотбрана в мексиканския щат Чиапас.
Привлича вниманието и заявлението на Иван Маркес, че ФАРК-ЕП ще търси координация и общи действия с ЕЛН (Армия за национално освобождение) – другата партизанска групировка в Колумбия, действаща по границата с Венесуела. С нея още няма сключено мирно споразумение, а започнатият преди идването на власт на сегашния президент Иван Дуке процес в тази посока практически напълно е замрял.
В прочетения във видеото манифест Маркес прави и обзор на неспазените от властите ангажименти и нарушенията на мирното споразумение от 2016-та, за чието сключване той лично допринесе като основен преговарящ от страна на партизаните по време на водените в Хавана дълги преговори с международно посредничество. Сега вече Маркес е убеден, че трудно постигнатото споразумение след подписването му е било „предадено” от колумбийската държава и не се спазва така, както е било договорено.
Деецът на ФАРК натяква, че така и не е осъществено дори едно такова елементарно условие, залегнало в документа, като осигуряването на вода и предоставянето на самоуправление за селските общности. Той посочва още, че за последните три години жертви на убийства са станали над 500 социални активисти, както и 150 сложили оръжието и опитали да се интегрират в политическия живот бивши партизани. Маркес осъжда и практиката чрез съдебни дела, влизащи в противоречие с гаранциите и нормите от мирното споразумение, да се търси разправа с видни дейци на легализиралата се през 2017-та като политическа партия ФАРК.
Показателен е случаят с Хесус Сантрич, който трябваше да заеме едно от гарантираните на ФАРК по споразумението 10 депутатски места в Конгреса. Но вместо това през април 2018 г. той бе вкаран в затвора, след като САЩ поискаха екстрадицията му по недоказано обвинение (въз основа на видео с неясен произход и без звук), че бил замесен в опит да се внесат на американска територия 10 тона кокаин. Делото на Сантрич бе прекарано по общия ред, въпреки че мирното споразумение предвижда или амнистия, или разглеждане на казусите с обвинявани партизани от специално създаден съдебен орган, наричан JEP („Специално правосъдие на мира”).
Именно след ареста на Сантрич миналата пролет също готвещият се за депутатско кресло Иван Маркес реши да се откаже от влизане в Конгреса и просто се укри на неизвестно място. Над него също тегнат обвинения за участие в атентат с 36 жертви от 2003 г., за който от ФАРК винаги са твърдели, че нямат нищо общо и че това е било дело на спецслужбите, за да предизвикат повод за репресии. След „изчезването” си от публичното пространство през 2018-та Маркес неколкократно пускаше изявления, в които обвиняваше властите, че погазват мирното споразумение и че създават условия за разправа с бившите партизани. Факт е, че междувременно не спряха да се множат убийствата на върнали се към мирния живот някогашни бунтовници и на социални активисти. Излязоха и разкрития, включително в американски медии, че по заповед на върхушката в армията и спецслужбите мирни селяни са били избивани, а после преобличани в униформи на ФАРК с подхвърлено до труповете оръжие, за да се внуши, че бившите бунтовници са тези, които нарушават мира.
Така са търсени поводи за отмяна на споразумението, което има много противници в крайнодесните среди в Колумбия. От тях идва и настоящият президент Иван Дуке, поел поста миналата година. Той е „творение” на своя политически ментор – ултрадесния експрезидент Алваро Урибе, управлявал от 2002 до 2010 г. Именно Урибе и „урибизмът” са олицетворение на най-върло десните среди, остро опълчили се на мирното споразумение с ФАРК. Манипулативната кампания на Урибе срещу него доведе и до онова „Не” на референдума по повод споразумението през октомври 2016-та, което удиви цял свят, особено на фона на връчената по същото време Нобелова награда за мир на действащия тогава президент Хуан Мануел Сантос – също десен, но не „урибист”.
След „Не”-то на референдума споразумението беше наново предоговорено, включвайки много отстъпки именно пред ултрадесните – в ущърб на ФАРК и в полза на оневиняването на виновници за престъпления, извършвани „под шапката” на властите. В крайна сметка сериозно окастреният нов вариант на споразумението влезе в сила през декември 2016-та. И още тогава в редиците на ФАРК започнаха да се засилват тревогите, че както и при много предшествали опити за омиротворяване на страната, така и сега, крайната цел на мирния процес е ликвидиране на партизаните и на политическата левица зад благовиден параван.
Затова случаят със Сантрич от миналата година стана толкова емблематичен – в него получиха контрастно отражение именно тези тревоги. Решението на Маркес превантивно да „изчезне” тогава, за да не стане следваща жертва на разправата, бе интерпретирано от десните власти като признак на гузност и като злонамереност спрямо мирния процес – макар многократно изнасяните от дееца на ФАРК факти да алармираха още тогава, че саботирането на процеса всъщност идва от противоположния политически полюс.
Трябва да се има предвид, че Иван Маркес е бил пряк участник и в разгърналия се през 80-те години на 20-ти век друг, уж много обнадеждаващ умиротворителен процес в страната, когато партизаните пак се легализират и влизат в парламента и общинските съвети чрез формацията Патриотичен съюз. Повечето от тях обаче са избити методично при атентати и нападения на военизирани банди. Самият Маркес едва оцелява – само защото един от тогавашните командири на все пак запазилата част от отрядите си ФАРК безапелационно го изтегля от Богота в планината. Точно в същия ден – на 11 октомври 1987 г. – в столицата е убит адвокатът Хайме Пардо Леал, кандидат на Патриотичния съюз за президентския пост.
През 90-те Маркес пак участва в провеждани мирни преговори между ФАРК и тогавашните правителства. С все същия печален финал – жертви сред повярвалите на мирните обещания партизани и безнаказаност за все оставащите „неизвестни” убийци. Тоест опитът му от миналото не е за подценяване и очевидно „изчезването” му през 2018-та е било предпазна мярка на фона на трупащата се тревога от „deja vu”.
През май т.г. се разигра драма с уж освобождаването на Сантрич от затвора в почти неадекватно състояние и незабавното му арестуване отново. Тогава близкият му приятел Иван Маркес изпрати от укритието си писмо, в което определи като „най-голямата грешка на ФАРК” предаването на оръжието.
Сантрич все пак беше освободен в началото на юни т.г. от JEP, но после отново бе привикван от правосъдието като така и не му бе дадена възможност да поеме своя депутатски пост, който би му дал имунитет. В крайна сметка през юли т.г. Сантрич също „изчезна” – като Маркес по-рано.
След сегашното видео вече става ясно, че те двамата и техни съмишленици са решили да възродят въоръженото присъствие на някогашната ФАРК-НА. Де факто това е отцепване от преобразувалата се през 2017-та в политическа партия ФАРК, чиято абревиатура e запазена, но означава нещо ново – Обща революционна алтернативна сила. Начело на тази обновена партия ФАРК е старият командир от партизанските времена – Родриго Лондоньо, по-известен с някогашния си нелегален прякор Тимошенко. Лондоньо остава привърженик на строгото спазване на мирното споразумение с властите, макар също да ги критикува за нарушенията на поетите ангажименти. Но той и привържениците му са категорични, че всички спорове трябва да се решават в рамките на демократичната политическа система и правосъдието. Те твърдо отхвърлят връщането към въоръжена борба.
На страната на Лондоньо-Тимошенко са около 80-90% от общо 10-те хиляди бивши партизани. Това посочва самият той, а и повечето колумбийски медии. Твърди се, че дисидентите отцепници около Маркес и Сантрич са между 1800 и 2000 души, членуващи в 23 организации на ФАРК в 85 общини.
Отцепниците, посегнали пак към оръжието, са критикувани от бившите си другари, отказали да ги подкрепят, че с действията си дават само още повече поводи на правителството и политическата десница в страната за репресии и за окончателно отмятане от ангажиментите по мирното споразумение.
Реакцията на десните като цяло и лично на президента Иван Дуке наистина потвърждават тези опасения. Дуке направи много остро изказване по телевизията, в което заклейми Маркес, Сантрич и компанията им като „наркотерористи” и саботьори на мирния процес, настоя JEP да ги изключи от действието на споразумението, призова силите за сигурност и армията да ги открият и да ги атакуват, обяви награда от по 850 000 долара за главата на всеки един от тях.
В същото време Дуке направи реверанс към лоялната спрямо споразумението част на ФАРК под ръководството на Лондоньо и увери, че правителството ще продължи да работи конструктивно с нея. Но настоя тази партия да изключи официално от редиците си Маркес, Сантрич и съратниците им като твърдо се разграничи от тях.
Всеобщо внимание привлече и акцентът, който сложи Дуке в речта си – той свърза хода на Маркес-Сантрич с венесуелско влияние. Широко известно е, че Дуке и менторът му Урибе са ожесточени противници на управлението във Венесуела – още от времената, когато на власт там беше покойният Уго Чавес, както и днес, когато президент е Николас Мадуро. Официална Богота е главен съюзник на САЩ в региона и усърдно прокарва тяхната линия спрямо властта в Каракас, подкрепяйки всячески самообявилия се за венесуелски „временен президент” опозиционер Хуан Гуайдо. Колумбийско-венесуелските отношения в момента са може би в най-лошия етап в историята.
Така че Дуке остана напълно в този контекст като реши да припише на любимия си враг Мадуро и хода на Иван Маркес-Хесус Сантрич с връщане към въоръжената борба. И без това още при „изчезването” на Маркес-Сантрич официалната линия на колумбийските власти бе да се внушава непрестанно, че те са намерили убежище в съседна Венесуела, при „диктатора” Мадуро. „Ние, колумбийците, трябва да сме наясно – не сме изправени пред раждането на нова партизанска война, а пред престъпните заплахи на банда наркотеористи, които намериха подслон и подкрепа при диктатурата на Николас Мадуро”, декларира Иван Дуке след разпространението на видеото с манифеста на ФАРК-ЕП.
Подобна конфронтационна, агресивна и насъскваща омраза към опонентите и към съседите лексика обаче не е способна да печели симпатизанти в днешната изморена от смърт, насилие и неравенства Колумбия. Разрасналите се социални и граждански движения отдавна са наясно с действително бруталната роля на вечно управляващата в страната десница и олигархия за разправата с всякакви алтернативи. Много повече отзвук могат да събудят общо взето справедливите мотиви и хуманните послания, декларирани от дисидента Иван Маркес. Същевременно е безспорен и фактът, че връщането към въоръжена съпротива не може да бъде конструктивно решение на фона на усилията да се съхрани крехкия и куц, но все пак опитващ се да оцелее мир в страната. Напротив – нараства рискът от радикализиране на стремежа към десен реванш и пълна отмяна на мирното споразумение. Така че нищо позитивно засега не се очертава пред Колумбия.
About The Author
