В категории:Свят

Борис Джонсън хвърли британската политика в хаос 

Решението на премиера и кралицата да прекъснат сесията на парламента е поредният сигнал, че страната се е запътила към нови избори на фона на психодрамата „Брекзит“ 

Борис Джонсън, който стана премиер без да е спечелил парламентарни избори, поиска и получи от кралицата замразяване на парламента. Снимка: Wikimedia Commons

Даун Фостър, Jacobin

Веднага след инсталирането на Борис Джонсън като министър-председател на Великобритания се заговори, че консерваторите обмислят прекъсване на сесията на парламента, за да попречат на всякакъв опит на депутатите да спънат прокарвания от премиера Брекзит без сделка. Тези слухове бяха потвърдени вчера, когато банда десни политици, включително Джейкъб Рийс-Мог, посети кралицата в един от многото ѝ замъци, за да поискат от нея да замрази парламента.

Британската политика бързо изпадна в хаос след като това стана известно. Една анти-брекзит група, Best for Britain, дори публикува доста странно изявление, напомнящо на кралицата историята на цереубийство във Великобритания: „Не би имало никакъв смисъл за кралицата да подкрепи този дълбоко недемократичен, противоконституционен и фундаментално политически маньовър на правителството. Добре е кралицата да си спомни, че историята не гледа благосклонно на монарси, които помагат и поощряват суспендирането на демокрацията“. Няма съмнение, че след референдума през 2016 г. Обединеното кралство колективно си изгуби акъла, но заплахите за рязане на кралски глави биха изглеждали прекалени за центристите само до завчера.

Защо консерваторите вършат това? През последните дни опозиционните партии разискваха възможни решения за избягване на това, което изглежда като сигурно хлъзгане към Брекзит без сделка. След като либералдемократите и твърдолинейните защитници на оставането осъзнаха, че обществото съвсем не вярва на постоянните им обвинения към Корбин, стана по-вероятно изграждането на крехка коалиция срещу излизането от ЕС без договорка. Замразяването на парламентарната сесия обаче блокира всякакъв опит от страна на опозицията да предотврати безконтролното излизане от ЕС и логистичния кошмар, който ще последва от това.

Според Закона за парламентарните мандати, приет от коалицията между консерватори и либералдемократи през 2011 г., само правителството може да разпусне парламента и да предизвика нови избори, но прекъсването на сесията си остава прерогатив на монарха. На фона на всички хвалби на либералдемократите, че са единствената партия, съпротивляваща се на Брекзит (твърдение, което всяка друга опозиционна партия би определила като нелепо), те би трябвало да признаят вината си за текущата ситуация. Те все пак са прокарали този закон в замяна на възможността да подушат за кратко властта.

В последно време консерваторите взаимстват усилено от номерата на успешната хардлайнерска кампания за излизане от ЕС – кампания, която бе ръководена от милиардера Аарон Банкс и Ричард Тайс, който в момента оглавява новата партия „Брекзит“. Консерваторите очевидно се опитват да си върнат гласоподавателите, изтекли към партия „Брекзит“, като прилагат нейните тактики, и се подготвят да използват същата стратегия и на вероятните парламентарни избори.

За левицата това означава, че всякакви избори ще се превърнат в битка за Брекзит, като гласоподавателите, искащи излизане, ще бъдат мобилизирани с говорене за „предателство“ и незачитане на техните желания. Това е доста рисков хазарт за консерваторите. Лейбъристите от своя страна ще трябва да наблегнат на силните си страни: да предложат програма, която не задълбава в Брекзит и миналото, но вместо това предлага визия за това как бъдещето би могло да бъде различно, как икономиката, както и живота на избирателите, на техните деца и техните общности биха могли да бъдат различни.

Най-шумните гласове продължават да са тези на крайните избиратели, обсебени от стремежа си да представят цялата страна в един от двата лагера, и да рамкират цялата тази психодрама като културна война. Повечето британци не са толкова крайни, колкото ги представят медиите и политическата класа. Те са силно загрижени за собственият си живот, за това как ще изглежда бъдещето на родните им места и страната като цяло. Консерваторите ще водят изключително негативна кампания, фокусирано изцяло върху Брекзит. Лейбъристите и левите могат и трябва да разкажат по-голямата история за обществото и икономиката, така че да привлекат гласоподаватели и от двете страни на разлома Брекзит.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар