Навръх първата годишнина от победата си в президентските избори, състояли се на 20 май 2018 г., венесуелският държавен глава Николас Мадуро предложи да се изтеглят напред предвидените за догодина избори за Национално събрание. Това е единствената институция в страната, в която опозицията има мнозинство, след като победи във вота през 2015-та. Ротационен председател именно на парламента в момента е и Хуан Гуайдо, който на 23 януари т.г. се самообяви за „временен президент”, настоя за отстраняването на „узурпатора” Мадуро, чието миналогодишно избиране опозицията не признава, и поиска нови президентски избори. За същото настояват подкрепящите Гуайдо САЩ, техните съюзници в региона и онези страни от ЕС, които са признали „временния президент”.
Официален Каракас нееднократно е декларирал, че нови президентски избори са невъзможни, тъй като те вече са се състояли през 2018-та в съответствие с всички изисквания на националната конституция и единствено възможно е да се изтегли напред гласуването за нов състав на Националното събрание. Това е и издигнатото сега официално от Мадуро предложение.
„Хайде да си премерим силите. Хайде да изтеглим изборите за Национално събрание, за да видим кой ще спечели. Приемаме предизвикателството, нека потърсим един демократичен и мирен изход чрез избори. Нека легитимираме единствената институция, която не е легитимна през последните пет години,” заяви президентът на масов митинг със свои привърженици в Каракас.
Върховният съд на Венесуела е обявил решенията на парламента за лишени от правна сила, тъй като опозиционните членове на законодателния орган отказват да признаят оспореното пак от съда избиране на трима от техните депутати поради установено купуване на гласове още през 2015-та. Ако загуби тези три места, опозицията губи и абсолютното си мнозинство в Националното събрание. Именно от правната конфронтация по този казус тръгна и цялостното противопоставяне между парламента и останалите власти в държавата, станало основа и за сегашната безпрецедентна ситуация около действията и претенциите на Гуайдо.
За да се преодолее законодателния блокаж и напрежението, избило преди две години в улични сблъсъци с много насилие, президентът Мадуро свика избори за Национално конституционно събрание (НКС), които се състояха на 30 юли 2017 г. Опозицията ги бойкотира и в този орган влязоха само прочавистки представители. На 20 май т.г. НКС обяви, че удължава мандата си до 2020 г.
В речта си по повод първата годишнина от своето избиране за втори президентски мандат Мадуро изброи и трите цели, които поставя на своята администрация – „политическа стабилност, социално щастие и икономически напредък”. Държавният глава повтори своята готовност да води диалог за мирно решаване на кризата в страната с всички сили и фактори, които зачитат конституцията. Той добави, че е готов да разговаря „дори с дявола”, ако е за доброто на родината му. Но в същото време наблегна: „Никога няма да се предам пред североамериканската империя!”
Мадуро припомни, че от 25-те изборни процеса, състояли се през последните 20 години, чавизмът е спечелил 23. Той цитира и думите на покойния президент Уго Чавес: „Само изборният път, само мирният път гарантира развитието на страната“. Мадуро определи като „много позитивни“ резултатите от състоялата се миналата седмица в Осло серия от разговори в търсене на вътрешновенесуелски диалог с норвежко посредничество. Дипломати от скандинавската страна са сондирали мнения с пратеници и на правителството в Каракас, и на опозиционния парламент.
Успоредно с това във Венесуела бе и мисия на сформираната по инициатива на ЕС Контактна група, която също се срещна и с официалната власт в страната, и с опозиционни дейци. Кореспондент на испанския в. „Ел Паис” цитира влизалия в делегацията представител на Испания Хуан Пабло де Лаиглесия, държавен секретар по международното сътрудничество с Ибероамерика и Карибието. Той заявил пред медиите в Каракас: „Успяхме да установим една фундаментална готовност на всички страни да участват в диалог, който да отведе до решение чрез изборно събитие.”
Двусмислената формулировка „изборно събитие” оставя открит въпросът дали Контактната група вече е склонна вместо провеждането на президентски избори да приеме за решение евентуален вот за нов парламент, или просто държи да праща позитивни послания и в двете посоки, та затова прибягва до обтекаеми изрази?
