„Доброто победи. Днес е ден на радост. Спомняме си с благодарност за освобождението на Австрия от националсоциалистическия режим на терора“.
С тези думи, произнесени пред над 10 хиляди души, президентът на Австрия Александър Ван дер Белен даде тон за началото на тържествата в деня на Освобождението на страната от нацистка Германия. Той се отбелязва на 8 май, но събитията продължават и на 9-и, когато стотици виенчани поднасят цветя пред паметника на Червената армия.
Diese große Idee der Gemeinsamkeit lassen wir uns nicht schlechtreden! #FestderFreude #Europa pic.twitter.com/d7Z9AkJbry
— A. Van der Bellen (@vanderbellen) May 8, 2019
С превърналия се в традиция отворен концерт на Виенския симфоничен оркестър насъбралото се множество отбеляза 74-тата годишнина на централния площад Хелденплац. Събитието се организира от австрийския комитет Маутхаузен, който поддържа жив спомена за зверствата на нацисткия режим, извършени в най-големия немски концентрационен лагер на територията на Австрия – Маутхаузен, близо до Линц.
Избраните класически произведения, символизиращи свободата и края на войната, отбелязаха победата над фашизма, но в своеобразна кулминация на вечерта бяха личните думи на 87-годишният Шол Шпилман за ужаса на диктатурата.
Той е бил на 7 години, когато в една нощ, Австрия престава да съществува като самостоятелна държава. Няколко дни по-късно фанатичните му съседи – почитатели на Хитлер, нахлуват в къщата на семейството и заедно с офицери от СС отвеждат всички. Шол и неговите близки са отведени в Аушвиц. Изхвърлени от вагоните на влака, първите жертви – най-възрастните, умират още на релсите.
В Аушвиц Шол се разделя с майка си и баба си. Възрастната жена умира само две седмици след пристигането им в концлагера, а за да зърне отдалеч майка си на смъртното ѝ легло, момчето се прокрадва през нощта между пазачите. Няколко седмици след това вижда как изнасят трупа ѝ. 7-годишният Шол е прекалено слаб, поради което е избран за газовите камери, но баща му фалшифицира документите и го спасява. Бащата впоследствие умира, а Шол е изпратен на тежък детски труд в Маутхаузен. Когато в края на войната една американска бомба уцелва лагера, на следващия ден човешките останки са разхвърляни из него, а някои хора ядат от тях. Тези спомени на ужаса преследват оцелелите и до днес. Но както казват те – надеждата е в младите, които се борят това да не се случва никога повече.
Снимки на някои от оцелелите и техните истории са представени на изложба около централния площад Хелденплац. По ирония на съдбата Хитлер изнася на същото място няколко бележити речи пред екзалтираното множество от над 200 000 души след като присъединява страната към своя Трети райх. Всичко това може само да послужи като напомняне за това до какви зверства води фашизмът, насред вълната на антисемитизъм и национализъм, завладели Европа в последните години.
В Австрия негодуванието към надигащия се национал-популизъм расте, след като крайно-дясната Партия на свободата е част от коалиционното правителство. Тя бива обвинявана във връзки с антисемитски и неонацистки среди, а нейни членове напоследък често са забъркани в скандали с подобен привкус. Това накара и Социалистическата младеж в Австрия да организира протестна акция по време на честването на годишнината от освобождаването на лагера Маутхаузен този уикенд, в която изброи всичките скандални случаи, в които са замесени членове на крайно дясната партия са замесени. А канцлерът Себастиан Курц бе запитан колко още такива единични случаи на краен национализъм са търпими за него.
About The Author
