Поредица от събития в последните дни доведоха до напрежение в центъра за настаняване в Харманли. На два пъти – в четвъртък около обяд и вечерта, се стигна и до намеса на полицията. Медиите разпространиха кадри на мигранти, хвърлящи камъни срещу полицията, горящи гуми и счупени стъкла в центъра. Полицията реагира с гумени куршуми, палки и водно оръдие вечерта при нулеви температури.
Как си обясниха внезапното насилие представителите на държавната власт? Те предпочетоха да потърсят отговори на логичните въпроси, които възникнаха, в далечни земи, защото иначе трябваше да отговарят за собствените си действия.
Международен заговор и спящи клетки?
Бойко Борисов съобщи, че е свикнал да вижда ежедневно такива неща във Франция и Германия. “Войната в Сирия продължава, подобни гледки ще са чести. Нито ограда ще ги спре тези хора, нито нищо. Това е съдбата на Европа” – заключи премиерът в оставка. Насилието наистина върви в пакет с бежанците, но не точно както Борисов си го представя: 830 нападения над подобни лагери в Германия са регистрирани за първите десет месеца от 2016 г., като огромната част от тях са извършени от крайнодесни групировки. Вълна от националистическо насилие се оформя и в България покрай подобни групи, нападащи чужденци и правозащитници в граничната зона и по улиците на София.
Да, има регистрирани и бунтове на мигранти, като най-близките до нас бяха от тази пролет, от „ничията земя“ на границата между Гърция и Македония, където стотици хора подгизнаха в палатки под проливни дъждове, след като бе затворен „балканския маршрут“ към Германия. Тоест – кипването на отчаяния гняв и у нас, и другаде очевидно е следствие от силови решения, а не причина, която да ги предизвиква.
Бойко Борисов сега също обяви, че започва да екстрадира афганистанците, обвинени, че са подстрекавали към бунт. По-късно през деня той откри и „основен огранизатор“ на събитията – т.е. открит е виновник, така че разговорът за действителните проблеми може да се отложи.
В същото време, Борисов предупреди за възможен предстоящ терористичен акт, за разбуждане на „спящи клетки“ и „мрежите на Ислямска държава“, които много внимателно следели новините и социалните ни мрежи. Вероятно премиерът не е следил така добре новините в последните дни, иначе можеше да открие възможните причини за недоволството в лагера доста по-близо.
Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов на свой ред заяви, че “трябва да се наблюдават и процесите извън страната по повод почти едновременното избухване на безредици в Харманли и на остров Лесбос.” Намекът за международна координация бе повторен в Народното събрание от настоящия вътрешен министър Румяна Бъчварова, която заяви, че бунтове имало в Лесбос, Кале и Торино. На въпрос дали има хора, свързани с радикални клетки, тя отговори: „Може би един човек е установен“ – и успокои публиката, че ДАНС работи по случая.
Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) също потърси подобна конспиративна връзка, като обърна внимание, че „когато Кале се е запалило, се е запалил и Харманли, а наскоро е имало проблем в Германия…“ И накрая извади логичното заключение от разсъжденията си: „Те вероятно си говорят помежду си“.
Но защо управляващите опират до конспиративните теории, развивани обичайно от крайната десница, за да ни обяснят причините за бунта в Харманли? Дали не е, защото иначе те трябваше да говорят за провала на институциите, които отговарят за 3-те хиляди души в бежанския център в Харманли, както и за действията и бездействията на ръководителите на държавата?
Недоволствата в Лесбос, породени от лошите условия в лагера, се проявяват сравнително често и закономерно. Причина за последното, с което търсят връзка управляващите в България, стана взрив на газова бутилка, който уби жена и две деца. Публиката у нас обаче отдавна слуша активистите на партиите от ПФ, които дълго бяха част от управляващата коалиция в страната, да обясняват, че бежанците живеят в охолство в тризвезден хотел, наричан Регистрационно-приемателен център в Харманли.
Затова тя е готова да приеме конспирацията за “говорещите помежду си” мигранти из цяла Европа, които извършват координирани атаки, за да разрушат цивилизацията ни, отколкото да допусне, че при постоянно влошаващите се условия в и без това крайно мизерния лагер, недоволството е най-логичната последица. Няма нужда те да си говорят помежду си, за да недоволстват от мизерията в Лесбос, в Харманли или в Кале.
Впрочем, ако управляващите у нас са пропуснали, лагерът в Кале бе изпразнен и евакуиран от френските власти още през октомври, за което „Барикада“ вече писа.
Какво се случи в Харманли в дните преди бунта?
Още от края на август в града започва поредица от протести с искания лагерът да стане от затворен тип, а по възможност и да се премахне. И хората вътре някак да бъдат изчезнати. Протестите са организирани от националистическите партии НФСБ, ВМРО и „Атака“, но някои се радват и на подкрепата на БСП. На последния от тях, проведен на 20 ноември, се виждат хора, развяващи националния и партийни флагове, да демонстрират с хирургични маски на лицата. Маските са сложени, за да ги предпазят от предполагаемата вълна от зарази в лагера, която според тях заплашва да се разпространи в града.
Основните страхове са заради един случай със съмнение за лайшманиоза, един за малария и няколко десетки души, засегнати от кожни заболявания в резултат от лошата хигиена в лагера. Никоя от тези болести не се предава по въздушно-капков път, така че маските са или опит да се внуши страх сред публиката, или най-обикновено невежество. Както обичат да казват от МВР, никоя хипотеза не бива да се изключва.
Центърът в Харманли функционира от повече от три години, а настанените там варират от няколко стотин до над 3 хиляди. Всички тези хора досега се разхождаха свободно в града без това да е довело до някаква епидемия или ръст на престъпността, с каквито постоянно заплашват от крайнодесните формации. Напротив, данните на МВР сочат, че нивото на престъпността сред бежанците е в пъти по-ниско, отколкото в българското общество като цяло.
Посещение на лекари от ВМА през миналия уикенд установи, че няма масова зараза в центъра. Само по себе си това е впечатляващо, тъй като там работи само един лекар на половин щат, подпомаган от медицинска сестра и фелдшери, които се командироват от съседни населени места. От октомври насам два пъти седмично лагерът е посещаван и от личен лекар, но и така мнозина остават без реална медицинска помощ. Недостигът на храна, отопление, топла вода, както и чисти чаршафи и одеала, едва ли подобрява здравната картина в центъра. Всичко това би могло да доведе до влошаване на ситуацията, но засега проблемите са предимно от хигиенен характер.
В началото на седмицата Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването заяви, че „към момента от 20-хилядното население на община Харманли и от стоте души, работещи в центъра, няма нито една диагноза на човек, получил каквото и да е заболяване от пребиваващите в центъра.” Същото беше потвърдено от главния здравен инспектор д-р Ангел Кунчев: „Няма никаква опасност. В лагера работят над сто души и за три години няма нито един заразен от нищо.”
Въпреки това, в понеделник Шарков обяви, че центърът става от затворен тип, което означава, че на бежанците е забранено да го напускат. Мярката не е обоснована с никакви медицински агрументи, а с напрежението, създавано отвън: „В отговор на тези страхове и тези спекулации с риска, който продължавам да твърдя, че изобщо не е толкова голям”, по обяснението на Шарков. „Карантина не сме налагали – обясни и д-р Кунчев – защото няма нужда и няма опасност нещо да се разпространи. По-скоро мярката беше в отговор на страховете на населението и тя няма медицински характер.”
На хората, настанени в лагера, обаче не е обяснена причината за тяхното задържане вътре. В първите дни не пристигат и никакви лекари, които да направят допълнителни прегледи и да отговорят на страховете на населението. Ограничението не е прието добре от мнозинството от мигрантите, които се надяват не просто да напуснат Харманли в най-скоро време, но и България. Целта им в общия случай е да стигнат до Германия, където вече има над 1 милион бежанци, и да се установят там.
Затова неяснотата около затварянето на центъра става причина за натрупване на недоволството, но същевременно разкрива някои от проблемите на бежанците, с които преди това те са се справяли сами – най-вече недостига на храна, но периодично и на вода и лекарства. ДАБ разполага с по 4,32 лв./ден (130 лв. на месец), с които по вълшебен начин да осигури три хранения на ден за един бежанец, като задължително в едното дa има 200 гр. месо.
Това обрича настанените в Харманли на недохранване, ако не си купуват допълнително стоки от магазина в лагера или тези в града. Когато центърът става от затворен тип в понеделник, мигрантите първоначално търсят и намират пролуки в оградата, за да излязат навън. Охраната обаче ги залавя и връща обратно, което е предизвикало допълнително напрежение.
Бунтът в четвъртък тръгва от недостига на храна, затова първите щети са нанесени в столовата, където са изпочупени прозорци. Когато полицията пристига, част от бежанците я посрещат с камъни, а служителите на реда отговарят с гумени куршуми и палки. По-късно пристигат части на жандармерията с водно оръдие.
Напрежението обаче временно е овладяно до вечерта, когато отново се разпалва. Мотив за това вероятно става затвореният магазин в лагера. Жандармерията обаче е решена този път да действа с твърда ръка и потушава недоволството именно така. Резултатите са налице – около 400 задържани сред бежанците. 24 полицая са потърсили медицинска помощ. Ранените в лагера са неизвестен брой – от ръководството му съобщиха за трима души, които изпитали неразположение на сутринта. Още вечерта обаче бяха разпространени снимки на ранени хора, изпратени анонимно от бежанци в лагера.
Тази тъжна равносметка не е резултат нито от международен заговор, нито от действия на спящи клетки вътре в лагера или държавата. Тя е закономерна последица от държавната политика и настроенията спрямо бежанците, наслагвани систематично в обществото. В центровете в София и Харманли има настанени около 5 хиляди души. Държавата можеше да използва средствата, осигурявани от ЕС, за да подготви нормални условия за пребиваване, достатъчно храна и топла вода, медицинска помощ и социални служители, които да работят с мигрантите, докато те чакат да получат бежански статут, да продължат на запад или да бъдат върнати в страните си. Вместо това тя предпочете да насочи усилията си към издигане на стена на южната граница, която все още не е спряла никого, като остави ангажираните институции недофинансирани да се оправят по инерция, както много други системи в страната.
Така че в някакъв смисъл страната ни наистина е застрашена от опасна спяща клетка. Ако можем така да определим бездействащите или носещи се по течението политици, начело на държавата.
