Миналата неделя, по време на католическия Великден, осем бомби избухнаха в църкви и хотели в Шри Ланка, убивайки над 300 души и ранявайки още стотици. Жителите на страната са преживели брутална 30-годишна гражданска война, но през последното десетилетие цареше мир, макар и нестабилен. Атентатите обаче съживиха болезнени спомени и разпалиха нови страхове. Правителството обвини за нападенията дребната ислямистка групировка Таухид Джамаат, а Ислямска държава също пое отговорност. За мнозина координираността на атаките и характера на целите представляват обезпокоителен сигнал, че страната се е запътила към нова фаза на насилие.
Трите най-големи етнически групи в Шри Ланка са синхалското мнозинство, тамилското малцинство (около 13% от населението) и мюсюлманското малцинство (почти 10%). Макар тамилите да практикуват основно хиндуизъм, а повечето мюсюлмани да говорят тамилски език, това не са особено изявени аспекти за идентичността на тези групи. Мнозинството практикува основно будизъм – факт, който придобива все по-голяма важност, тъй като синхалските националисти настояват Шри Ланка да бъде предпазвана като будистко светилище насред доминирания от хиндуисти и мюсюлмани регион. Християнството, което е изповядвано от около 6% от населението, е единствено религиозна идентичност, а не етническа. Бомбите бяха поставени в църкви в тамилски, синхалски и смесени области.
Макар мюсюлманската общност често да се е оказвал цел както за тамилските сепаратисти, така и са синхалските сили, в историята на страната нямаше значими случаи на ислямистко насилие. В няколкото изолирани случаи мюсюлманското отмъщение бе насочено само към тези, които са атакували първи. Никога не е имало мащабни сблъсъци между християни и мюсюлмани.
Християнската общност е била обект на насилие в миналото, включително през 1995 г., когато правителството убива над 120 души в тамилска църква. По време на гражданската война случаите на насилие срещу християни обикновено бяха свързани с етническата, а не с религиозната идентичност на пострадалите. След края на войната обаче нарастват случаите на дребни атаки срещу църкви, включително дни преди великденските атентати.
Бомбите идват също така в изборна година. До края на 2019 г. Шри Ланка трябва да гласува за президент, но точната дата още не е определена. Досегашният президент Майтрипала Сирисена има право да се кандидатира за втори мандат, но след като през миналата година предизвика конституционна криза, шансовете му за преизбиране намаляха. През октомври Сирисена се опита еднолично да отстрани министър-председателя и да го замени с член на собствената си партия: бившия президент Махинда Раджапакса, който самият Сирисена победи на предишните избори. Решението, взето в нарушение на установената в Конституцията процедура, бе посрещнато с протести и подозрения, свързани с течащи разследвания за корупция срещу членове на бившата администрация на Раджапакса. Върховният съд обяви назначението на Раджапакса за невалидно и той бе принуден да подаде оставка. Макар парламентът да възстанови законовия ред, общественото доверие към обещанията на Сирисена за “добро управление” бе разклатено.
Това не е единственото неизпълнено обещание на Сирисена. След войната много жители на Шри Ланка се надяваха да бъдат направени отстъпки по отношение на някои от основните причини за конфликта. Правителството можеше отново да признае тамилския за официален език или да прехвърли някои правомощия от централното синхалско правителство към провинциите, така че малцинствата да могат да вземат сами някои решения. Не бяха осъществени и заканите на Сирисена да се потърси отговорност за злоупотребите на властта по време на войната и подклаждането на напрежение между общностите.
Предполага се, че Раджапакса се опитва да се завърне на политическата сцена. Той остава популярен сред една гласовита част от синхалските избиратели заради хардлайнерския си национализъм и победата над тамилските сепаратисти. Неговата военна тактика на изпепелена земя уби десетки хиляди цивилни тамили само в последните няколко месеца от войната. Въпреки това Раджапакса и генералите му избегнаха осъждане за военни престъпления и погазване на човешките права. Дори след края на войната Раджапакса продължаваше да има висок рейтинг сред синхалските избиратели благодарение на политики като поддържането на голяма армия и развяването на призрака на екзистенциалната заплаха за синхалската будистка държава.
След разгрома на тамилското въстание, мюсюлманската общност в Шри Ланка често бива поставяна в ситуация да запълва ролята на въображаема заплаха. Будистки екстремистки организации разпространяват слухове в социалните мрежи и другаде, че мюсюлманите тайно стерилизират синхалски жени чрез отровени храни и бельо. Тези истории, колкото и да са нелепи, доведоха до опожаряване на магазини, атаки на джамии и постоянен тормоз срещу местните мюсюлмани. Съществува широкоразпространено убеждение, което все още не е потвърдено, че саудитски пари се наливат в проектите за възстановяване на медресета и джамии в страната с цел разпространяване на джихадистка идеология. Макар практикуващите мюсюлмани да са станали донякъде по-консервативни през последните години, няма доказателства, че общността като цяло се радикализира.
Правителството вече арестува десетки заподозрени за атентатите и обяви за виновник незначителната местна групировка Таухид Джамаат. Фактът, че организацията е почти напълно неизвестна, бе засенчен от предполагаемите ѝ връзки с Ислямска държава. Вече се повдигат въпроси за лошото управление от страна на държавните институции. Според някои съобщения, шефът на полицията е предупреждавал многократно за сериозни рискове за сигурността, които са били пренебрегнати или изобщо не са стигнали до висшестоящите, включително до министър-председателя. Сега властите се опитват да запълнят тези дупки в сигурността с извънредни правомощия, включително с въвеждане на безсрочно извънредно положение, полицейски час и затваряне на социални мрежи.
Този май щеше да маркира десетгодишнината на крехкия мир в Шри Ланка. Който и да стои зад нападенията, явно намеренията му са експлозиите да активират спиралата на насилието. Може да се каже, че успява – два магазина, собственост на мюсюлмани, вече бяха нападнати. Такива антихристиянски нападения са безпрецедентни за Шри Ланка, но това не означава, че властите заслужават доверие за разширяване на правомощията си. Хората, които ще се окажат най-големите губещи от подновяването на практиките на полицейската държава са същите, които са засегнати от атентатите: религиозните малцинства в Шри Ланка. Предвид потенциалното завръщане на Раджапакса – и на войнствения синхалски будистки национализъм – бъдещето на мира в страната зависи от това доколко внимателен и премерен ще е отговора на атаките.
About The Author
