Един от билбордите, издигнати в Индия за визитата на Доналд Тръмп през миналата седмица, гласеше: „Най-старата демокрация в света среща най-голямата демокрация в света“. Демокрацията обаче съвсем не бе част от дневния ред на срещите между президента на САЩ и индийския министър-председател Нарендра Моди. Приоритетите на двамата бяха други: взаимни хвалби, големи оръжейни сделки, мълчаливо одобрение на анти-мюсюлманското насилие, всичко това опаковано в спектакъл в боливудски стил. Централно място във визитата имаше шумно рекламирано мероприятие, озаглавено „Намасте Тръмп“, което се проведе на голям стадион за крикет в родния щат на Моди Гуджарат.
Дружеските отношения на Моди с президентите на САЩ предшестват Тръмп. Обама също се държеше приятелски с индийския лидер и възхваляваше предполагаемо споделяните демократични ценности на двете държави. Обама нямаше проблем и да се прави на разсеян за ролята на Моди в анти-мюсюлманските погроми в Индия. И при Обама, и при Тръмп, свободата на търговията е единствената свобода, която има значение в диалога с Делхи.
Отношенията между Тръмп и Моди обаче издигат любовните отношения между лидерите на двете страни до нови висоти. Вече не става въпрос само за неолиберален съюз – Тръмп и Моди циментират връзката си и с мачистки десен национализъм. Идеологическата близост беше очевидна и на митинга „Хауди, Моди“ в Тексас през миналата година, който представляваше огледален образ на събитието в Гуджарат. И в двата случая Тръмп получи най-шумни аплаузи в отговор на закани срещу „радикалния ислямистки терор“.
Критични мейнстрийм медии като New York Times се задоволиха само с подигравки относно обичайните за Тръмп преувеличения (например, че на митинга в Индия са присъствали 10 милиона души) и гафове (неуспешните му опити да произнася индийски имена). В една от статиите се изказва предположение, че демонстративното доброжелателство на двамата лидери крият не толкова безконфликтна реалност, тъй като те не са успели да подпишат търговското споразумение, което Тръмп обещаваше да е „много, много голямо“.
Никой от двамата лидери обаче не изглеждаше особено загрижен за подписването на търговски пакт – беше им повече от достатъчно да си стиснат ръцете за оръжейна сделка на стойност 3 млрд. долара (която веднага бе разкритикувана от Бърни Сандърс). И Тръмп, и Моди обичат да се правят на много твърди при търговските преговори, но както дори NYT признава, подобни пози нямат почти никакъв икономически ефект.
Поради това посещението на Тръмп в Индия бе представено в медиите като кух спектакъл, фасада, прикриваща провалени търговски преговори. Този извод обаче е погрешен. Този спектакъл беше целта на цялото занятие. Либералните издания може да отписват това като поредното дебелашко самохвалство на Тръмп, но ние трябва да сме искрено притеснени, когато националистически лидери със силни авторитарни наклонности събират огромни тълпи на стадиони и получават бурни овации при закани срещу националния враг.
“The moment they saw my Dadhi-Topi, I was attacked”
Meet Mohd Zubair, the face of Delhi violence.
Listen to each word that he says on why and how he was attacked and how he plans to spend rest of his life now. I interviewed him today. @thewire_in https://t.co/Vb3d9z1dcs pic.twitter.com/Bjfu26rCt6— Arfa Khanum Sherwani (@khanumarfa) February 28, 2020
Още преди Тръмп да кацне в Индия властите показаха, че въплъщавания от Моди хиндуистки национализъм не е само за показ. На 23 февруари един местен лидер от партията на Моди отправи заплахи към хората в Делхи, окупиращи мирно обществени пространства в знак на протест срещу новия закон за гражданството, който открито дискриминира мюсюлманското малцинство. Тези демонстрации се провеждат от декември насам – учудващо силна съпротива срещу режима на Моди, който иначе изглежда неуязвим.
Скоро след тези закани избухна насилие, което продължи няколко дни и доведе до десетки убити. Международната преса описа атаките като „сблъсъци“ между протестиращи мюсюлмани и контра-протестиращи хиндуисти, създавайки впечатлението, че става въпрос за равна битка между съперничещи си групи. Репортажите от място обаче рискуват различна картина. Едно заглавие обобщава добре ситуацията: „Три дни на такива атаки в Делхи не биха могли да се случат без одобрението на държавата“. Домове, бизнеси и храмове на мюсюлмани станаха цел за погромите, като нападателите очевидно имаха увереност, че зад тях е подкрепата на държавата. Появиха се и потресаващи видеа, на които се вижда как полицията пребива протестиращи мюсюлмани и ги кара да пеят националния химн. Лидери на управляващата партия открито призоваваха за насилие по улиците. Хиндуистките погромаджии се хвалеха също толкова открито пред медиите, както се вижда от заглавия като „Хинду националисти разказват за насилието, което отприщиха“ и „Хиндуистки тълпи организираха насилие срещу мюсюлмани там, където управляващата партия спечели местните избори“.
Както се подразбира от последното заглавие, кръвопролитието идва след изборите за местни власти в Делхи, на които управляващата партия BJP понесе тежка загуба от партия AAP – сравнително нова организация, произлязла от протестите срещу корупцията. Предизборната стратегия на BJP бе да залага на религиозното разделение, да представя протестиращите мюсюлмани като анти-индийци и да се опитва да подмамва AAP да ги защитава. Опозиционната партия обаче отказа да влезе в тона на управляващите и вместо това се фокусира върху подобряването на образованието, здравеопазването и инфраструктурата в града. AAP успя да победи категорично, вземайки 62 от 70 места в местния парламент. Насилието през изминалата седмица бе съсредоточено в избирателните райони, където BJP надделя.
За да се направи връзката между наглед отделните въпроси за изборните неудачи на управляващите и бруталното насилие по улиците, е полезно да погледнем към по-старите епизоди от възхода на хинду национализма, особено периода след изгарянето на джамията „Бабри Масджид“ през 1992 г. Тази особено зрелищна и жестока атака в много отношения бе предвестник на текущото състояние на хинду национализма – тя подчерта ролята му на национална сила с масова подкрепа, макар BJP да претърпя няколко изборни поражения в годините след това. Както пише по онова време социологът-марксист Айджаз Ахмед, дори BJP да понася изборни поражения, силите на „хиндутва“ (идеологическото движение на екстремисткия хиндуистки национализъм) „стават все по-влиятелни, както при изграждането на кадри, така и при изграждането на национален културен консенсус. В резултат на това дори хора, които гласуват за други партии, започват да приемат светогледа на хиндуисткия национализъм“. Последните събития в Делхи са едно от многото доказателства за развитието на този процес.
Айджаз Ахмед отправя и други предупреждения, които остават в сила и до днес: „В съвременна Индия антимюсюлманските настроения в общностите определено представляват острието на фашисткия проект като цяло, но другите видове насилие – по линия на каста, класа или пол – винаги присъстват като съставки на онази авторитарна самоличност, която винаги лежи в основата на фашистките проекти“.
Това разбира се е същия тип авторитариска самоличност, която и Тръмп култивира за себе си и поддръжниците си. Очаквано, когато бе попитан за насилието в Делхи, Тръмп отхвърли критиките и заяви, че Моди „работи здраво“ за насърчаване на религиозната свобода. Симпатията на Тръмп към фашистки проекти не е никаква тайна, а възходът му също бе в зависимост от насаждането на антагонизъм по линия на расата, класата и пола. Ако има някаква надежда за бъдещето на най-голямата, а и на най-старата демокрация в света, тя ще изисква директно конфронтиране на тези видове насилие и омраза – на електорално ниво, на улиците и чрез по-мащабни проекти за трансформация.
